Пәнд-несиһәтләр 28
1 Яманлар һеч ким қоғлимисиму қачар; Бирақ һәққанийлар шир жүрәк батур келәр.
Нечестивите бягат без да ги гони някой, А праведните се смели като млад лъв.
2 Жутта гуналар көпәйсә, униң әмирлири көп алмишар, Лекин уни сориғучи йорутулған вә билимлик болса, жут аман-муқим узун турар.
От бунтовете на страната началниците й биват мнозина, Но чрез умни и вещи човеци един неин управител продължава дълго време.
3 Мискинләргә зулум селиватқан бир кәмбәғәл, Худди [зираәтләрни] ятқузуп денини қоймайдиған қара ямғурға охшайду.
Беден човек, който насилва немотните, Е като пороен дъжд, който не оставя храна.
4 Тәврат қанунидин ваз кәчкәнләр яманларни яхши дәп махтар; Бирақ қанунни тутқучилар уларға қарши күрәш қилар.
Които отстъпват от закона хвалят нечестивите, Но които пазят закона противят се на тях.
5 Рәзилләр адаләтни чүшәнмәс; Бирақ Пәрвәрдигарни издигүчиләр һәммә ишни чүшинәр.
Злите човеци не разбират правосъдие, Но тия, които търсят Господа разбират всичко.
6 Пәзиләтлик йолда маңған мискин киши, Сахта, икки йүзлимә бай адәмдин яхшидур.
По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е опак между два пътя, макар и да е богат.
7 Тәврат-қануниға итаәт қилған жигит әқиллиқ оғулдур; Бирақ нан қепиларға һәмраһ болғучи атисини номусқа қалдурар.
Който пази закона е разумен син, А който дружи с чревоугодниците засрамва баща си.
8 Җазанихорлуқ қилип жуқури өсүм арқилиқ байлиқлар тапқан киши, Ахирида буларни мискинләргә хәйрихаһлиқ қилғучиниң қолиға өткүзүш үчүн топлиғандур.
Който умножава имота си с лихварство и грабителство Събира го за този, който показва милост към сиромасите.
9 Кимки Тәврат-қанунини аңлимаймән дәп қулиқини йопурса, Һәтта дуалириму ләнити болуп қалар.
Който отклонява ухото си от слушане закона, На такъв самата му молитва е мерзост.
10 Кимки дурусларни яман йолға аздурса, Өзи колиған орисиға өзи чүшәр; Бирақ пак-диянәтлик адәм яхшилиққа мирасхор болар.
Който заблуждава праведните в лош път, Той сам ще падне в своята яма, А непорочните ще наследят добрини.
11 Бай дәрвәқә өзини дана санар; Бирақ йорутулған мискин уни һаман көрүп йетәр.
Богатият човек мисли себе си за мъдър! Но разумният сиромах го изучава.
12 Һәққанийлар ғаливийәтлик болса, Җаһанни тәнтәнә қаплар; Бирақ яманлар мәртивигә чиқса, халайиқ өзлирини қачурар.
Когато тържествуват първенците има голяма слава, А когато се издигнат нечестивите човек се крие.
13 Өз гуналирини йошурған киши ронақ тапмас; Бирақ уларни тонуп иқрар қилип, улардин ваз кәчкән киши рәһим-шәпқәткә еришәр.
Който крие престъпленията си няма да успее, А който ги изповяда и оставя ще намери милост.
14 [Пәрвәрдигардин] һәрдайим қорқуп жүргән киши шунчә бәхитликтур! Бирақ көңлини таш қилған балаю-апәткә қалар.
Блажен оня човек, който се бои винаги, А който закоравява сърцето си ще падне в бедствие.
15 Һөкирәп турған шир, Яки [овни издәп] кезиватқан ейиқ қандақ болса, Йоқсул пухраларниң үстидики рәзил һакимму шундақтур.
Като ревящ лъв и гладна мечка Е нечестив управител над беден народ.
16 Йорутулмиған әмир һаман зор бир залим болуп чиқар, Бирақ һарам байлиқларға нәпрәтләнсә, тәхтидә узун олтирар.
О княже, лишен от разум, но велик да насилствуваш, Знай, че който мрази грабителство ще продължи дните си.
17 Қан төккән киши қәриз билән һаңға қарап жүгүрәр; Уни һеч ким тосмисун!
Човек, който е товарен с кръвта на друг човек, Ще побърза да отиде в ямата; никой да го не спира.
18 Сәмимий, диянәтлик йолда маңған қутулар; Икки йолда маңған сахта киши уларниң биридә һаман жиқилип чүшәр.
Който ходи непорочно, ще се избави, А който ходи опако между два пътя изведнъж ще падне.
19 Өз йеригә тиришип ишлигән деханниң нени йетип ашар; Бирақ бекар жүрүп хам хиялларни қоғлиған кишиниң йоқсуллуғи мол болар!
Който обработва земята си ще се насити с хляб, А който следва суетни неща ще го постигне сиромашия.
20 Растчил кишиниң бәхити көпийәр; Бирақ бай болушқа алдириған киши җазадин қечип қутулалмас.
Верният човек ще има много благословения; Но който бърза да се обогати не ще остане ненаказан.
21 Биригә ян бесиш қәтъий болмас; Чүнки бәзиләр һәтта бир бурда нан үчүнму гуна өткүзәр.
Не е добре да бъде човек лицеприятен, Защото за един залък хляб такъв човек ще извърши престъпление.
22 Нәпси тоймас киши байлиқларни көзләп алдирайду, У намратлиқниң өз бешиға чүшидиғинидин бехәвәрдур.
Който има лошо око, бърза да се обогати. А не знае, че немотия ще го постигне.
23 Башқиларниң хаталиқини очуқ әйиплигән киши, Һаман хушамәт қилғучиға қариғанда көпрәк илтипат тапар.
Който изобличава човека, той после ще намери по-голямо благоволение, Отколкото оня, който ласкае с езика си.
24 Ата-анисиниң тәәллуқатини оғрилап, «Бу һеч қандақ гуна әмәс» дегән киши, Һалак қилғучиниң шеригидур.
Който краде от баща си или от майка си и казва: Не е грях, Той е другар на разрушителя.
25 Нәпси тоймиғур киши җедәл-маҗира терийду; Бирақ Пәрвәрдигарға таянған киши әтлинәр.
Човек с надменна душа подига крамоли, А който уповава на Господа ще затлъстее.
26 Өзиниң көңлигә ишәнгән киши ахмақтур; Бирақ даналиқ билән маңған ниҗат тапар.
Който уповава на своето си сърце е безумен, А който ходи разумно, той ще се избави.
27 Намратларға хәйрхаһлиқ қилидиған киши муһтаҗлиқ тартмас; Лекин һаҗәтмәнни көрсиму көрмәскә салған киши көплигән қарғишқа учрар.
Който дава на сиромасите няма да изпадне в немотия, А който покрива очите си от тях ще има много клетви.
28 Яманлар мәртивигә чиқса, халайиқ өзлирини қачурар; Лекин улар завал тапса, һәққанийлар раваҗ тапар.
Когато се възвишат нечестивите, хората се крият, Но когато те загиват, праведните се умножават.
