Матта 12
1 Шу чағларда бир шабат күни, Әйса буғдайлиқлардин өтүп кетивататти. Қосиғи ечип кәткән мухлислири башақларни үзүп, йейишкә башлиди.
По онова време, в една събота, Исус минаваше през посевите; а учениците Му, като огладняха, почнаха да късат класове и да ядат.
2 Лекин буни көргән Пәрисийләр униңға: — Қара, мухлислириң шабат күни Тәвратта чәкләнгән ишни қиливатиду, дейишти.
А фарисеите, като видяха това, рекоха Му: Виж Твоите ученици вършат каквото не е позволено да се върши в събота.
3 Бирақ у уларға: — Давут вә униң һәмраһлириниң ач қалғанда немә қилғанлиғини [муқәддәс язмилардин] оқумиғанмусиләр?
А Той им рече: Не сте ли чели що стори Давид, когато огладня той и мъжете, които бяха с него,
4 У Худаниң өйигә кирип, [Худаға] аталған, шундақла өзи вә һәмраһлириға нисбәтән Тәврат қануни бойичә йейишкә болмайдиған «тәқдим нанлар»ни [сорап елип], уларни [һәмраһлири] билән биллә йегән. Әслидә бу нанларни пәқәт каһинларниң йейишигила болатти.
как влезе в Божия дом и яде от присъствените хлябове, които не бе позволено да яде ни той, нито ония, които бяха с него, а само свещениците?
5 Силәр Тәвраттин шуни оқуп бақмиғансиләрки, ибадәтханида ишләйдиған каһинлар шабат күнлири ишләп шабат тәртивини бузсиму, гунаға буйрулмайду.
Или не сте ли чели в закона, че в съботен ден свещениците в храма нарушават съботата, и пак не са виновни.
6 Бирақ мән шуни силәргә ейтип қояйки, бу йәрдә ибадәтханидинму улуқ бириси бар.
Но казвам ви, че тук има повече от храма.
7 Әндиликтә әгәр силәр [Худаниң] «[муқәддәс язмиларда]: «Издәйдиғиним қурбанлиқлар әмәс, бәлки рәһим-шәпқәт» дейилгән шу сөзиниң мәнасини билгән болсаңлар, бегуна кишиләрни гунакар дәп бекитмәйттиңлар.
Но ако бяхте знаели що значи тая дума: “Милост искам, а не жертва”, не бихте осъдили невинните.
8 Чүнки Инсаноғли шабат күниниң Егисидур.
Защото Човешкият Син е Господар на съботата.
9 У у йәрдин айрилип, уларниң синагогиға кирди.
И като замина оттам, дойде в синагогата им.
10 Вә мана, у йәрдә бир қоли йегиләп қалған бир адәм бар еди. Улар униң үстидин әрз қилишқа сәвәп тапмақчи болуп униңдин: — Шабат күни кесәл сақайтиш Тәврат қануниға уйғунму? — дәп сориди.
И ето човек с изсъхнала ръка; и, за да обвинят Исуса, попитаха Го казвайки: Позволено ли е човек да изцелява в събота?
11 Лекин у уларға мундақ җавап бәрди: — Бирәрсиңларниң қойи шабат күни ориға чүшүп кәтсә, уни дәрһал тартип чиқиривалмайдиған адәм бармиду?
И Той им каза: Кой човек от вас, ако има една овца, и тя в съботен ден падне в яма, не ще я улови и извади?
12 Инсан болса қойдин шунчә әтибарлиқтур! Шуңа, шабат күни яхшилиқ қилиш Тәврат қануниға уйғундур.
А колко е по-скъп човек от овца! Затова позволено е да се прави добро в съботен ден.
13 Андин у һелиқи кесәлгә: — Қолуңни узат, — деди. У қолини узитиши биләнла қоли иккинчи қолиға охшаш әслигә кәлтүрүлди.
Тогава казва на човека: Простри ръката си. И той я простря; и тя стана здрава като другата.
14 Бирақ Пәрисийләр ташқириға чиқип, уни қандақ йоқитиш һәққидә мәслиһәт қилишти.
А фарисеите, като излязоха, наговориха се против Него, как да Го погубят.
15 Амма Әйса буни биливелип у йәрдин айрилди. Топ-топ кишиләр униңға әгишип маңди. У уларниң һәммисини сақайтти;
Но Исус, като позна това, оттегли се оттам; и мнозина тръгнаха подире Му, и Той ги изцели всички.
16 андин уларға өзиниң салаһйитини ашкарилимаслиқни қаттиқ тапилиди.
И заръча им да го не разгласяват;
17 Буниң билән Йәшая пәйғәмбәр арқилиқ йәткүзүлгән муну сөзләр әмәлгә ашурулди:
за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва:
18 — «Қараңлар, мана Мән таллиған Өз қулум! Мениң сөйүмлүгим, дилимниң сөйүнгини! Мән Өз Роһумни униң вуҗудиға қондуримән, Шуниң билән у әлләргә һөкүм-һәқиқәтни җакалайду.
“Ето Моят служител, Когото избрах Моят възлюбен, в Когото е благоволението на душата Ми; Ще положа Духа Си на Него, И Той ще възвести съдба на народите.
19 У нә талаш-тартиш қилмайду нә чуқан көтәрмәйду, Кочиларда униң көтәргән авазини һеч аңлиғучи болмайду.
Няма да се скара, нито да извика, Нито ще чуе някой гласа Му по площадите;
20 Таки у ғәлибә билән тоғра һөкүмләрни чиқарғичә, Янҗилған қомушни сундурмайду, Түтәп өчәй дәп қалған пиликни өчүрмәйду;
Смазана тръстика няма да пречупи, И замъждял фитил няма да угаси, Докато изведе правосъдието към победа.
21 Вә әлләр униң намиға үмүт бағлайду».
И в Неговото име народите ще се надяват”.
22 Шу чағда, униң алдиға җин чаплишивалған кор вә гача бири елип келинди. У уни сақайтти, кор гачини сөзләләйдиған вә көрәләйдиған қилди.
Тогава доведоха при Него един хванат от бяс, сляп и ням; и го изцели, тъй щото немият и проговори и прогледа.
23 Барлиқ халайиқ һәйран болушуп: — Әҗәба, бу Давутниң оғлимиду? — дейишти.
И всичките множества се смаяха и думаха: Да не би Този да е Давидовият син?
24 Лекин Пәрисийләр бу сөзни аңлап: — У пәқәт җинларниң әмри болған Бәәлзибубқа тайинип җинларни қоғливетидикән, дейишти.
А фарисеите, като чуха това, рекоха: Тоя не изгонва бесовете, освен чрез началника на бесовете, Веелзевула.
25 Лекин у уларниң немә ойлаватқанлиғини билип уларға мундақ деди: — Өз ичидин бөлүнүп өз ара соқушқан һәр қандақ падишалиқ вәйран болиду; һәр қандақ шәһәр яки аилә өз ичидин бөлүнүп өз ара соқушса заваллиққа йүз тутиду.
А Исус, като знаеше техните помисли, рече им: Всяко царство, разделено против себе си, запустява; и никой град или дом, разделен против себе си няма да устои.
26 Әгәр Шәйтан Шәйтанни қоғлиса, у өз-өзигә қарши чиққан болиду. Ундақта, униң падишалиғи қандақму пут тирәп туралисун?
Ако Сатана изгонва Сатана, той се е разделил против себе си; тогава как ще устои неговото царство?
27 Әгәр мән җинларни Бәәлзибулға тайинип қоғлисам, силәрниң пәрзәнтлириңлар кимгә тайинип җинларни қоғлайду?! Шуңа улар силәр тоғрилиқ һөкүм чиқарсун!
При това, ако аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете, чрез кого ги изгонват вашите възпитаници? Затова, те ще ви бъдат съдии.
28 Лекин мән Худаниң Роһиға тайинип җинларни қоғлиған болсам, ундақта Худаниң падишалиғи дәрвәқә үстүңларға чүшүп намайән болди.
Но ако Аз чрез Божия Дух изгонвам бесовете, то Божието царство е дошло върху вас.
29 Бир киши күчтүңгүр бирисиниң өйигә кирип, униң мал-мүлкини қандақ булап кетәлисун? Пәқәт у шу күчтүңгүрни авал бағлалиса, андин өйини булаң-талаң қилалайду.
Или как може да влезе някой в къщата на силния човек и да му ограби покъщината, ако първо не върже силния?
30 Мән тәрәптә турмиғанлар маңа қарши турғучидур. Мән тәрәпкә [адәмләрни] жиғмиғучилар болса тозутувәткүчидур.
Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира с Мене, разпилява.
31 Шуниң үчүн мән силәргә шуни ейтип қояйки, инсанларниң өткүзгән һәртүрлүк гуналири вә қилған күпүрлүклириниң һәммисини кәчүрүшкә болиду. Бирақ Муқәддәс Роһқа күпүрлүк қилиш һеч кәчүрүлмәйду.
Затова ви казвам: Всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости.
32 Инсаноғлиға қарши сөз қилған кимдәким болса кәчүрүмгә еришәләйду; лекин Муқәддәс Роһқа қарши гәп қилғанлар болса бу дуниядиму, у дуниядиму кәчүрүмгә еришәлмәйду. (aiōn g165)
И ако някой каже дума против Човешкия Син, ще му се прости; но ако някой каже дума против Святия Дух, няма да му се прости, нито в тоя свят(Или: век.), нито в бъдещия. (aiōn g165)
33 Дәрәқ яхши болса, мевисиму яхши болиду — яки дәрәқ пор болса, мевисиму начар болиду; чүнки һәр қандақ дәрәқ өз мевисидин билиниду.
Или направете дървото добро, и плода му добър; или направете дървото лошо, и плода му лош; защото от плода се познава дървото.
34 Әй иланларниң пәрзәнтлири! Силәр рәзил турсаңлар, ағзиңлардин қандақму яхши сөз чиқсун? Чүнки адәмниң қәлбидә немә толуп ташқан болса еғиздин шу чиқиду.
Рожби ехидни! Как можахте да говорите добро, като сте зли? Защото от онова, което препълва сърцето, говорят устата.
35 Яхши адәм өз яхши ғәзнисидин яхши нәрсиләрни чиқириду. Яман адәм яман ғәзнисидин яман нәрсиләрни чиқириду.
Добрият човек от доброто си съкровище изважда добри неща; а злият човек от злото си съкровище изважда зли неща.
36 Мән силәргә шуни ейтип қояйки, инсанлар қилған һәр бир еғиз қуруқ сөзи үчүн сорақ күни һесап бериду.
И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден.
37 Чүнки өз сөзлириң билән я һәққаний испатлинисән, я сөзлириңлар билән гунакар дәп бекитилисән.
Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш.
38 Шу чағда бәзи Тәврат устазлири вә Пәрисийләр униңға җававән: Устаз, сәндин бир мөҗизилик аламәт көргүмиз бар, — деди.
Тогава някой от книжниците и фарисеите Му отговориха, казвайки: Учителю, искаме да видим знамение от Тебе.
39 Лекин у уларға мундақ җавап бәрди: — Рәзил һәм зинахор бу дәвир бир «аламәт»ниң көристилишини истәп жүриду. Бирақ бу дәвирдикиләргә «Юнус пәйғәмбәрдә көрүлгән мөҗизилик аламәт»тин башқа һеч қандақ мөҗирилик аламәт көрситилмәйду.
А Той в отговор им рече: Нечестиво и прелюбодейно поколение иска знамение, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на пророк Йона.
40 Чүнки Юнус пәйғәмбәр йоған белиқниң қосиғида үч кечә-күндүз ятқандәк, Инсаноғлиму охшашла үч кечә-күндүз йәрниң бағрида ятиду.
Защото, както Йона беше в корема на морското чудовище три дни и три нощи, така и Човешкият Син ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи.
41 Сорақ күни Нинәвә шәһиридикиләр бу дәвирдикиләр билән тәң қопуп, бу дәвирдикиләрниң гуналирини бекитиду. Чүнки улар Юнус [пәйғәмбәр] җакалиған хәвәрни аңлап, [яманлиғидин] товва қилған; вә мана, мошу йәрдә Юнус [пәйғәмбәр]динму улуқ бириси туриду!
Ниневийските мъже ще се явят на съда с това поколение, и ще го съдят, защото те се покаяха чрез Йоновата проповед; а ето, тука има повече от Йона.
42 Сорақ күни «Җәнуптики аял падиша»му бу дәвирдикиләр билән тәң тирилип, уларниң гуналирини бекитиду. Чүнки у Сулайманниң дана сөзлирини аңлаш үчүн йәр йүзиниң четидин кәлгән; вә мана, һазир мошу йәрдә Сулаймандинму улуқ бириси туриду.
Южната царица ще се яви на съда с това поколение и ще го осъди, защото тя дойде от краищата на земята за да чуе Соломоновата мъдрост; а, ето, тука има повече от Соломона.
43 Напак роһ бирәвниң тенидин чиқириветилгәндин кейин, у қурғақ далаларни чөргиләп жүрүп, бирәр арамгаһни издәйду, бирақ тапалмайду
Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места да търси покой, и не намира.
44 вә: «Мән чиққан маканимға қайтай» дәйду. Шуниң билән қайтип келип, шу маканиниң йәнила бош турғанлиғини, шундақла пакиз тазиланғанлиғини вә рәтләнгәнлигини байқайду-дә,
Тогава казва: Ще се върна в къщата си отгдето съм излязъл. И, като дойде намира я празна, пометена и наредена.
45 берип өзидинму бәттәр йәттә җинни башлап келиду; улар кирип биллә туриду. Буниң билән һелиқи адәмниң кейинки һали бурунқидинму техиму яман болиду. Бу рәзил дәвирдикиләрниң һалиму мана шундақ болиду.
Тогава отива и взема при себе си седем други духове, по-зли от него, и, като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото. Също така ще бъде и на това нечестиво поколение.
46 У топлашқан халайиққа давамлиқ сөзләватқанда, мана, аниси билән инилири келип, униң билән сөзләшмәкчи болуп ташқирида турушти.
Когато Той още говореше на народа, ето, майка Му и братята Му стояха вън и искаха да Му говорят.
47 Шуниң билән бирәйлән униңға: — Аниңиз вә инилириңиз сиз билән сөзлишимиз дәп ташқирида туриду, — деди.
И някой си Му рече: Ето, майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Ти говорят.
48 Лекин у җававән шу хәвәрни йәткүзгән кишидин: «Ким мениң анам, ким мениң инилирим?» — дәп сориди.
А той в отговор рече на този, който Му каза това: Коя е майка Ми? И кои са братята Ми?
49 Андин у қолини созуп мухлислирини көрситип: — Мана мениң анам, мана мениң инилирим!
И като простря ръка към учениците Си рече: Ето майка Ми братята Ми!
50 Чүнки ким әрштики Атамниң ирадисини ада қилса, шу мениң ака-иним, ача-сиңлим вә анамдур, — деди.
Защото, който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата, той ми е брат и сестра и майка.
