Аюп 28
1 — «Шүбһисизки, күмүч тепилидиған канлар бар, Алтунниң тавлинидиған өз орни бардур;
Наистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави.
2 Төмүр болса йәр астидин қезивелиниду, Мис болса таштин еритилип елиниду.
Желязото се взема из земята, И медта се лее от камъка.
3 Инсанлар [йәр астидики] қараңғулуққа чәк қойиду; У йәр қәригичә чарлап жүрүп, Қараңғулуққа тәвә, өлүмниң сайисидә турған ташларни издәйду.
Човекът туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.
4 У йәр йүзидикиләрдин жирақ җайда тик болған қудуқни колайду; Мана шундақ адәм аяқ басмайдиған, унтулған йәрләрдә улар арғамчини тутуп бошлуқта пулаңлап жүриду, Кишиләрдин жирақта есилип туриду.
Далеч то човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците рудничарите се люлеят.
5 Ашлиқ чиқидиған йәр, Тәкти коланғанда болсаялқундәк көрүниду;
Колкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.
6 Йәрдики ташлар арисидин көк яқутлар чиқиду, Униңда алтун рудисиму бардур.
Камъните и са място на сапфир, И златна пръст има в нея.
7 У йолни һеч қандақ алғур қуш билмәйду, Һәтта сарниң көзиму униңға йәтмигән.
Хищна птица не знае тоя път И окото на сокол не го е видяло.
8 Һакавур житқучларму у йәрни һеч дәссәп бақмиған, Әшәддий ширму у җайдин һеч қачан өтүп бақмиған.
Горделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.
9 Инсан балиси қолини чақмақ тешиниң үстигә тәккүзиду, У тағларни йилтизидин қомуриветиду.
Човекът простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен.
10 Ташлар арисидин у қаналларни чапиду; Шундақ қилип униң көзи һәр хил қиммәтлик нәрсиләрни көриду;
Разсича проломи между скалите; И окото му открива всичко що е скъпоценно
11 Йәр астидики еқинларни тешип кәтмисун дәп уларни тосувалиду; Йошурун нәрсиләрни у ашкарилайду.
И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.
12 Бирақ даналиқ нәдин тепилар? Йорутулушниң макани нәдиду?
Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?
13 Инсан балилири униң қиммәтликлигини һеч билмәс, У тирикләрниң зиминидин тепилмас.
Човекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,
14 [Йәр] теги: «Мәндә әмәс» дәйду, Деңиз болса: «Мән биләнму биллә әмәстур» дәйду.
Бездната казва: Не е у мене. И морето казва: Не е у мене.
15 Даналиқни сап алтун билән сетивалғили болмайду, Күмүчниму униң билән бир таразида тартқили болмас.
Не може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.
16 Һәтта Офирда чиқидиған алтун, ақ һеқиқ яки көк яқут биләнму бир таразида тартқили болмайду.
Не може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.
17 Алтун вә хрусталъниму униң билән селиштурғили болмайду, Есил алтун қача-қучилар униң билән һеч алмаштурулмас.
Злато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от на-чисто злато.
18 У үнчә-марҗан, хрусталъни адәмниң есидин чиқириду; Даналиқни елиш қизил яқутларни елиштин әвзәлдур.
Не ще се спомене корал или кристал за покупката й. Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.
19 Ефиопийәдики сериқ яқут униңға йәтмәс, Сериқ алтунму униң билән бәслишәлмәйду.
Топаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.
20 Ундақта, даналиқ нәдин тепилиду? Йорутулушниң макани нәдиду?
От, где прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума?
21 Чүнки у барлиқ һаят егилириниң көзидин йошурулған, Асмандики учар-қанатлардинму йошурун туриду.
Понеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.
22 Һалакәт вә өлүм пәқәтла: «Униң шөһритидин хәвәр алдуқ» дәйду.
Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.
23 Униң маңған йолини чүшинидиған, Туридиған йерини билидиған пәқәтла бир Худадур.
Бог разбира пътя й, И Той знае мястото й;
24 Чүнки Униң көзи йәрниң қәригичә йетиду, У асманниң астидики барлиқ нәрсиләрни көриду.
Понеже Той гледа до земните краища, И вижда под цялото небе,
25 У шамалларниң күчини таразиға салғанда, [Дунияниң] сулирини өлчигәндә,
За да претегля тежината на ветровете, И да измерва водите с мярка.
26 Ямғурларға қанунийәт чүшүргинидә, Гүлдүрмаминиң чақмиқиға йолини бекиткинидә,
Когато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гръма,
27 У чағда У даналиққа қарап уни баян қилған; Уни нәмунә қилип бәлгүлигән; Шундақ, У униң баш-айиғиға қарап чиқип,
Тогава Той я видя и изяви; Утвърди я, да! И я изследва;
28 Инсанға: «Мана, Рәбдин қорқуш даналиқтур; Яманлиқтин жирақлишиш йорутулуштур» — дегән».
И каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.
