Микаһ 5
1 Әнди өзүңлар қошун-қошун болуп жиғилиңлар, и қошун қизи; Чүнки бириси бизни муһасиригә алди; Улар Исраилниң һаким-сорақчисиниң мәңзигә һаса билән уриду;
Събери се в полкове, ти господарко на полкове; Обсада се държи против нас; С тояга ще поразят съдията на Израиля в челюстта.
2 (Сән, и Бәйт-Ләһәм-Әфратаһ, Йәһудадики миңлиған [шәһәр-йезилар] арисида интайин кичик болған болсаңму, Сәндин Мән үчүн Исраилға Һаким Болғучи чиқиду; Униң [һозурумдин] чиқишлири қедимдин, Йәни әзәлдин бар еди)
А ти, Витлеем Ефратов, Макар и да си малък, за да бъдеш между Юдовите родове, От тебе ще излезе за Мене Един, Който ще бъде владетел в Израиля, Чийто произход е от начало, от вечността.
3 Шуңа толғақ тутқан аял туғуп болғичә, У уларни [дүшмәнлиригә] ташлап қойиду; Шу чағда Униң қериндашлири болған қалдиси Исраилларниң йениға қайтип келиду.
Затова, ще ги остави До времето, когато раждащата ще роди; Тогава останалите от братята му Ще се върнат с израилтяните.
4 У болса Пәрвәрдигарниң күчи билән, Пәрвәрдигар Худасиниң наминиң һәйвитидә падисини беқишқа орнидин туриду; Шундақ қилип улар мәзмут туруп қалиду; Чүнки У шу чағда йәр йүзиниң қәрилиригичә улуқ дәп билиниду.
И той ще стои и ще пасе стадото си чрез силата Господна, Чрез великото име на Господа своя Бог; И те ще се настанят; Защото сега той ще бъде велик до краищата на земята.
5 Вә бу адәм арам-хатирҗәмлигимиз болиду; Асурийәлик зиминимизға бөсүп киргәндә, Ордилиримизни дәссәп чәйлигәндә, Биз униңға қарши йәттә хәлиқ падичисини, Сәккиз қабилийәтлик йетәкчини чиқиримиз;
И той ще бъде нашият Мир. Когато дойде Асириеца в земята ни, И когато стъпи в палатите ни, Тогава ще подигнем против него седем пастири, И осем начални човека,
6 Улар Асурийә зиминини қилич билән, Нимродниң зиминини өткәллиридә харабә қилиду; Вә Асурийәлик зиминимизға бөсүп киргәндә, Чегаримиз ичини чәйлигәндә, У адәм бизни униң қолидин қутқузиду.
Които ще опустошат Асирийската земя с меч, И земята на Нимрода във входовете й; И той ще ни избави от асириеца, Когато дойде в земята ни, И когато стъпи вътре в границата ни.
7 Вә Яқупниң қалдиси нурғун хәлиқләр арисида Пәрвәрдигардин чүшкән шәбнәмдәк болиду, Чөп үстигә яққан ямғурлардәк болиду; Булар инсан үчүн кечикмәйду, Адәм балилириниң [әҗрини] күтүп турмайду.
И останалите от Якова ще бъдат всред много племена Като роса от Господа, Като леки дъждове на тревата, Които не чакат човека, Нито се бавят за човешките чада.
8 Яқупниң қалдиси әлләр арисида, Йәни нурғун хәлиқләр арисида ормандики һайванлар арисидики ширдәк болиду, Қой падилири арисидики асландәк болиду; Шир өткәндә уларниң арисидин, Һеч ким қутқузуп алалмиғидәк чәйләп дәссәйду, Титма-тит қилип житиветиду.
И останалите от Якова ще бъдат между народите, Всред много племена, Като лъв между горските животни, Като млад лъв между стада овце, Който, като минава, тъпче и разкъсва, Без да има кой да избавя.
9 Қолуң күшәндилириң үстигә көтирилиду, Барлиқ дүшмәнлириң үзүп ташлиниду.
Ръката ти ще се издигне над противниците ти, И ще се изтребят всичките ти неприятели.
10 Шу күнидә шундақ болидуки, — дәйду Пәрвәрдигар, Мән араңлардин барлиқ атлириңни үзүп ташлаймән, Җәң һарвулириңни һалак қилимән.
В оня ден, казва Господ, Ще изтребя конете ти отсред тебе, И ще погубя колесниците ти;
11 Зиминиңдики шәһәрлириңни йоқитимән, Барлиқ истиһкамлириңни ғулитимән.
Ще изтребя и градовете на твоята земя, И ще съборя всичките ти крепости;
12 Сеһирләрни қолуңдин үзүп ташлаймән; Силәрдә палчилар болмайду.
Ще изтребя чародеянията от ръката ти; И не ще имаш вече предвещатели;
13 Мән ойма мәбудлириңни, «Бут түврүк»лириңларни оттуруңдин үзүп ташлаймән; Сән өз қолуңниң ясиғиниға иккинчи баш урмайсән.
Ще изтребя идолите ти И идолските ти стълбове отсред тебе, И не ще се кланяш вече на делото на ръцете си;
14 Араңдин «Ашераһ»лириңни жулуветимән, Вә шәһәрлириңни һалак қилимән;
Ще изкореня ашерите ти отсред тебе, И ще съсипя градовете ти;
15 Вә [Маңа] қулақ салмиған әлләрниң үстигә аччиқ вә дәрғәзәп билән интиқамни жүргүзимән.
И ще извърша въздаяние с гняв и с ярост Върху народите, които не ме послушаха.
