Йәрәмияниң жиға-зарлири 4
1 (Аләф) Аһ! Алтун шунчә җуласиз болуп кәтти! Сап алтун шунчә тутуқ болуп кәтти! Муқәддәс өйдики ташлар һәр бир кочиниң бешиға төкүлүп чечилди!
Как почерня златото! Измени се най-чистото злато! Камъните на светилището са пръснати край всичките улици,
2 (Бәт) Зионниң оғуллири шунчә қиммәтлик, Сап алтунға тегишкүсиз еди, Һазир сапал козилардәк, Сапалчиниң қоли ясиғанлиричиликму [қиммити йоқ] дәп қариливатиду!
Драгоценните синове на Сион, равноценни с чисто злато, Как се считат за глинени съдове, дело на грънчарска ръка!
3 (Гимәл) Һәтта чилбөриләр әмчигини тутуп берип балилирини емитиду; Лекин мениң хәлқим чөлдики төгиқушларға охшаш рәһимсиз болди.
Даже чакалите подават съсци и кърмят малките си; А дъщерята на людете ми се ожесточи като камилоптиците в пустинята;
4 (Даләт) Бовақниң тили уссузлуқтин таңлийиға чаплишиватиду; Кичик балилар нан тилимәктә, Һеч ким уларға уштуп бәрмәйватиду.
Защото езикът на бозайничето се залепя на небцето му от жажда; Децата искат хляб, но няма кой да им отчупи.
5 (Хе) Назу-немәтләрни йәп көнгәнләр кочиларда сарғийип жүриду; Сөсүн кийим кийдүрүлүп чоң қилинғанлар тезәкликни қучағлап йетиватиду.
Ония, които ядяха отбрани ястия, лежат небрежни в улиците; Възпитаните в мораво прегръщат бунището.
6 (Вав) Хәлқимниң қизиниң қәбиһлигигә чүшкән җаза Содомниң гунайиниң җазасидин еғирдур; Чүнки Содом бирақла өрүветилгән еди, һеч адәмниң қоли уни қийнимиған еди.
Защото наказанието за беззаконието на дъщерята на людете ми стана по-голямо от наказанието за греха на Содом, Който биде съсипан в един миг, без да са го барали човешки ръце.
7 (Заин) Хәлқимниң «Назарий»лири болса қардин сап, сүттин ақ, тени қизил яқутлардин пақирақ еди, Тәқи-турқи көк яқуттәк еди.
Благородните й бяха по-чисти от сняг, по-бели от мляко, Снагата им по-червена от рубини, блестяха като сапфир;
8 (Хәт) Һазир чирайлири қурумдин қара; Кочиларда кишиләр тоналмиғидәк болуп қалди; Бир терә-бир устихан болуп қалди; У қақшаллишип яғачтәк болуп кәтти.
А сега лицето им е по-черно от сажди; не се познават по улиците! Кожата им залепна за костите им, изсъхна, стана като дърво.
9 (Тәт) Қиличта өлтүрүлгәнләр қәһәтчиликтә өлгәнләрдин бәхитликтур; Чүнки улар қақшал болуп кәтмәктә, Тупрақниң мевилири болмиғачқа жиқитилмақта.
По-щастливи бяха убитите от меч, нежели умъртвените от глад; Защото тия чезнат, прободени, от липса на полските произведения.
10 (Йод) Бағри юмшақ аяллар өз қоллири билән балилирини қайнитип пишарди; Хәлқимниң қизи набут қилинғинида балилар уларниң гөши болуп қалди.
Ръцете на милозливите жени свариха чадата им; Те им станаха храна при разорението на дъщерята на людете ми,
11 (Каф) Пәрвәрдигар қәһрини чүшүрүп пиғандин чиқти, Отлуқ ғәзивини төкти; Зионда бир от йеқип, Униң һуллирини жутувәтти.
Господ извърши възнамереното от Него в яростта Му, изля пламенния Си гняв, Запали огън в Сион, който изпояде основите му.
12 (Ламәд) Йәр йүзидики падишалар вә җаһанда барлиқ туруватқанлар болса, Нә күшәндә нә дүшмәнниң Йерусалимниң қовуқлиридин бөсүп киридиғанлиғиға ишәнмәйтти.
Земните царе не вярваха, нито живущите по целия свят, Че щеше да влезе противник и неприятел в ерусалимските порти.
13 (Мәм) Һалбуки, пәйғәмбәрлириниң гуналири түпәйлидин, Каһнлириниң қәбиһликлири түпәйлидин, Уларниң [Зионда] һәққанийларниң қанлирини төккәнлиги түпәйлидин, — Бу иш [бешиға] чүшти!
А това стана поради греховете на пророците му и поради беззаконията на свещениците му, Които проливаха кръвта на праведните всред него.
14 (Нун) Һазир улар қарғулардәк кочиларда тенәп жүрмәктә, Улар қанға булғанғанки, Һеч ким кийимлиригә тәккүчи болмайду.
Те се скитаха като слепи по улиците, оскверниха се с кръв, Тъй щото човеците не можаха да се допират до дрехите им.
15 (Самәқ) Хәқ уларға: «Йоқулуш! Напаклар! Йоқулуш! Йоқулуш, бизгә тәккүчи болушма!» дәп вақиришмақта. Улар қечип тәрәп-тәрәпкә сәргәрдан болуп кәтти; Лекин әлләр: «уларниң аримизда турушиға болмайду!» — дәватиду.
Отстъпете, вие нечисти, викаха към тях; отстъпете, отстъпете, не се допирайте до нас; А когато те бягаха и се скитаха, говореше се между народите: Няма да пришелствуват вече с нас.
16 (Пе) Пәрвәрдигар Өзи уларни тарқитивәтти; У уларни қайта нәзиригә алмайду; Каһинларниң һөрмити қилинмиди, Яшанғанларму һеч меһриванлиқ көрмиди.
Гневът на Господа ги разпръсна; Той не ще вече да гледа на тях; Свещеническо лице не почетоха, за старци не се смилиха.
17 (Айин) Көзимиз ярдәмни беһудә күтүп һалидин кәтти; Дәрвәқә бизни қутқузалмиған бир әлни күтүп күзәт мунарлиримизда туруп кәлдуқ.
И до сега очите ни се изнуряват от чакане суетната за нас помощ; Ожидахме народ, който не можеше да спасява.
18 (Тсадә) Дүшмәнлиримиз изимиздин қоғлап жүрди; Шуңа кочиларда жүрәлмәйттуқ; Әҗилимиз йеқинлашти, күнлиримиз тошти; Чүнки әҗилимиз кәлди!
Причакват стъпките ни, така че да не можем да ходим по улиците си; Приближи се краят ни; дните ни се изпълниха; да! краят ни дойде.
19 (Коф) Пейимизгә чүшкәнләр асмандики бүркүтләрдин иштик; Тағлардиму бизни қоғлап жүгүрди, Баявандиму бизни бөктүрмидә пайлашти.
Ония, които ни гонеха, станаха по-леки от небесните орли; Гониха ни по планините, причакваха ни в пустинята.
20 (Рәш) Җенимизниң нәпәси болған, Пәрвәрдигарниң Мәсиһ қилғини уларниң ора-қапқанлирида тутулди; Биз у тоғрисида: «униң сайисидә әлләр арисида яшаймиз» дәп ойлидуқ!
Помазаникът Господен, дишането на ноздрите ни, Тоя, под чиято сянка казвахме, че ще живеем между народите, се хвана в техните ями.
21 (Шийн) И уз зиминида турғучи, Едомниң қизи, хошал-хурам яйриғин! Лекин бу [җаза] қәдәһи саңиму өтиду; Сәнму мәс болисән, ялаңачлинисән!
Радвай се и весели се, дъщерьо едомска, която живееш в земята Уз! Обаче и до тебе ще дойде чашата; ще се опиеш, и ще се заголиш.
22 (Тав) Қәбиһлигиңниң җазасиға Хатимә берилиду, и Зион қизи; У сени сүргүнлүккә қайта елип кәтмәйду; Лекин, и Едом қизи, у сениң қәбиһлигиңни җазалайду; У гуналириңни ечип ташлайду!
Свърши се наказанието за беззаконието ти, дъщерьо Сионова; Той няма вече да те закара в плен; Но ще накаже твоето беззаконие, дъщерьо едомска, ще открие съгрешенията ти.
