Пәнд-несиһәтләр 24
1 Яманларға рәшк қилма, Улар билән барди-кәлди қилишни арзу қилма;
Не завиждай на злите хора, Нито пожелавай да си с тях,
2 Чүнки уларниң көңли зораванлиқнила ойлар; Уларниң ағзи азар йәткүзүшни сөзләр.
Защото сърцето им размишлява насилие, И устните им говорят за пакост
3 Аилә болса даналиқ асасида бәрпа қилинар; Чүшиниш билән мустәһкәмлинәр.
С мъдрост се гради къща, И с разум се утвърждава,
4 Билим билән өйниң ханилири һәр хил қиммәтлик, есил гөһәрләргә толдурулар.
И чрез знание стаите се напълват С всякакви скъпоценни и приятни богатства.
5 Дана адәм зор күчкә егидур; Билими бар адәм қудритини ашурар.
Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,
6 Пухта несиһәтләр билән җәң қилғин; Ғәлибә болса Бирдин-бир Улуқ Мәслиһәтчи билән болар.
Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.
7 Даналиқ әқилсиз адәмгә нисбәтән толиму егиз, чүшиниксиздур; [Чоңлар] шәһәр дәрвазиси алдиға жиғилғанда у зуван ачалмас.
Мъдростта е непостижима за безумния, Той не отваря устата си в портата.
8 Әскиликни нийәтлигән адәм «сүйқәстчи» атилар.
Който намисля да прави зло, Ще се нарече пакостен човек;
9 Ахмақлиқтин болған нийәт гунадур; Һакавур киши адәмләргә жиркиничликтур.
Помислянето на такова безумие е грях, И присмивателят е мерзост на човеците.
10 Бешиңға еғир күн чүшкәндә җасарәтсиз болсаң, Күчсиз һесаплинисән.
Ако покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка.
11 [Сәвәпсиз] өлүмгә тартилғанларни қутқузғин; Боғузлиниш хәвпидә турғанлардин ярдәм қолуңни тартма;
Избавяй ония, които се влачат на смърт, И гледай да задържиш ония, които политат към клане.
12 Әгәр сән: «Бу иштин хәвиримиз йоқтур» десәң, Һәр адәмниң көңлини таразиға Салғучи буни көрмәсму? Җениңни һаят Сақлиғучи уни билмәсму? У һәр бир инсан балсиниң өз қилғанлири бойичә уларниң өзигә яндурмасму?
Ако речеш: Ето, ние не знаехме това! То Оня, Който претегля сърцата, не разбира ли? Оня, Който пази душата ти, на знае ли, И не ще ли въздаде на всеки според делата му?
13 И оғлум, һәсәл [тапсаң] истимал қил, у яхшидур. Һәрә көнигидин алған һәсәл болса татлиқ тетийду;
Сине мой, яж мед, защото е добър, И медена пита, защото е сладка на вкуса ти.
14 Даналиқ билән тонушсаң, уму көңлүңгә шуниңдәк болар; Уни тапқиниңда җәзмән яхши көридиған күнүң болиду, Арзу-үмүтүң бекарға кәтмәс.
И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, Ако си я намерил; и има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
15 И рәзил адәм, һәққанийниң өйигә йошурун һуҗум қилишни күтмә, Униң туралғусини булиғучи болма!
Не поставяй засада, о нечестиви човече, против жилището на праведния, Не разваляй мястото му за почивка.
16 Чүнки һәққаний йәттә қетим жиқилип чүшәр, Бирақ ахири йәнә орнидин турар. Лекин рәзил киши күлпәт ичигә путлишип чүшәр.
Защото праведният ако седем пъти пада, пак става, Докато нечестивите се препъват в злото.
17 Рәқибиң жиқилип кәтсә хуш болуп кәтмә, Дүшминиң путлишип чүшсә шатланма;
Не се радвай когато падне неприятелят ти, И да се не весели сърцето ти, когато се подхлъзне той.
18 Пәрвәрдигар буни көргәндә, Бу қилиғиңни яхши көрмәй, Бәлким ғәзивини рәқибиңгә чүшүрмәслиги мүмкин.
Да не би да съгледа Господ, и това да Му се види зло, И Той да оттегли гнева Си от него.
19 Яманлар [раваҗ тапса], беарам болуп кәтмә; Рәзилләргә рәшк қилма.
Не се раздразвай, поради злодейците, Нито завиждай на нечестивите,
20 Чүнки яманларниң келәчики йоқтур, Униң чириғиму өчүрүләр.
Защото злите не ще имат бъдеще; Светилникът на нечестивите ще изгасне.
21 И оғлум, Пәрвәрдигардин қорққин, падишаниму һөрмәт қил. Қутратқучилар билән арилашма.
Сине мой, бой се от Господа и от царя, И не се сношавай с непостоянните,
22 Бундақ кишиләргә келидиған балаю-апәт уштумтут болар, [Пәрвәрдигар билән падишаниң] уларни қандақ йоқитидиғанлиғини биләмсән?
Защото бедствие ще се издигне против тях внезапно, И кой знае какво наказание ще им се наложи и от двамата?
23 Буларму ақиланиләрниң сөзлиридур: — Сот қилғанда бир тәрәпкә ян бесиш қәтъий болмас.
И тия са изречения на мъдрите: - Лицеприятие в съд не е добро.
24 Җинайәтчигә: «Әйипсиз сән» дәп һөкүм чиқарған кишигә, Хәлиқләр ләнәт ейтар; Әл-жутлар униңдин нәпрәтлинәр.
Който казва на нечестивия: Праведен си, Него народи ще кълнат, него племена ще мразят;
25 Бирақ улар җинайәтчиниң гунайини ечип ташлиған кишидин хурсән болар, Улар униңға бәхит-саадәт тилишәр.
Но който го изобличават, към тях ще се показва благоволение, И върху тях ще дойде добро благословение.
26 Дурус җавап бәргүчи, Гояки кишиниң ләвлиригә сөйгүчидур.
Който дава прав отговор, Той целува в устни.
27 Авал сиртта ишлириңниң йолини һазирлап, Етиз-ериқлириңни тәйярла, Андин өйүңни салғин.
Нареди си работата навън, И приготви си я на нивата, И после съгради къщата си.
28 Йеқиниңға қарши асассиз гувалиқ қилма; Ағзиңдин һеч ялғанчилиқ чиқарма.
Не бивай свидетел против ближния си без причина, Нито мами с устните си.
29 «У маңа қандақ қилған болса, мәнму униңға шундақ қилимән, Униң маңа қилғинини өзигә яндуримән», дегүчи болма.
Не казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, Ще въздам на човека според делата му.
30 Мән һорунниң етизлиғидин өттим, Әқилсизниң үзүмзарлиғи йенидин маңдим,
Минах край нивата на ленивия И край лозето на нехайния човек,
31 Мана, һәр йеридин тикәнләр өсүп чиққан, Хохилар йәр йүзини бесип кәткән, Қоруқ теми өрүлүп кәткән!
И всичко бе обрасло с тръни, Коприва беше покрила повърхността му, И каменната му ограда беше съборена
32 Уларни көргәч, убдан ойландим; Көргинимдин савақ алдим: —
Тогава, като прегледах, размислих в сърцето си, Видях и взех поука.
33 Сән: «Йәнә бирдәм көзүмни жумувалай, Йәнә бирдәм ухливалай, Йәнә бирдәм пут-қолумни алмап йетивалай» — десәң,
Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
34 Намратлиқ булаңчидәк сени бесип келәр, Һаҗәтмәнлик қалқанлиқ әскәрдәк саңа һуҗум қилар.
И сиромашията ще дойде върху тебе, като крадец И немотията - като въоръжен мъж,
