Пәнд-несиһәтләр 31
1 Төвәндикиләр, падиша Ләмуәлгә униң аниси арқилиқ вәһий билән кәлгән сөзләрдур; аниси бу сөзләрни униңға үгәткән:
Думите на Маасовия цар Лемуил, Които го поучи майка му:
2 И оғлум, и мениң амриғим, қәсәмләр билән тилигән арзулуғум, мән саңа немә дәй?
Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?
3 Күч-қуввитиңни аял-хотунлар тәрипигә сәрп қилмиғин; Яки падишаларниму вәйран қилидиған ишларға берилгүчи болма!
Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете.
4 И Ләмуәл, шарап ичиш падишаларға лайиқ әмәс, Әмирләргиму һараққа хумар болуш ярашмас.
Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете да кажат: Где е спиртното питие?
5 Болмиса улар шарап ичип, [муқәддәс] бәлгүлимиләрни унтуп, Бозәк бәндиләрниң һәққини астин-үстүн қиливетиши мүмкин.
Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните.
6 Күчлүк һарақ өлгүси кәлгәнләргә, һәсрәткә чөмгәнләргә берилсун!
Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом.
7 Улар шарапни ичип, мискинлигини унтуп, Қайтидин дәрд-әлимини есигә кәлтүрмисун!
За да пие и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си.
8 Өзлири үчүн гәп қилалмайдиғанларға ағзиңни ачқин, Һалак болай дегәнләрниң дәвасидә гәп қил.
Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват;
9 Сүкүт қилма, улар үчүн лилла һөкүм қил, Езилгәнләрниң вә мискинләрниң дәрдигә дәрман бол.
Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.
10 Пәзиләтлик аялни ким тапалайду? Униң қиммити ләәл-яқутлардинму зор ешип чүшиду.
Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.
11 Ериниң көңли униңға тайинип хатирҗәм туриду, У болғачқа ериниң алған олҗиси кам әмәстур!
Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба.
12 У өмүр бойи еригә вападар болуп яхшилиқ қилиду, Уни зиянға учратмайду.
Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си.
13 У қой жуңи вә кәндир тепип, Өз қоли билән җан дәп әҗир қилиду.
Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно.
14 У сода кемилиригә охшаш, [Аилини беқиштики] озуқ-түлүкләрни жирақ җайлардин тошуйду.
Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч.
15 Таң йорумаста у орнидин туриду, Аилисидикиләргә йемәклик тәйярлайду, Хизмәткар-дедәкләргә несивисини тәқсим қилиду.
При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си.
16 У бир парчә етизни өзи көрүп алиду; Қоли билән жиққан дарамәттин у бир үзүмзар бена қилиду.
Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе.
17 [Ишқа қарап] у белини күч билән бағлар, Биләклирини күчләндүрәр;
Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си.
18 Өз ишиниң пайдилиқлиғиға көзи йетәр, Кечичә чириғини өчүрмәй иш қилар.
Като схваща, че търгуването и е полезно. Светилникът й не угасва през нощта.
19 У қоллири билән чақни чөрәр, Бармақлири жип урчуқини тутар.
Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката.
20 Аҗизларға ярдәм қолини узитар; Һаҗәтмәнләргә қоллирини созар.
Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните.
21 Қар яққанда у аилиси тоғрилиқ әндишә қилмайду, Өйидикиләрниң һәммисигә қизил кийимләр кийдүрүлгән.
Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.
22 Кариват япқучлирини өзи тоқуйду; Өзиниң кийим-кечәклири канап вә сөсүн рәхттиндур.
Прави си завивки от дамаска; Облеклото и е висон и морав плат.
23 Ериниң шәһәр дәрвазилирида абройи бар; Шу йәрдә у жуттики ақсақаллар қатаридин орун алиду.
Мъжът и е познат в портите, Когато седи между местните старейшини.
24 У нәпис канаптин кийим-кечәк тикип уни сатиду; Бәлвағларни тикип содигәрләрни тәминләйду.
Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците;
25 Кийими күч-қудрәт вә иззәт-һөрмәттур; У келәчәккә үмүт билән күлүп қарайду.
Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.
26 Ағзини ачсила, дана сөз қилиду, Тилида меһриванә несиһәтләр бар.
Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ.
27 Аилисидики ишлардин дайим хәвәр алиду, Бекарға нан йемәйду.
Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде.
28 Пәрзәнтлири орнидин туруп униңға бәхит-бәрикәт тиләйду; Ериму мубарәкләп уни махтап: —
Чадата й стават и я ублажават; И мъжът й я хвали казвайки:
29 «Пәзиләт билән яшиған аяллар көптур, Бирақ сән уларниң һәммисидинму ешип чүшисән» — дәйду.
Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките.
30 Гөзәллик сеһри алдамчидур, Һөсн-җамалму пәқәт бир көпүк, халас, Пәқәт Пәрвәрдигардин қорқидиған аялла махтилиду!
Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.
31 У өз меһнитиниң мевилиридин бәһримән болсун! Әҗирлири уни дәрвазиларда һөрмәт-шөһрәткә ериштүрсун!
Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.
