Аюп 22
1 Андин Теманлиқ Елифаз мундақ деди: —
Тогава теманецът Елифаз в отговор рече:
2 Адәм Худаға қандақму пайда кәлтүрәлисун? Дана адәмләрму Униңға немә пайда кәлтүрәлисун?
Може ли човек да бъде полезен Богу? Ако разумен може да бъде полезен на семе си.
3 Сән һәққаний болсаңму, Һәммигә Қадирға немә бәһрә берәләйттиң? Йоллириң әйипсиз болған тәғдирдиму, сән Униңға немә ғәниймәтләрни елип келәләйсән?
Ако си ти праведен, Всемогъщият има ли за какво да се радва? Или ползува ли се Той, ако правиш пътищата си непорочни?
4 Униң сени әйипләйдиғанлиғи, Вә Униң саңа шикайәтләр йәткүзидиғини сениң ихласмән болғиниң үчүнму-я?
Поради твоя ли страх от Него Той те изобличава, И влиза в съд с тебе?
5 Сениң рәзиллигиң зор әмәсму? Сениң гуналириң һесапсиз әмәсму?
Нечестието ти не е ли голямо? И беззаконията ти не са ли безкрайни?
6 Сән қериндашлириңдин сәвәпсиз кепиллик алғансән; Сән ялаңтүшләрни кийим-кечәклиридин мәһрум қиливәткәнсән.
Защото без причина си взел залог от брата си. И си лишил голите от дрехите им,
7 Һалсизланғанларға су бәрмидиң, Ач қалғанларға ашниму аяп бәрмидиң,
Не си напоил с вода уморения, И си задържал хляб от гладния.
8 Гәрчә сән йәр-зиминлик болған қоли узун адәм болсаңму, Йәр-зимин тутуп һөрмәтлинип кәлгән адәм болсаңму,
А който беше як, той придобиваше земята; И който беше почитан, той се заселваше в нея.
9 Сән тул хотунларниму қуруқ қол яндурғансән, Житим-йесирларниң қолиниму янҗитивәткәнсән.
Вдовици си отпратил празни, И мишците на сирачетата си строшил.
10 Мана шу сәвәптин әтрапиңда қапқанлар ятиду, Уштумтут пәйда болған вәһимиму сени басиду.
За това примки те обикалят, И страх внезапен те ужасява,
11 Шу сәвәптинму сени қараңғулуқ бесип көрәлмәс қилди, Бир кәлкүн келип сени ғәриқ қилди.
Или тъмнина, та не виждаш, И множество води те покрива.
12 Тәңри әршаланиң чоққисида туриду әмәсму? Әң егиз юлтузларниң нәқәдәр алий екәнлигигә қарап бақ!
Бог не е ли на небесните висоти? Сега гледай височината на звездите, колко са на високо!
13 Бирақ сән: «Тәңри немини билиду? У раст шунчә зулмәт қараңғулуқта бир немини пәриқ етәләмду?!» дәватисән.
А ти казваш: Где ще знае Бог? През мрака ли може да съди?
14 Йәнә: «Қоюқ булутлар уни тосивалиду, Шуңа У пәләк үстидә айлинип маңғинида бизни көрмәйду!» — дәйсән.
Облаци Го покриват, та не вижда: И ходи по свода небесен,
15 Яман адәмләр маңған кона йолни сәнму тутиверәмсән?
Забележил ли си ти стария път, По който са ходили беззаконниците?
16 Улар вақти тошмай турупла елип кетилгән, Уларниң һуллири кәлкүн тәрипидин еқитилип кетилгән.
Тия, които преждевременно бидоха грабнати, И чиято основа порой завлече,
17 Улар Тәңригә: «Биздин нери бол!» Һәммигә Қадир бизни немә қилалисун?» — дәйтти.
Които рекоха Богу: Отдалечи се от нас, И - какво може Всемогъщият да стори за нас?
18 Бирақ уларниң өйлирини есил нәрсиләр билән толдурған дәл Униң Өзидур, Мән болсам яманларниң нәсиһитидин жирақлашқанмән!
При все, че Той напълни с блага домовете им. Но далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!
19 Һәққанийлар уларниң бәрбат болғанлиғини көрүп шатлиниду; Бигуналар уларни мазақ қилип: —
Праведните гледат и се радват; И невинните им се присмиват, като казват:
20 «Бизгә қарши чиққучилар шүбһисиз вәйран болиду, От уларниң байлиқлирини жутувәтмәмду?» — дәйду.
Не бяха ли погубени въстаналите против нас, И огън погълна останалите от тях?
21 [Шуңа] Худаға бойсунуп Уни тонусаң, Шу чағдила сән аман болисән; Шуниң билән саңа амәт келиду.
Сприятели се сега с Него и бъди в мир; От това ще дойде добро за тебе.
22 Униң ағзидин кәлгән несиһәтниму қобул қил, Униң сөзлирини көңлүңгә пүкүп қой.
Приеми, прочее, закона от устата Му, И съхрани думите Му в сърцето си.
23 Сән Һәммигә Қадирниң йениға қайтип кәлсәң, муқәррәрки, Қайтидин қурулуп чиқалайсән; Әгәр сән қәбиһликни чедирлириңдин жирақлаштурсаң,
Ако се върнеш към Всемогъщия, пак ще бъдеш утвърден; Отдалечи, прочее, беззаконието от шатрите си,
24 Әгәр сән алтунуңни топа-чаң үстигә ташлалисаң, Офирдики алтунуңни шиддәтлик еқинниң ташлириға қошувәтсәң,
Хвърли злото си в пръстта, И офирското злато между камъните на потоците;
25 Ундақта Һәммигә Қадирниң Өзи саңа алтун болиду. Сениң үчүн сәрхил күмүчму болиду.
И Всемогъщият ще ти бъде злато, И изобилие от сребро за тебе.
26 У чағда сән Һәммигә Қадирдин сөйүнисән, Йүзүңни Тәңригә қарап көтирәләйсән.
Защото тогава ще се веселиш във Всемогъщия, И ще въздигаш лицето си към Бога.
27 Сән Униңға дуа қилсаң, У қулақ салиду, Шундақла сәнму ичкән қәсәмлириңгә әмәл қилисән.
Ще Му се помолиш, и Той ще те послуша; И ще изпълни обреците Си.
28 Сән қарар қилған иш әмәлгә ашиду, Йоллириң үстигә нур чүшиду.
И каквото решение направиш, ще ти бъде потвърдено; И светлина ще сияе по пътищата ти.
29 Адәмләр пәс қилинғанда, сән уларға: «Орнуңлардин туруңлар!» дәйсән, Шуниң билән [Худа] чирайи сунғанларни қутқузиду.
Когато те унижат, Тогава ще речеш: Има въздигане! И Той ще спаси онзи, който има смирен поглед.
30 У һәтта гунайи бар адәмниму қутқузиду, У қолуңдики һалаллиқтин қутқузулиду.
Даже онзи, който не е невинен, ще избави; Да! с чистотата на твоите ръце ще бъде избавен.
