Пәнд-несиһәтләр 10
1 Падиша Сулайманниң пәнд-несиһәтлири: — Дана оғул атисини шат қилар; Әқилсиз оғул анисини қайғу-һәсрәткә салар.
Притчи Соломонови. Мъдър син радва баща си. А безумен син е тъга за майка си.
2 Һарам байлиқларниң һеч пайдиси болмас; Һәққанийәт инсанни өлүмдин қутулдурар.
Съкровища придобити с неправда не ползуват; А правдата избавя от смърт.
3 Пәрвәрдигар һәққаний адәмниң җенини ач қоймас; Лекин у қәбиһләрниң нәпсини боғуп қояр.
Господ не ще остави да гладува душата на праведния; Не отхвърля злобното желание на нечестивите.
4 Һорунлуқ кишини гадай қилар; Ишчанлиқ болса баяшат қилар.
Ленивата ръка докарва сиромашия, А трудолюбивата ръка обогатява.
5 Язда һосулни жиғивалғучи — дана оғулдур; Лекин орма вақтида ухлап ятқучи — хиҗаләткә қалдуридиған оғулдур.
Който събира лятно време, той е разумен син, А който спи в жетва, той е син, който докарва срам.
6 Бәрикәт һәққаний адәмниң бешиға чүшәр; Амма зораванлиқ яманларниң ағзиға урар.
Благословения почиват на главата на праведния; Но устата на нечестивите покриват насилство.
7 Һәққаний адәмниң ядикари мубарәктур; Яманларниң нами болса, сесиқ қалар.
Паметта на праведния е благословена, А името на нечестивите ще изгние.
8 Дана адәм йолйоруқ-несиһәтләрни қобул қилар; Кот-кот, надан киши өз айиғи билән путлишар.
Мъдрият по сърце приема заповеди; А безумен бъбрица пада.
9 Ғубарсиз жүргән кишиниң жүрүш-туруши турақлиқтур, Йоллирини әгир қилғанниң кири ахири ашкарилиниду.
Който ходи непорочно, ходи безопасно, А който изкривява пътищата си ще се познае.
10 Көз ишаритини қилип жүридиғанлар адәмни дағда қалдурар; Кот-кот, надан киши өз айиғи билән путлишар.
Който намигва с око докарва скръб, А безумен бъбрица пада.
11 Һәққаний адәмниң ағзи һаятлиқ булиқидур, Амма зораванлиқ яманниң ағзиға урар.
Устата на праведния са извор на живот, А устата на нечестивите покриват насилие.
12 Өчмәнлик җедәл қозғар; Меһир-муһәббәт һәммә гуналарни япар.
Омразата повдига раздори, А любовта покрива всички погрешки.
13 Әқил-идрақлик адәмниң ағзидин даналиқ тепилар; Әқилсизниң дүмбисигә палақ тегәр.
В устните на разумния се намира мъдрост, А тоягата е за гърба на безумния.
14 Дана адәмләр билимләрни зиядә топлар; Лекин ахмақниң ағзи уни һалакәткә йеқинлаштурар.
Мъдрите запазват знанието, А устата на безумния близка погибел.
15 Мал-дуниялири гоя мәзмут шәһәрдәк байниң капалитидур; Мискинни һалак қилидиған иш дәл униң намратлиғидур.
Имотът на богатия е неговият укрепен град, А съсипия за бедните е тяхната сиромашия.
16 Һәққанийларниң әҗирлири җанға җан қошар, Қәбиһләрниң һосули гунанила көпәйтиштур.
Заплатата на праведния е живот. А благоуспяването на нечестивия е за грях.
17 Несиһәтни аңлап уни сақлиғучи һаятлиқ йолиға маңар; Тәнбиһләрни рәт қилған киши йолдин азғанлардур.
Който внимава на изобличението е по пътя към живот. А който пренебрегва мъмренето, заблуждава се.
18 Адавәт сақлиған киши ялған сөзлимәй қалмас; Төһмәт чаплиғанлар ахмақтур.
Който скришно мрази има лъжливи устни; И който възгласява клевета е безумен.
19 Гәп көп болуп кәтсә, гунадин халий болмас, Лекин ағзиға егә болған әқиллиқтур.
В многото говорене грехът е неизбежен; Но който въздържа устните си е разумен.
20 Һәққаний адәмниң сөзи худди сап күмүч; Яманниң ойлири толиму әрзимәстур.
Езикът на праведния е избрано сребро; Сърцето на нечестивите малко струва.
21 Һәққаний адәмниң сөзлири нурғун кишини қувәтләр; Ахмақлар әқли кәмлигидин өләр.
Устните на праведния хранят мнозина; А безумните умират от нямане на разум.
22 Пәрвәрдигарниң ата қилған бәрикити адәмни дөләтмән қилар; У бәрикитигә һеч бир җапа-мушәққәт қошмас.
Благословението Господно обогатява; И трудът на човека не ще притури нищо.
23 Ахмақ қәбиһликни тамашә дәп биләр; Амма даналиқ йорутулған кишиниң [хурсәнлигидур].
Злотворството е като забавление за безумния. Така и мъдростта на разумния човек.
24 Яман киши немидин қорқса шуниңға учрар; Һәққаний адәмниң арзуси әмәлгә ашурулар.
Това, от, което се страхува нечестивият, ще го постигне; А желанието на праведните ще се изпълни.
25 Яман адәм қуюндәк өтүп йоқар; Лекин һәққаний адәм мәңгүлүк һулдәктур.
Както отминава вихрушката, така и нечестивият изчезва; А праведният има вечна основа.
26 Адәм аччиқ су жутувалғандәк, Көзигә ис-түтәк кирип кәткәндәк, Һорун адәмни ишқа әвәткәнму шундақ болар.
Както е оцетът за зъбите и димът за очите, Така е ленивият за ония, които го пращат.
27 Пәрвәрдигардин әйминиш өмүрни узун қилар, Яманниң өмри қисқартилар.
Страхът от Господа придава дни, А годините на нечестивите се съкратяват.
28 Һәққаний адәмниң үмүти хурсәнлик елип келәр; Лекин рәзилниң күткини йоққа чиқар.
Надеждата на праведните е радост, А очакването на нечестивите е напразно.
29 Пәрвәрдигарниң йоли дурус яшаватқанларға башпанаһдур; Қәбиһлик қилғучиларға болса һалакәттур.
Пътят Господен е крепост за непорочния И съсипване за ония, които вършат беззаконие.
30 Һәққанийларниң орни мустәһкәмдур; Яманлар зиминда узун турмас.
Праведният никога няма да се поклати, А нечестивите няма да населят земята,
31 Һәққаний адәмниң ағзидин даналиқ чиқар; Лекин шумлуқ тил кесип ташлинар.
Из устата на праведния блика мъдрост, А лъжливият език ще се отреже.
32 Һәққаний адәмниң сөзи кишигә мок хушяқар; Яман адәмниң ағзидин шумлуқ чиқар.
Устните на праведния знаят приятното за слушане; А устата на нечестивите говорят извратеното.
