Аюп 29
1 Аюп баянини давамлаштуруп мундақ деди: —
И Иов още продължи беседата си като казваше:
2 «Аһ, әһвалим илгәрки айлардикидәк болсиди, Тәңри мәндин хәвәр алған күнләрдикидәк болсиди!
О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
3 У чағда Униң чириғи бешимға нур чачқан, Униң йоруқлуғи билән қараңғулуқтин өтүп кәткән болаттим!
Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
4 Бу ишлар мән қиран вақтимда, Йәни Тәңри чедиримда маңа сирдаш [дост] болған вақитта болған еди!
Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
5 Һәммигә Қадир мән билән биллә болған, Мениң яш балилирим әтрапимда болған;
Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
6 Мениң басқан қәдәмлирим сериқ майға чөмүлгән; Йенимдики таш мән үчүн зәйтун май дәрияси болуп аққан;
Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
7 Шәһәр дәрвазисиға чиққан вақтимда, Кәң мәйданда орнум тәйярланғанда,
Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
8 Яшлар мени көрүпла әйминип өзлирини чәткә алатти, Қерилар болса орнидин туратти,
Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
9 Шаһзадиләрму гәптин тохтап, Қоли билән ағзини етивалатти.
Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
10 Ақсүйәкләрму тиничлинип, Тилини таңлийиға чапливалатти.
Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
11 Қулақ сөзүмни аңлисила, маңа бәхит тиләйтти, Көз мени көрсила маңа яхши гувалиқ берәтти.
Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
12 Чүнки мән маңа һимайә бол дәп йелинған езилгүчиләрни, Панаһсиз қалған житим-йесирларниму қутқузуп тураттим.
Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
13 Һалак болай дегән киши маңа бәхит тиләйтти; Мән тул хотунниң көңлини шатландуруп нахша яңратқузаттим.
Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
14 Мән һәққанийлиқни тон қилип кийивалдим, У мени өз гәвдиси қилди. Адаләтлигим маңа йепинча һәм сәллә болған.
Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
15 Мән корға көз болаттим, Токурға пут болаттим.
Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
16 Йоқсулларға ата болаттим, Маңа натонуш кишиниң дәвасиниму тәкшүрүп чиқаттим.
Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
17 Мән адаләтсизниң һиңгайған чишлирини чеқип ташлайттим, Олҗисини чишлиридин елип кетәттим.
Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
18 Һәм: «Мениң күнлирим қумдәк көп болуп, Өз угамда раһәт ичидә өлимән» дәйттим;
Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.
19 Һәм: «Йилтизим суларғичә тартилип бариду, Шәбнәм пүтүн кечичә шехимға чаплишип ятиду;
Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
20 Шөһритим һәрдайим мәндә йеңилинип туриду, Қолумдики оқяйим һәрдайим йеңи болуп туриду» дәйттим.
Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
21 Адәмләр маңа қулақ салатти, күтүп туратти; Несиһәтлирини аңлай дәп сүкүт ичидә туратти.
Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.
22 Мән гәп қилғандин кейин улар қайта гәп қилмайтти, Сөзлирим уларниң үстигә шәбнәм болуп чүшәтти.
Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
23 Улар ямғурларни күткәндәк мени күтәтти, Кишиләр [вақтида яққан] «кейинки ямғур»ни қарши алғандәк сөзлиримни ағзини ечип ичәтти!
За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.
24 Үмүтсизләнгинидә мән уларға қарап күлүмсирәйттим, Йүзүмдики нурни улар йәргә чүшурмәйтти.
Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.
25 Мән уларға йолини таллап көрситип берәттим, Уларниң арисида каттиваш болуп олтираттим, Қошунлири арисида турған падишадәк яшайттим, Бирақ буниң билән матәм тутидиғанларға тәсәлли йәткүзгүчиму болаттим».
Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.
