Аюп 23

1 Аюп җававән мундақ деди: —

А Иов в отговор рече:

2 «Бүгүнму шикайитим аччиқтур; Униң мени басқан қоли аһ-зарлиримдинму еғирдур!

И днес оплакването ми е горчиво; Ръката ми е по-тежка от въздишането ми.

3 Аһ, Уни нәдин тапалайдиғанлиғимни билгән болсам еди, Ундақта Униң олтиридиған җайиға барар едим!

Ах, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,

4 Шунда мән Униң алдида дәвайимни баян қилаттим, Ағзимни муназириләр билән толдураттим,

Изложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи,

5 Мән Униң маңа бәрмәкчи болған җававини биләләйттим, Униң маңа немини демәкчи болғанлиғини чүшинәләйттим.

Узнал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.

6 У маңа қарши туруп зор күчи билән мениң билән талишамти? Яқ! У чоқум маңа қулақ салатти.

Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.

7 Униң һозурида һәққаний бир адәм униң билән дәвалишалайтти; Шундақ болса, мән өз Сотчим алдида мәңгүгичә ақланған болаттим.

Тогава би станало явно, че един праведник разисква с Него; И така аз бих се освободил за винаги от Съдията си.

8 Әпсус, мән алға қарап маңсамму, лекин У у йәрдә йоқ; Кәйнимгә янсамму, Униң сайисиниму көрәлмәймән.

Обаче, ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не го виждам,

9 У сол тәрәптә иш қиливатқанда, мән Уни байқалмаймән; У оң тәрәптә йошурунғанда, мән Уни көрәлмәймән;

Наляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.

10 Бирақ У мениң маңидиған йолумни билип туриду; У мени тавлиғандин кейин, алтундәк сап болимән.

Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.

11 Мениң путлирим униң қәдәмлиригә чиң әгәшкән; Униң йолини чиң тутуп, һеч чәтнимидим.

Ногата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;

12 Мән йәнә Униң ләвлириниң буйруғидин баш тартмидим; Мән Униң ағзидики сөзләрни өз көңүлдикилиримдин қиммәтлик билип қәдирләп кәлдим.

От заповедите на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.

13 Бирақ Униң болса бирла муддиаси бардур, кимму Уни йолидин буруялисун? У көңлидә немини арзу қилған болса, шуни қилиду.

Но Той е на един ум, и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.

14 Чүнки У маңа немини ирадә қилған болса, шуни бәрһәқ вуҗудқа чиқириду; Мана мошу хилдики ишлар Униңда йәнә нурғундур.

Защото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.

15 Шуңа мән Униң алдида дәккә-дүккигә чүшимән; Буларни ойлисамла, мән Униңдин қорқуп кетимән.

Затова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам треперя от Него.

16 Чүнки Тәңри көңлүмни аҗиз қилған, Һәммигә Қадир мени сарасимигә салиду.

Защото сам Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;

17 Һалбуки, мән қараңғулуқ ичидә уҗуқтурулмидим, Вә яки йүзүмни оривалған зулмәт-қараңғулуққиму һеч сүкүт қилмидим.

Тъй като не по причина на тъмнината се отсичат думите ми Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.