Аюп 11
1 Андин Нааматлиқ Зофар җававән мундақ деди: —
Тогава нааматецът Софар, в отговор рече:
2 «Гәп мундақ көп турса, уни җавапсиз қалдурғили болмас? Сөзмән киши өзини ақлиса боламду?
Не трябва ли да се отговори на многото думи? Бива ли да се оправдае словоохотлив човек?
3 Сениң сәпсәтәлириң көпчиликниң ағзини тувақлиса боламду? Сән мазақ қилип сөзлигәндин кейин, һеч ким бу ишни йүзүңгә салмисунму?
Твоите самохвалства ще запушат ли хорските уста? И когато ти се присмиваш, тебе никой да не засрами ли?
4 Чүнки сән: «Мениң әқидилирим саптур, Мән сән [Худаниң] алдида пакмән» — дедиң.
Защото ти казваш: Това, което говоря, е право, И аз съм чист пред Твоите очи.
5 Аһ, Тәңри гәп қилсиди! Ағзини ечип сени әйиплисиди!
Но дано проговореше Бог, И да отвореше устните Си против тебе.
6 Шундақ қилип У даналиқниң сирлирини саңа ечип бәрсиди! Чүнки даналиқ икки тәрәпликтур! Тәңриниң гунайиңниң хелә бир қисмини көтириветип, улардин өтидиғанлиғини убдан билип қой!
И да ти явеше тайните на мъдростта, Че тя е двояка в проницателността си, Знай, прочее, че Бог изисква от тебе по-малко, отколкото заслужава беззаконието ти.
7 Сән Тәңрини издигән тәғдирдиму Уни түптин тонуяламсән?! Һәммигә Қадирниң чәксизлигини чүшинип йетәләмсән?
Можеш ли да изброиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?
8 [Бундақ даналиқ] асмандин егиздур, [униңға еришишкә] немә амалиң бар? У тәһтисарадин чоңқурдур, сән немини биләләйсән? (Sheol h7585)
Тия тайни са високи до небето; що можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята; що можеш да узнаеш? (Sheol h7585)
9 Униң узунлуғи йәр-зиминдин узундур, Кәңлиги деңиз-океанлардин кәңдур.
Мярката им е по-дълга от земята И по-широка от морето.
10 У өтүп кетиветип, адәмни қамиса, уни сораққа чақирса, кимму Уни тосалисун?
Ако мине Той та улови и събере съд, То кой може да Му забрани?
11 Чүнки У сахта адәмләрни убдан билиду, У тәкшүрмәй турупла алдамчилиқни аллиқачан көрүп болған.
Защото Той знае суетните човеци, Той вижда и нечестието, без да Му е нужно да внимава в него.
12 «Инсан туғулуп бир явайи ешәкниң тәхийигә айланғичә, Надан адәм дана болур!».
Но суетният човек е лишен от разум; Дори, човек се ражда като диво оселче.
13 Бирақ сән болсаң, әгәр қәлбиңни тоғрилатсаң, Қолуңни Худаға қарап созсаң,
Ако управиш ти сърцето си, И простреш ръцете си към Него,
14 Қолуңдики қәбиһликни өзүңдин нери қилсаң, Чедирлириңда һеч яманлиқни турғузмисаңла,
Ако има беззаконие в ръцете ти, отстрани го, И не оставяй да обитава нечестие в шатрите ти.
15 Сән у чағда йүзүңни қусурсиз көтирип жүрисән, Тәврәнмәс, қорқунучсиз болисән;
Тогава само ще издигнеш лицето си без петно, Да! утвърден ще бъдеш, и няма да се боиш;
16 Җапайиңни унтуйсән, Һәтта еқип өтүп кәткән суни ойлиғандәк уларни әсләйсән;
Защото ще забравиш скръбта си; Ще си я спомняш като води, които са оттекли.
17 Күнлириң чүштики нурдин йоруқ болиду, Сени һазир қараңғулуқ басқини билән, таңдәк парлақ болисән.
Твоето пребивание ще бъде по-светло от пладне; И тъмнина ако си, пак ще станеш като зора.
18 Үмүтүң бар болғачқа, сән һимайигә егә болисән, Сән әтрапиңға хатирҗәм қарап арам елип олтирисән.
Ще бъдеш в увереност, защото има надежда; Да! Ще се озърнеш наоколо, и ще си легнеш безопасно.
19 Раст, сән ятқиниңда, һеч кимниң вәсвәсиси болмайду, Әксичә нурғунлиған кишиләр сениң һиммитиңни издәп келиду.
Ще легнеш, и не ще има кой да те плаши; Дори мнозина ще търсят твоето благоволение.
20 Бирақ рәзилләрниң көзлири нуридин кетиду, Уларға қечишқа һеч йол қалмайду, Уларниң үмүти нәпәси тохташтин ибарәт болиду, халас».
А очите на нечестивите ще изтекат; Прибежище не ще има за тях; И надеждата им ще бъде, че ще издъхват.
