Йәрәмияниң жиға-зарлири 5
1 Бешимизға чүшкәнләрни есиңгә кәлтүргәйсән, и Пәрвәрдигар; Қара, бизниң рәсвачилиқта қалғинимизни нәзириңгә алғайсән!
Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.
2 Мирасимиз ятларға, Өйлиримиз яқа жутлуқларға тапшурулди.
Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.
3 Биз житим-йесирләр, атисизлар болуп қалдуқ; Анилиримизму тул қалди.
Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.
4 Ичидиған суни сетивелишимиз керәк; Отунни пәқәт пулға алғили болиду.
Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.
5 Бизни қоғлиғучилар тап бастуруп келиватиду; Һалсирап, һеч арам тапалмаймиз.
Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.
6 Җан сақлиғидәк бир чишләм нанни дәп, Мисир һәм Асурийәгә қол берип бойсунғанмиз.
Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.
7 Ата-бовилиримиз гуна садир қилип дуниядин кәтти; Биз болсақ, уларниң қәбиһлигиниң җазасини көтиришкә қалдуқ.
Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.
8 Үстимиздин һөкүм сүргүчиләр қуллардур; Бизни уларниң қолидин азат қилғучи йоқтур.
Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.
9 Далада қилич түпәйлидин, Ненимизни тепишқа җенимизни тәвәккул қилмақтимиз.
Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.
10 Теримиз тонурдәк қизиқ, Ачлиқ түпәйлидин қизитма бизни басмақта.
Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.
11 Зионда аяллар, Йәһуда шәһәрлиридә пак қизлар аяқ асти қилинди.
Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.
12 Әмирләр қолидин дарға есип қоюлди; Ақсақалларниң һөрмити һеч қилинмиди.
Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.
13 Яш жигитләр ярғунчақта җапа тартмақта, Оғул балилиримиз отун жүкләрни йүдүп дәлдәңшип маңмақта.
Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.
14 Ақсақаллар шәһәр дәрвазисида олтармас болди; Жигитләр нәғмә-навадин қалди.
Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.
15 Шат-хурамлиқ көңлимиздин кәтти, Уссул ойнишимиз матәмгә айланди.
Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.
16 Бешимиздин таҗ жиқилди; Һалимизға вай! Чүнки биз гуна садир қилдуқ!
Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.
17 Буниң түпәйлидин жүрәклиримиз муҗулди; Булар түпәйлидин көзлиримиз қараңғулашти —
Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.
18 — Зион теғиға қарап көзлиримиз қараңғулашти, Чүнки у чөлдәрәп кәтти, Чилбөрә униңда пайлап жүрмәктә.
Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.
19 Сән, и Пәрвәрдигар, мәңгүгә һөкүм сүрисән; Тәхтиң дәвирдин-дәвиргә давамлишиду.
Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.
20 Сән немишкә бизни дайим унтуйсән? Немишкә шунчә узунғичә биздин ваз кечисән?
Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?
21 Бизни йениңға қайтурғайсән, и Пәрвәрдигар! Шундақ болғанда биз қайталаймиз! Күнлиримизни қедимкидәк әслигә кәлтүргәйсән,
Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво,
22 — Әгәр сән бизни мутләқ чәткә қақмиған болсаң, Әгәр биздин чәксиз ғәзәпләнмигән болсаң!
Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.
