Аюп 4
1 Теманлиқ Елифаз җававән мундақ деди: —
Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:
2 «Бириси сән билән сөзләшмәкчи болса, еғир аламсән? Бирақ ким ағзиға кәлгән гәпни жутуваталайду?
Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
3 Қара, сән көп адәмләргә тәлим-тәрбийә бәргән адәмсән, Сән җансиз қолларға күч бәргәнсән,
Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
4 Сөзлириң дәлдәңшип аран маңидиғанларни риғбәтләндүргән, Тизлири пүкүлгәнләрни йөлигәнсән.
Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
5 Бирақ һазир нөвәт саңа кәлди, Шуниңлиқ билән һалиңдин кәттиң, Балаю-апәт саңа тегиши билән, Сән алақзадә болуп кәттиң.
А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
6 Ихласмәнлигиң таянчиң болуп кәлмигәнму? Йоллириңдики дуруслуқ үмүтүңниң асаси әмәсмиди?
В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
7 Есиңгә ал, ким бегуна туруп вәйран болуп баққан? Дурусларниң һаяти нәдә үзүлүп қалған?
Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
8 Мән көргинимдәк, гуна билән йәр ағдуруп аваричилик териғанлар, Охшашла һосул алиду.
До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
9 Тәңриниң бир нәпәси биләнла улар гумран болиду, Униң ғәзивиниң партлиши билән улар йоқилип кетиду.
Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
10 Ширниң һөкирәшлири, Һәм әшәддий ширниң авази [бар болсиму], Шир асланлириниң чишлири сундурулиду;
Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
11 Батур шир болса ов тапалмай йоқилишқа йүзлиниду, Чиши ширниң күчүклири чечилип кетиду.
Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
12 — Мана, маңа бир сөз ғайипанә кәлди, Қулиқимға бир шивирлиған аваз кирди,
Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
13 Түн кечидики ғайипанә көрүнүшләрдин чиққан ойларда, Адәмләрни чоңқур уйқа басқанда,
Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
14 Қорқунуч вә титрәкму мени басти, Сүйәк-сүйәклиримни титритивәтти;
Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
15 Көз алдимдин бир роһ өтүп кәтти; Бәдинимдики түклирим һүрпийип кәтти.
Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
16 У роһ орнида мидирлимай турди, бирақ турқини көрәлмидим; Көз алдимда бир гәвдә турупту; Шивирлиған бир аваз аңланди: —
Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
17 «Инсан балиси Тәңридин һәққаний болаламду? Адәм өз Яратқучисидин пак болаламду?
Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
18 Мана, У Өз қуллириға ишәнмигән, Һәтта пәриштилириниму «Наданлиқ қилған!» дәп әйиплигән йәрдә,
Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,
19 Ули топилардин болған инсанлар, Лайдин ясалған өйләрдә турғучилар қандақ болар!? Улар пәрванидинму асанла янҗилиду!
Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
20 Улар таң билән кәч арилиғида кукум-талқан болиду; Улар һеч ким нәзиригә алмиған һалда мәңгүгә йоқилиду.
Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
21 Уларниң чедир таниси жулуп ташланғанғу? Улар һеч даналиққа техи еришмәйла өлүп кетиду!».
Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
