Аюп 19
1 Аюп җававән мундақ деди: —
Тогава Иов в отговор рече:
2 «Силәр қачанғичә җенимни азаплимақчисиләр, Қачанғичә мени сөз билән әзмәкчисиләр?
До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
3 Силәр мени он қетим харлидиңлар; Маңа увал қилишқа номус қилмайсиләр.
Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
4 Әгәр мениң сәһвәнлигим болса, Мән әнди униң [дәрдини] тартимән.
Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
5 Әгәр силәр мениңдин үстүнлүк талашмақчи болсаңлар, Йүзүм алдида шәрм-һаяни көрситип мени әйиплимәкчи болсаңлар,
Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
6 Әнди билип қоюңларки, маңа увал қилған Тәңри екән, У тори билән мени чирмаштуруп тартти;
Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
7 Қара, мән налә-пәряд көтирип «Зораванлиқ!» дәп вақираймән, Бирақ һеч ким аңлимайду; Мән вақираймән, бирақ маңа адаләт кәлмәйду.
Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
8 У йолумни мени өтүвалмисун дәп чит билән тосуп қойди, Қәдәмлиримгә қараңғулуқ салди.
Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
9 У мәндин шан-шәривимни мәһрум қилди, Бешимдин таҗни тартивалди.
Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
10 У маңа һәр тәрәптин бузғунчилиқ қиливатиду, мән түгәштим; Үмүтүмни У дәрәқни юлғандәк жулувалди.
Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
11 Ғәзивини маңа қаритип қозғиди, Мени Өз дүшмәнлиридин һесаплиди.
Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
12 Униң қошунлири сәп түзүп атланди, Пәләмпәйлирини ясап маңа һуҗум қилди, Улар чедиримни қоршавға елип баргаһ тикивалди.
Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
13 У қериндашлиримни мәндин нери қилди, Тонушлиримниң меһрини мәндин үзди.
Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
14 Туққанлирим мәндин ятлишип кәтти, Дост-бурадәрлирим мени унутти.
Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
15 Өйүмдә турған мусапирлар, һәтта дедәклиримму мени ят адәм дәп һесаплайду; Уларниң нәзиридә мән мусапир болуп қалдим.
Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
16 Мән чакиримни чақирсам, у маңа җавап бәрмәйду; Шуңа мән униңға ағзим билән йелинишим керәк.
Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.
17 Тиниқимдин аялимниң қусқуси келиду, Ака-укилирим сесиқлиғимдин бизар.
Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.
18 Һәтта кичик балилар мени кәмситиду; Орнумдин турмақчи болсам, улар мени һақарәтләйду.
И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
19 Мениң сирдаш достлиримниң һәммиси мәндин нәпрәтлиниду, Мән сөйгәнләр мәндин йүз өриди.
Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
20 Әт-терилирим устиханлиримға чаплишип туриду, Җеним қил үстидә қалди.
Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.
21 Аһ, достлирим, маңа ичиңлар ағрисун, ичиңлар ағрисун! Чүнки Тәңриниң қоли маңа келип тәгди.
Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
22 Силәр немишкә Тәңридәк маңа зиянкәшлик қилисиләр? Силәр немишкә әтлиримгә шунчә тоймайсиләр!
Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
23 Аһ, мениң сөзлирим йезилсиди! Улар бир язмиға пүтүклүк болған болатти!
О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
24 Улар төмүр қәләм билән қоғушун ичигә йезилсиди! Әбәдил-әбәт таш үстигә оюп пүтүлгән болатти!
Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
25 Бирақ мән шуни билимәнки, өзүмниң Һәмҗәмәт-Қутқузғучим һаяттур, У ахирәт күнидә йәр йүзидә туруп туриду!
Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
26 Һәм мениң бу терә-әтлирим бузулғандин кейин, Мән йәнила тенимдә туруп Тәңрини көримән!
И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:
27 Уни өзүмла әйни һалда көримән, Башқа адәмниң әмәс, бәлки өзүмниң көзи билән қараймән; Аһ, қәлбим буниңға шунчә интизардур!
Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.
28 Әгәр силәр: «Ишниң йилтизи униңдидур, Уни қандақ қилип қистап қоғливетәләймиз?!» — десәңлар,
Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!
29 Әнди өзүңлар қиличтин қорққиниңлар түзүк! Чүнки [Худаниң] ғәзиви қилич җазасини елип келиду, Шуниң билән силәр [Худаниң] сотиниң қуруқ гәп әмәслигини билисиләр».
Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.
