Пәнд-несиһәтләр 1
1 Исраил падишаси Давутниң оғли Сулайманниң пәнд-несиһәтлири: —
Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
2 Бу пәнд-несиһәтләр саңа әқил-парасәт, әдәп-әхлақни үгитип, сени ибрәтлик сөзләрни чүшинидиған қилиду;
Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
3 саңа даналиқ, һәққанийлиқ, пәм-парасәт вә дуруслуқниң йолйоруқ-тәрбийисини қобул қилдуриду.
За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
4 Бу [пәнд-несиһәтләр] наданларни зерәк қилип, яшларни билимлик вә сәзгүр қилиду;
За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
5 буларға қулақ селиши билән даналар билимини ашуриду, йорутулған кишиләр техиму дана мәслиһәткә еришиду,
За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
6 шундақла пәнд-несиһәтләр һәм тәмсилләрниң мәнасини, данишмәнләрниң һекмәтлири һәм тилсим сөзлирини чүшинидиған қилиниду.
За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
7 Пәрвәрдигардин қорқуш билимниң башлинишидур; Ахмақлар даналиқни вә тәрбийини көзгә илмайду.
Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
8 И оғлум, атаңниң тәрбийисигә қулақ сал, анаңниң сөз-несиһәтидин айрилма;
Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
9 чүнки улар сениң бешиңға тақалған гүл чәмбирәк, бойнуңға есилған марҗан болиду.
Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
10 И оғлум, яманлар сени аздурса, уларға әгәшмигин.
Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
11 Әгәр улар: — Жүр, қапқан қуруп адәм өлтүрәйли; Йошурунивелип, бирәр бегуна кәлгәндә урайли!
Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова, (Sheol h7585)
13 Улардин хилму-хил қиммәтлик мал-дунияға егә болуп, Өйлиримизни олҗа билән толдуримиз.
Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
14 Биз билән шерик бол, Һәмянимиз бир болсун, десә, —
Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
15 И оғлум, уларға йолдаш болма, Өзүңни уларниң изидин нери қил!
Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
16 Чүнки уларниң путлири рәзилликкә жүгүриду, Қолини қан қилиш үчүн алдирайду.
Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
17 Һәр қандақ учарқанат туюп қалғанда қапқан қоюш бекар аваричиликтур;
Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
18 Лекин булар дәл өз қенини төкүш үчүн сақлайду; Өз җанлириға замин болушни күтиду.
И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
19 Нәпси йоғинап кәткән һәр бир адәмниң йоллириниң ақивити мана шундақ; [Һарам мал-дуния] өз егилириниң җенини алиду.
Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
20 [Бүйүк] даналиқ кочида очуқ-ашкарә хитап қилмақта, Чоң мәйданларда садасини аңлатмақта.
Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
21 Коча доқмушлирида адәмләрни чақирмақта, Шәһәр дәрвазилирида сөзлирини җакалимақта: —
Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
22 И саддилар, қачанғичә мошундақ наданлиққа берилисиләр? Мәсқирә қилғучилар қачанғичә мәсқириликтин һозур алсун? Ахмақлар қачанғичә билимдин нәпрәтләнсун?!
Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
23 Тәнбиһлиримгә қулақ селип маңған йолуңлардин янған болсаңлар еди! Роһумни силәргә төкүп берәттим, Сөзлиримни силәргә билдүргән болаттим.
Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
24 Лекин чақирсам, аңлимидиңлар; Қолумни узартсам, һеч қайсиңлар қаримидиңлар.
Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
25 Несиһәтлиримниң һәммисигә пәрва қилмидиңлар, Тәнбиһимни аңлашни қилчә халимидиңлар.
Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
26 Шуңа, бешиңларға балаю-қаза кәлгәндә күлимән, Вәһимә силәргә йетиши билән мәсқирә қилимән.
То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
27 Һалакәт елип кәлгән вәһимә үстүңләргә чүшкәндә, Вәйранчилиқ силәргә қуюнтаздәк кәлгәндә, Силәр еғир қайғуға вә азапқа муптила болғиниңларда —
Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
28 У чағда мошу кишиләр мәндин өтүнүп чақириду, Мән пәрва қилмаймән, Мени тәлмүрүп издисиму, тапалмайду.
Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
29 Улар билимгә нәпрәтләнгинидин, Пәрвәрдигардин әйминишни таллимиғинидин,
Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
30 Мениң нәсиһитимни қилчә қобул қилғуси йоқлуғидин, Тәнбиһимгиму пәрва қилмиғиниңлардин,
Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
31 Улар өз бешини йәйду, Өз қәстлиридин толуқ азап тартиду;
Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
32 Чүнки саддиларниң йолдин чиқиши өз җениға замин болиду; Ахмақлар раһәтлик турмушидин өзлирини һалак қилиду.
Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
33 Лекин маңа қулақ салғанлар аман-есән яшайду, Балаю-қазалардин, ғәм-әндишләрдин халий болуп, хатирҗәм туриду.
Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
