Аюп 17
1 Мениң роһум сунуқ, Күнлирим түгәй дәйду, Гөрләр мени күтмәктә.
Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.
2 Әтрапимда алдамчи мазақ қилғучилар бар әмәсму? Көзүмниң уларниң ечитқулуғиға тикилип туруштин башқа амали йоқтур.
Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!
3 Аһ, җеним үчүн Өзүң халиған капаләтни елип Өзүңниң алдида маңа борун болғайсән; Сәндин башқа ким мени қоллап борун болсун?
Дай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; Кой друг би дал ръка на мене?
4 Чүнки Сән [достлиримниң] көңлини йоруқлуқтин қалдурғансән; Шуңа Сән уларни ғәлибидинму мәһрум қилисән!
Защото си скрил сърцето им от разум; Затова няма да ги възвисиш.
5 Ғәниймәт алай дәп достлириға пәшва атқан кишиниң болса, Һәтта балилириниң көзлириму кор болиду.
Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.
6 У мени әл-жутларниң алдида сөз-чөчәккә қойди; Мән кишиләр йүзүмгә түкүридиған адәм болуп қалдим.
Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.
7 Дәрд-әләмдин көзүм торлишип кәтти, Барлиқ әзалирим көләңгидәк болуп қалди.
Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми телесни части станаха като сянка.
8 Бу ишларни көрүп дуруслар һәйрануһәс болиду; Бигуналар ипласларға қарши турушқа қозғилиду.
Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.
9 Бирақ һәққаний адәм өз йолида чиң туриду, Қоли пак жүридиған адәмниң күчи тохтавсиз улғийиду.
А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.
10 Әнди қени, һәммиңлар, йәнә келиңлар; Араңлардин бирму дана адәм тапалмаймән.
А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.
11 Күнлирим ахирлишай дәп қапту, Муддиалирим, көңлүмдики интизарлар үзүлди.
Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.
12 Бу адәмләр кечини күндүзгә айландурмақчи; Улар қараңғулуққа қарап: «Нур йеқинлишиватиду» дейишиватиду.
Нощта скоро ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,
Ако очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината, (Sheol h7585)
14 «Чирип кетишни: «Сән мениң атам!», Қурутларни: «Апа! Ача!» дәп чақиримән!
Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,
15 Ундақта үмүтүм нәдә? Шундақ, үмүтүмни ким көрәлисун?
То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?
