< Аюп 20 >
1 Андин Нааматлиқ Зофар җававән мундақ деди: —
Тогава нааматецът Софар в отговор рече:
2 «Мени беарам қилған хияллар җавап беришкә үндәватиду, Чүнки қәлбим беарамлиқта өртәнмәктә.
Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.
3 Мән маңа һақарәт кәлтүрүп, мени әйипләйдиған сөзләрни аңлидим, Шуңа мениң роһ-зеһним мени җавап беришкә қистиди.
Чух укорително изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.
4 Сән шуни билмәмсәнки, Йәр йүзидә Адәм атимиз апиридә болғандин бери,
Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,
5 Рәзилләрниң ғалипә тәнтәниси қисқидур, Ипласларниң хошаллиғи бирдәмликтур.
Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?
6 Ундақ кишиниң шан-шәриви асманға йәткән болсиму, Беши булутларға тақашсиму,
Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците.
7 Йәнила өзиниң поқидәк йоқап кетиду; Уни көргәнләр: «У нәдидур?» дәйду.
Пак той ще се изрине за винаги, както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат, Где е той?
8 У чүштәк учуп кетиду, Қайта тапқили болмайду; Кечидики ғайипанә аламәттәк у һайдиветилиду.
Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.
9 Уни көргән көз иккинчи уни көрмәйду, Униң турған җайи уни қайта учратмайду.
Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.
10 Униң оғуллири мискинләргә шәпқәт қилишқа мәҗбурлиниду; Шуниңдәк у һәтта өз қоли билән байлиқлирини қайтуруп бериду.
Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.
11 Униң устиханлири яшлиқ мағдуриға толған болсиму, Бирақ [униң мағдури] униң билән биллә топа-чаңда йетип қалиду.
Костите му са пълни със съгрешенията на младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.
12 Гәрчә рәзиллик униң ағзида татлиқ тетиған болсиму, У уни тил астиға йошурған болсиму,
Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си.
13 У уни жутқуси кәлмәй меһрини үзәлмисиму, У уни ағзида қалдурсиму,
Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,
14 Бирақ униң қарнидики тамиғи өзгирип, Кобра иланниң зәһәригә айлиниду.
Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще се обърне във вътрешностите му.
15 У байлиқларни жутуветиду, бирақ уларни яндуриду; Худа уларни ашқазинидин чиқириветиду.
Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.
16 У кобра иланниң зәһәрини шорайду, Чар иланниң нәштири уни өлтүриду.
Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.
17 У қайтидин ериқ-өстәңләргә һәвәс билән қаралмайду, Бал вә сериқ май билән ақидиған дәриялардин һозурлиналмайду.
Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.
18 У еришкәнни жуталмай қайтуриду, Тиҗарәт қилған пайдисидин у һеч һозурлиналмайду.
Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,
19 Чүнки у мискинләрни езип, уларни ташливәткән; У өзи салмиған өйни егиливалған.
Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.
20 У ачкөзлүктин әсла зерикмәйду, У арзулиған нәрсилиридин һеч қайсисини сақлап қалалмайду.
Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази нищо от това, което му е най-мило;
21 Униңға жутувалғидәк һеч нәрсә қалмайду, Шуңа униң баяшатлиғи мәңгүлүк болмайду.
Понеже не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.
22 Униң тоққузи тәл болғанда, туюқсиз қисилчилиққа учрайду; Һәр бир езилгүчиниң қоли униңға қарши чиқиду.
Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.
23 У қосиғини тойғузиватқинида, Худа дәһшәтлик ғәзивини униңға чүшүриду; У ғизалиниватқанда [ғәзивини] униң үстигә яғдуриду.
Когато се кани да напълни корема си, Бог ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него, когато още яде.
24 У төмүр қуралдин қечип қутулсиму, Бирақ мис оқя уни санҗийду.
Когато бяга от желязното оръжие, Стрелата на медния лък ще го прониже.
25 Тәккән оқ кәйнидин тартип чиқиривелгинидә, Ялтирақ оқ учи өттин чиқиривелгинидә, Вәһимиләр уни басиду.
Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.
26 Зулмәт қараңғулуқ униң байлиқлирини жутуветишкә тәйяр туриду, Инсан пүвлимигән от уни жутувалиду, Униң чедирида қелип қалғанлириниму жутуветиду.
Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван от човек ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.
27 Асманлар униң қәбиһлигини ашкарилайду; Йәр-зиминму униңға қарши қозғилиду.
Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се повдигне против него.
28 Униң мал-дунияси елип кетилиду, [Худаниң] ғәзәплик күнидә кәлкүн улғийип өй-бисатини ғулитиду.
Богатството на дома му ще изчезне, В деня на Божия гняв ще се разпилее.
29 Худаниң рәзил адәмгә бәлгүлигән несивиси мана шундақтур, Бу Худа униңға бекиткән мирастур».
Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.