Йәрәмияниң жиға-зарлири 3
1 (Аләф) Мән униң ғәзәп тайиғини йәп җәбир-зулум көргән адәмдурмән.
Аз съм човек, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.
2 Мени У һайдивәтти, Нурға әмәс, бәлки қараңғулуққа маңдурди;
Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.
3 Бәрһәқ, У күн бойи қолини маңа қайта-қайта һуҗум қилдурди;
Навярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.
4 (Бәт) Әтлиримни вә терилиримни қақшал қиливәтти, Сүйәклиримни сундурувәтти.
Застари месата ми и кожата ми; строши костите ми.
5 У маңа муһасирә қурди, Өт сүйи вә җапа билән мени қапсивалди.
Издигна против мене укрепления; и окръжи ме с горест и труд.
6 У мени өлгили узун болғанлардәк қап қараңғу җайларда турушқа мәҗбур қилди.
Тури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.
7 (Гимәл) У мени чиқалмайдиған қилип читлап қоршивалди; Зәнҗиримни еғир қилди.
Обгради ме, та да не мога да изляза; отегчи веригите ми.
8 Мән вақирап нида қилсамму, У дуайимни һеч иштимиди.
Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.
9 У йоллиримни җипсилашқан таш там билән тосувалди, Чиғир йоллиримни әгир-тоқай қиливәтти.
Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.
10 (Даләт) У маңа пайлап ятқан ейиқтәк, Пистирмида ятқан ширдәктур.
Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.
11 Мени йоллиримдин бурап тетма-титма қилди; Мени түгәштүрди.
Отби настрана пътищата ми, и ме разкъса; направи ме пуст.
12 У оқясини керип, Мени оқиниң қариси қилди.
Запъна лъка Си, и ме постави като прицел на стрела.
13 (Хе) Оқденидики оқларни бөрәклиримгә санҗитқузди.
Заби в бъбреците ми стрелите на тула Си.
14 Мән өз хәлқимгә рәсва объекти, Күн бойи уларниң мәсқирә нахшисиниң нишани болдум.
Станах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.
15 У маңа зәрдабни тойғичә жутқузуп, Кәкрә сүйини тойғичә ичкүзди.
Насити ме с горчивини, опи ме с пелин.
16 (Вав) У чишлиримни шеғил ташлар билән чеқивәтти, Мени күлләрдә түгүлдүрди;
При това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.
17 Җеним тинич-хатирҗәмликтин жирақлаштурулди; Арамбәхшниң немә екәнлигини унтуп кәттим.
Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.
18 Мән: «Дәрманим қалмиди, Пәрвәрдигардин үмүтүм қалмиди» — дедим.
И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми като отдалечена от Господа.
19 (Заин) Мениң хар қилинғанлиримни, сәргәдан болғанлиримни, Әмән вә өт сүйини [йәп-ичкинимни] есиңгә кәлтүргәйсән!
Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.
20 Җеним буларни һәрдайим әсләватиду, Йәргә кирип кәткидәк болмақта.
Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.
21 Лекин шуни көңлүмгә кәлтүрүп әсләймәнки, Шуниң билән үмүт қайтидин яниду, —
Обаче това си наумявам, поради което имам и надежда;
22 (Хәт) Мана, Пәрвәрдигарниң өзгәрмәс меһриванлиқлири! Шуңа биз түгәшмидуқ; Чүнки Униң рәһимдиллиқлириниң айиғи йоқтур;
Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.
23 Улар һәр сәһәрдә йеңилиниду; Сениң һәқиқәт-садиқлиғиң толиму молдур!
Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.
24 Өз-өзүмгә: «Пәрвәрдигар мениң несивәмдур; Шуңа мән Униңға үмүт бағлаймән» — дәймән.
Господ е дял мой, казва душата ми; Затова, ще се надявам на Него.
25 (Тәт) Пәрвәрдигар Өзини күткәнләргә, Өзини издигән җан егисигә меһривандур;
Благ е Господ към ония, които го чакат, към душата, която го търси.
26 Пәрвәрдигарниң ниҗатини күтүш, Уни сүкүт ичидә күтүш яхшидур.
Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението то Господа.
27 Адәмниң яш вақтида боюнтуруқни көтириши яхшидур.
Добро е за човека да носи хомот в младостта си.
28 (Йод) У йеганә болуп сүкүт қилип олтарсун; Чүнки Рәб буни униңға жүклиди.
Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи.
29 Йүзини топа-тупраққа тәккүзсун, — Еһтимал, үмүт болуп қалар?
Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда.
30 Мәңзини урғучиға тутуп бәрсун; Тил-аһанәтләрни тойғичә ишитсун!
Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.
31 (Каф) Чүнки Рәб әбәдил-әбәд инсандин ваз кәчмәйду;
Защото Господ не отхвърля до века.
32 Азар бәргән болсиму, Өзгәрмәс меһриванлиқлириниң моллуғи билән ичини ағритиду;
Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.
33 Чүнки У инсан балилирини хар қилишни яки азаплашни халиған әмәстур.
Защото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.
34 (Ламәд) Йәр йүзидики барлиқ әсирләрни аяқ астида янҗишқа,
Да се тъпчат под нозе всичките затворници на света,
35 Һәммидин Алий Болғучиниң алдида адәмни өз һәққидин мәһрум қилишқа,
Да се извраща съда на човека пред лицето на Всевишния,
36 Инсанға өз дәвасида увал қилишқа, — Рәб буларниң һәммисигә гувачи әмәсму?
Да се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.
37 (Мәм) Рәб уни буйрумиған болса, Ким дегинини әмәлгә ашуралисун?
Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?
38 Күлпәтләр болсун, бәхит-саадәт болсун, һәммиси Һәммидин Алий Болғучиниң ағзидин кәлгән әмәсму?
Из устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?
39 Әнди тирик бир инсан немә дәп ағриниду, Адәм балиси гуналириниң җазасидин немә дәп вайсайду?
Защо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?
40 (Нун) Йоллиримизни тәкшүрүп синап биләйли, Пәрвәрдигарниң йениға йәнә қайтайли;
Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.
41 Қоллиримизни көңлимиз билән биллә әрштики Тәңригә көтирәйли!
Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, който е на небесата, и нека речем:
42 Биз итаәтсизлик қилип сәндин йүз өридуқ; Сән кәчүрүм қилмидиң.
Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.
43 (Самәқ) Сән өзүңни ғәзәп билән қаплап, бизни қоғлидиң; Сән өлтүрдүң, һеч рәһим қилмидиң.
Покрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.
44 Сән Өзүңни булут билән қаплиғансәнки, Дуа-тилавәт униңдин һеч өтәлмәс.
Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.
45 Сән бизни хәлиқләр арисида дашқал вә ниҗасәт қилдиң.
Направил си ни като помия и смет всред племената.
46 (Пе) Барлиқ дүшмәнлиримиз бизгә қарап ағзини йоған ечип [мазақ қилди];
Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.
47 Үстимизгә чүшти алақзадилик вә ора-қапқан, Вәйранчилиқ һәм һалакәт.
Страх и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.
48 Хәлқимниң қизи набут болғини үчүн, Көзүмдин яшлар өстәң болуп ақмақта.
Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.
49 (Айин) Көзүм яшларни үзүлмәй төкүватиду, Улар һеч тохталмайду,
Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада.
50 Таки Пәрвәрдигар асманлардин төвәнгә нәзәр селип [һалимизға] қариғичә.
Докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.
51 Мениң көзүм Роһумға азап йәткүзмәктә, Шәһиримниң барлиқ қизлириниң Һали түпәйлидин.
Окото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.
52 (Тсадә) Маңа сәвәпсиз дүшмән болғанлар, Мени қуштәк һәдәп овлап кәлди.
Ония, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.
53 Улар орида җенимни үзмәкчи болуп, Үстүмгә ташни чөриди.
Отнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.
54 Сулар бешимдин тешип ақти; Мән: «Үзүп ташландим!» — дедим.
Води стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.
55 (Коф) Һаңниң түвлиридин намиңни чақирип нида қилдим, и Пәрвәрдигар;
Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.
56 Сән авазимни аңлидиң; Қутулдурушқа нидайимға қулиқиңни юпурувалмиғин!
Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;
57 Саңа нида қилған күнидә маңа йеқин кәлдиң, «Қорқма» — дедиң.
Приближил си се в деня, когато Те призовах; рекъл си: Не бой се.
58 (Рәш) И рәб, җенимниң дәвасини өзүң соридиң; Сән маңа һәмҗәмәт болуп һаятимни қутқуздуң.
Застъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.
59 И Пәрвәрдигар, маңа болған уваллиқни көрдүңсән; Мән үчүн һөкүм чиқарғайсән;
Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.
60 Сән уларниң маңа қилған барлиқ өчмәнликлирини, Барлиқ қәстлирини көрдуңсән.
Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.
61 (Шийн) И Пәрвәрдигар, уларниң аһанәтлирини, Мени барлиқ қәстлигәнлирини аңлидиңсән,
Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,
62 Маңа қарши турғанларниң шивирлашлирини, Уларниң күн бойи кәйнимдин кусур-кусур қилишқанлирини аңлидиңсән.
Думите на ония, които се подигат против мене, и кроежите им против мене цял ден.
63 Олтарғанлирида, турғанлирида уларға қариғайсән! Мән уларниң [мәсқирә] нахшиси болдум.
Виж, кога седят и кога стават аз им съм песен.
64 (Тав) Уларниң қоллири қилғанлири бойичә, и Пәрвәрдигар, бешиға җаза яндурғайсән;
Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;
65 Уларниң көңүллирини каҗ қилғайсән! Бу сениң уларға чүшидиған ләнитиң болиду!
Ще им дадеш, като клетвата Си върху тях, окаменено сърце;
66 Ғәзәп билән уларни қоғлиғайсән, Уларни Пәрвәрдигарниң асманлири астидин йоқатқайсән!
Ще ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.
