Пәнд-несиһәтләр 12
1 Кимки тәрбийини қәдирлисә, билимниму сөйгүчидур; Лекин тәнбиһкә нәпрәтләнгән надан-һамақәттур.
Който обича поправление, обича знание, Но който мрази изобличения е невеж.
2 Яхши нийәтлик адәм Пәрвәрдигарниң илтипатиға еришәр; Амма Пәрвәрдигар һейлә-микирлик адәмниң гунайини бекитәр.
Добрият човек намира благоволение пред Господа; А зломилсеника Той осъди.
3 Адәмләр яманлиқ қилип аманлиқ тапалмас; Лекин һәққанийларниң йилтизи тәврәнмәс.
Човек няма да се утвърди чрез беззаконие, А коренът на праведните не ще се поклати.
4 Пәзиләтлик аял ериниң таҗидур; Амма уни уятқа салғучи хотун униң устихинини чиритәр.
Добродетелната жена е венец на мъжа си; А оная, който докарва срам, е като гнилота в костите му.
5 Һәққаний адәмниң ой-пикри дурус һөкүм чиқирар; Яманларниң несиһәтлири мәккарлиқтур.
Мислите на праведните са справедливи, А намеренията на нечестивите са коварство.
6 Яманларниң сөзлири қан төкидиған қилтақтур; Лекин дурусниң сөзи адәмни қилтақтин қутулдурар.
Думите на нечестивите са засада за кръвопролитие; А устата на праведните ще ги избавят.
7 Яманлар ағдурулуп, йоқилар; Лекин һәққанийларниң өйи мәзмут турар.
Нечестивите се съсипват и няма ги, А домът на праведните ще стои.
8 Адәм өз зериклиги билән махташқа сазавәр болар; Әгир нийәтлик киши көзгә илинмас.
Човек бива похвален според разума си, А опакият в сърце ще бъде поругаван.
9 Пеқир туруп хизмәткари бар киши, Өзини чоң тутуп ач жүргән кишидин яхшидур.
По-щастлив е скромният, който слугува на себе си, От този, който се надига и няма хляб.
10 Һәққаний адәм өз улиғиниму асрар; Амма рәзил адәмниң болса һәтта рәһимдиллиғиму залимлиқтур.
Праведният се грижи за живота на добитъка си, А благостите на нечестивите са немилостиви.
11 Тиришип териқчилиқ қилған деханниң қосиғи тоқ болар; Амма хам хиялларға берилгән кишиниң әқли йоқтур.
Който обработва земята си ще се насити с хляб, А който следва суетни неща е без разум.
12 Яман адәм яманлиқ қилтиғини көзләп олтирар; Амма һәққаний адәмниң йилтизи мевә берип турар.
Нечестивият търси такава корист, каквато вземат злите, А коренът на праведния дава плод.
13 Яман адәм өз ағзиниң гунайидин тутулар; Һәққаний адәм мушәққәт-қийинчилиқтин қутулар.
В престъплението на устните се намира опасна примка, А праведният ще се отърве от затруднение.
14 Адәм өз ағзиниң мевисидин қанаәт тапар; Өз қоли билән қилғанлиридин униңға яндурулар.
От плода на устните си човек се насища с добрини; И според делата на ръцете на човека му се въздава.
15 Ахмақ өз йолини тоғра дәп биләр; Амма дәвәткә қулақ салған киши ақиланидур.
Пътят на безумния е прав в неговите очи, А който е мъдър, той слуша съвети.
16 Ахмақниң аччиғи кәлсә, тезла билинәр; Зерәк киши һақарәткә сәвир қилар, сәтчиликни ашкарилимас.
Безумният показва явно отегчението си, А благоразумният скрива оскърблението.
17 Һәқиқәтни ейтқан кишидин адаләт билинәр; Ялған гувалиқ қилғучидин алдамчилиқ билинәр.
Който диша истина възвестява правдата, А лъжесвидетелят - измамата.
18 Бәзлиләрниң йениклик билән ейтқан гепи адәмгә санҗилған қиличқа охшар; Бирақ ақиланиниң тили дәрдкә дәрмандур.
Намират се такива, чието несмислено говорене пронизва като нож, А езикът на мъдрите докарва здраве,
19 Растчил мәңгү турғузулиду; Ләвзи ялған болса бирдәмликтур.
Устните, които говорят истината, ще се утвърдят за винаги, А лъжливият език ще трае за минута.
20 Яманлиқниң койида жүргүчиниң көңлидә һейлә сақланғандур; Аманлиқни дәвәт қилғучилар хошаллиққа чөмәр.
Измама има в сърцето на ония, които планират зло; А радост имат тия, които съветват за мир.
21 Һәққаний адәмниң бешиға һеч күлпәт чүшмәс; Қәбиһләр балаю-қазаға чөмүләр.
Никаква пакост няма да се случи на праведния, А нечестивите ще се изпълнят с злощастие.
22 Ялған сөзләйдиғанниң ләвлири Пәрвәрдигарға жиркиничликтур; Лекин ләвзидә турғанларға У апирин ейтар.
Лъжливите устни са мерзост Господу, А ония, които постъпват вярно, са приятни Нему.
23 Пәмлик адәм билимини йошурар; Бирақ ахмақ наданлиғини җакалар.
Благоразумният човек покрива знанието си. А сърцето на безумните наказва глупостта си.
24 Тиришчан қол һоқуқ тутар; Һорун қол алванға тутулар.
Ръката на трудолюбивите ще властвува, А ленивите ще бъдат подчинени.
25 Көңүлниң ғәм-әндишиси кишини мүкчәйтәр; Лекин меһриванә бир сөз кишини роһландурар.
Теготата смирява човешкото сърце, А благата дума го развеселява.
26 Һәққаний киши өз дости билән биргә йол издәр; Бирақ яманларниң йоли өзлирини адаштурар.
Праведният води ближния си, А пътят на нечестивите въвежда самите тях в заблуждение.
27 Һорун өзи тутқан овни пиширип йейәлмәс; Бирақ әтиварлиқ байлиқлар тиришчанға мәнсуптур.
Ленивият не пече лова си; Но скъпоценностите на човеците са на трудолюбивия.
28 Һәққанийлиқниң йолида һаят тепилар; Шу йолда өлүм көрүнмәстур.
В пътя на правдата има живот, И в пътеката й няма смърт.
