Пәнд-несиһәтләр 23
1 Катта әрбаб билән һәмдәстихан болсаң, Алдиңдики ким екәнлигини убдан ойлан.
Когато седнеш да ядеш с началник, Прегледай добре какво има пред тебе
2 Иштийиң яман болса, Гелиңға пичақ тәңләп турғандәк өзүңни тарт.
Иначе ще туриш нож в гърлото си. Ако те обладава охота,
3 Униң назу-немәтлирини тама қилма, Улар адәм алдайдиған тамақлардур.
Не пожелавай вкусните му ястия, Защото те са примамливи гозби.
4 Бай болимән дәп өзүңни упратма; Өзүңниң зеһниңни бу ишқа қаратма.
Не се старай да придобиеш богатство, Остави се от тая си мисъл.
5 [Байлиқларға] көз тикишиң биләнла, улар йоқ болиду; Пул-мал дәрвәқә өзигә қанат ясап, Худди бүркүттәк асманға учуп кетәр.
Хвърляш ли на него очите си, - то го няма! Защото наистина богатството си прави крила, Както орел ще лети към небето.
6 Ач көзниң ненини йемә, Униң есил назу-немәтлирини тама қилма;
Не яж хляба на онзи, който има лошо око, Нито пожелавай вкусните му ястия,
7 Чүнки униң көңли қандақ болғандәк, өзиму шундақ. У ағзида: — Қени, алсила, ичсилә! — десиму, Бирақ көңлидә сени ойлиғини йоқ.
Защото, каквито са мислите в душата му - такъв е и той. Каза ти: Яж и пий, Но сърцето му не е с тебе.
8 Йегән бир жутум таамниму қусуветисән, Униңға қилған чирайлиқ сөзлириңму бекарға кәткән болиду.
Залъка, който си изял, ще избълваш, И ще изгубиш сладките си думи.
9 Ахмаққа йол көрситип салма, Чүнки у әқил сөзлириңни көзгә илмас.
Не говори на ушите на безумния, Защото той ще презре разумността на думите ти.
10 Қедимдә бекиткән йәрниң пасил ташлирини йөткимә, Житимларниң етизлириғиму аяқ басма;
Не премествай стари межди, Нито влизай в нивите на сирачетата,
11 Чүнки уларниң Һәмҗәмәт-Қутқузғучиси интайин күчлүктур; У Өзи улар үчүн үстүңдин дәва қилар.
Защото Изкупителят им е мощен; Той ще защити делото им против тебе.
12 Несиһәткә көңүл қой, Илим-билимләргә қулақ сал.
Предай сърцето си на поука И ушите си към думи на знание.
13 Балаңға тәрбийә бериштин еринмә; Әгәр таяқ билән урсаң, у өлүп кәтмәйду;
Да не ти се свиди да наказваш детето, Защото, ако и да го биеш с пръчка, то няма да умре.
Ти, като го биеш с пръчката, Ще избавиш душата му от ада. (Sheol h7585)
15 И оғлум, дана болсаң, Мениң қәлбим қанчә хуш болар еди!
Сине мой, ако бъде сърцето ти мъдро, То и на моето сърце ще е драго.
16 Ағзиңда орунлуқ сөзләр болса, ич-ичимдин шатлинимән.
Да! сърцето ми ще се радва, Когато устните ти изговарят правото
17 Гуна садир қилғучиларға рәшк қилма, Һәрдайим Пәрвәрдигардин әймиништә турғин;
Сърцето ти да не завижда на грешните, Но да пребъдва в страх от Господа цял ден,
18 Шундақ қилғиниңда җәзмән көридиған яхши күнүң болиду, Арзу-үмүтүң бекарға кәтмәс.
Защото наистина има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
19 И оғлум, сөзүмгә қулақ селип дана бол, Қәлбиңни [Худаниң] йолиға башлиғин.
Ти, сине мой, слушай и бъди мъдър, И оправяй сърцето си в пътя,
20 Мәйхорларға арилашма, Нәпси яман гөшхорлар билән барди-кәлди қилма;
Не бъди между винопийци, Между невъздържани месоядци,
21 Чүнки һарақкәш билән нәпси яман ахирида йоқсуллуқта қалар, Ғәпләт уйқисиға патқанларға җәндә кийимни кийгүзәр.
Защото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят, И дремливостта ще облече човек в дрипи.
22 Сени тапқан атаңниң сөзини аңла, Анаң қериғанда униңға һөрмәтсизлик қилма.
Слушай баща си, който те е родил, И не презирай майка си, когато остарее.
23 Һәқиқәтни сетивал, Уни һәргиз сетивәтмә. Даналиқ, тәрбийә вә йорутулушниму ал.
Купувай истината и не я продавай, Тоже и мъдростта, поуката и разума.
24 Һәққаний балиниң атиси чоң хошаллиқ тапар; Дана оғулни тапқан атиси униңдин хурсән болар.
Бащата на праведния ще се радва много, И който ражда мъдро чадо ще има радост от него.
25 Ата-анаңни сөйүндүрүп, Сени туққан анаңни хуш қил.
Прочее, нека се веселят твоят баща и твоята майка, И да се възхищава оная, която те е родила.
26 И оғлум, қәлбиңни маңа тапшур; Көзлириңму һаятлиқ йоллиримға тикилсун!
Сине мой, дай сърцето си на мене, И очите ти нека внимават в моите пътища,
27 Чүнки паһишә аял чоңқур оридур, Бузуқ ят аял тар зиндандур;
Защото блудницата е дълбока яма, И чуждата жена е тесен ров.
28 Улар қарақчидәк мөкүвелип, Инсанийәт арисидики вапасизларни көпәйтәр.
Да! тя причаква като зла плячка, И умножава числото на неверните между човеците.
29 Кимдә азап бар? Кимдә дәрд-әләм? Ким җедәл ичидә қалар? Ким налә-пәряд көтирәр? Ким сәвәпсиз ярилинар? Кимниң көзи қизирип кетәр?
Кому горко? кому скръб? кому каране? Кому оплакване? кому удари без причина? Кому подпухнали очи?
30 Дәл шарап үстидә узун олтарған, Әбҗәш шараптин тетишқа алдириған мәйхорлар!
На ония, които се бавят около виното, Които отиват да вкусят подправено вино.
31 Шарапниң әҗайип қизиллиғиға, униң җамдики җулалиғиға, Кишиниң гелидин шундақ силиқ өткәнлигигә мәптун болуп қалма!
Не гледай виното, че е червено, Че показва цвета си в чашата, Че се поглъща гладко,
32 Ахирида у зәһәрлик иландәк чеқивалиду, Оқ иландәк нәштирини санҗийду.
Защото после то хапе като змия, И жили като ехидна.
33 Көз алдиңда ғәлитә мәнзириләр көрүниду, Ағзиңдин қалаймиқан сөзләр чиқиду.
Очите ти ще гледат чужди жени, И сърцето ти ще изригва развратни неща;
34 Худди деңиз-океанларда ләйләп қалғандәк, Йәлкәнлик кеминиң мома яғичи үстидә ятқандәк болисән.
Даже ще бъдеш като един, който би легнал всред море, Или като един, който би лежал на върха на мачта.
35 Сән чоқум: — Бириси мени урди, лекин мән яриланмидим! Бириси мени таяқ билән урди, бирақ ағриғини сәзмидим!» — дәйсән. Бирақ сән йәнә: «Һошумға кәлсәмла, мән йәнила шарапни издәймән! — дәйсән.
Удариха ме ще речеш, и не ме заболя; Биха ме, и не усетих. Кога ще се събудя за да го търся пак?
