Пәнд-несиһәтләр 22
1 Яхши нам зор байлиққа егә болуштин әвзәл; Қәдир-қиммәт алтун-күмүчтин үстүндур.
За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство, И благоволение е по-добро от сребро и злато.
2 Гадай билән бай бир зиминда яшар; Һәр иккисини яратқан Пәрвәрдигардур.
Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.
3 Зерәк киши балайиқазани алдин көрүп қачар; Саддилар алдиға берип зиян тартар.
Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.
4 Өзини төвән тутуп, Пәрвәрдигардин әйминишниң бәрикити — баяшатлиқ, иззәт-һөрмәт вә һаяттур.
Наградата на смирението и на страха от Господа Е богатство, слава и живот.
5 Һейлигәрләрниң йолида тикәнләр, қапқанлар ятар; Өз йолиға һези болған киши улардин жирақ болар.
Тръне и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.
6 Балиға кичигидә мүҗәзигә қарап дурус тәрбийә бәрсәң, Чоң болғанда у шу йолдин чиқмас.
Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.
7 Байлар мискинләрни башқурур; Қәриздар қәриз егисиниң қулидур.
Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.
8 Наһәқлиқ уруғини чачқанниң алидиған һосули балаю-апәттур; Униң ғәзәп-һәйвиси чүшәр.
Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.
9 Сехий адәм бәрикәт тапар; Чүнки у мискинләргә өз ненидин бөлүп бәргүчидур.
Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.
10 Һакавурни қоғливәтсәң, җедәл-маҗира бесилар; Келишмәсликләр вә шәрмәндичиликләр түгәр.
Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.
11 Пак нийәтни қәдирләйдиған кишиниң сөзлири гөзәлдур; Шуңа падиша униң билән дост болар.
Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.
12 Пәрвәрдигарниң көзи илим-һәқиқәтни сақлар; У ипласларниң сөзлирини ечип ташлап бекар қилар.
Очите на Господа пазят онзи, който има знание, И той осуетява думите на коварния.
13 Һорун адәм: «Ташқирида бир шир туриду, Кочиға чиқсам өлтүрүлимән!» — дәйду.
Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!
14 Зинахор аялниң ағзи чоңқур бир оридур; Пәрвәрдигар нарази болған киши униңға чүшүп кетәр.
Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.
15 Наданлиқ сәбий балиларниң қәлбигә бағлағлиқтур; Бирақ тәрбийә тайиғи буни униңдин жирақ қилар.
Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.
16 Мискинләрни езиш билән бай болған, Вә байларға соғат сунидиған киши, Ахири пәқәт йоқсуллуқта қалар.
Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, И който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.
17 Қулақ сал, саңа ақиланиләрниң сөзлирини үгитәй; Көңүл қоюп билимимни үгәнгин.
Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,
18 Уларни қәлбиңдә чиң тутсаң, Улар саңа шерин болар, Ләвлириңдә сәп болуп тәйяр туриду.
Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.
19 Чин қәлбиң билән Пәрвәрдигарға тайинишиң үчүн, Бүгүн [бу һекмәтлик сөзләрни] башқа бирисигә әмәс, Бәлки саңа йәткүздум.
За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на тях днес - да! тебе.
20 Униңдин мана оттузни яздим, Буниң ичидә несиһәтләр һәм билим бар.
Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.
21 Булар билән һәқиқәтниң сөзлириниң дәрвәқә һәқиқәт екәнлигини биләләйсән, Вә шундақ қилип сени әвәткүчиләргә һәқиқәтниң сөзлири билән җавап қайтуралайсән.
За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?
22 Йоқсулдин булап алма, у кәмбәғәл турса, Аҗиз мөминләрни сорақ орнида бозәк қилма.
Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,
23 Чүнки Пәрвәрдигар уларниң дәвасини көтирәр, Улардин булап алғанлардин булап алар.
Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.
24 Мүҗәзи иштик адәм билән дост болма, Қәһрлик адәм билән арилашма,
Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.
25 Болмиса, униң яман йолини үгинип қелип, қилтаққа чүшисән.
Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.
26 Башқиларға [кепил болуп] қол бәргүчиләрдин болма, Қәризләрни төләшкә капаләт бәргүчиләрдин болма;
Не бъди от тия, които дават ръка, От тия, които стават поръчители за дългове,
27 Сениң қайтуралиғидәк нәрсәң болған болса, Улар орун-көрпилириңни бекардин-бекар астиңдин елип кәтмигән болатти!
Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?
28 Ата-бовилириң пасилни бәлгүләп бәргән кона чегара ташлирини йөткимә.
Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.
29 Ишни әстайидил вә чаққан беҗиридиған кишини көргәнмидиң? У пәс адәмләрниң хизмитидә болмас; Падишаһларниң алдида турар.
Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.
