Йәшая 52
1 — Ойған, ойған, и Зион, күчүңни кийивал, И Йерусалим, муқәддәс шәһәр, гөзәл кийим-кечәклириңни кийивал; Чүнки бундин башлап сүннәт қилинмиғанлар яки напаклар ичиңгә иккинчи кирмәйду.
Събуди се, събуди се, облечи силата си, Сионе; Облечи великолепните си дрехи, Ерусалиме, свети граде; Защото от сега нататък няма да влезе в теме Необрязан и нечист.
2 Топа-чаңдин чиқип өзүңни силкивәт; Орнуңдин тур, олтиривал, и Йерусалим; Өзүңни бойнуңдики зәнҗирләрдин бошитивәткин, и тутқун болған Зион қизи!
Отърси от себе си пръстта; Стани, седни Ерусалиме! Освободи се от връзките по шията ти, Пленена дъщерьо сионова!
3 Чүнки Пәрвәрдигар мундақ дәйду: — «Силәр өзүңларни пулсиз сетивәткәнсиләр; Пулсиз қайтуруп сетивелинисиләр».
Защото така казва Господ: Продадохте се за нищо: ; И ще бъдете изкупени без пари.
4 Чүнки мундақ дәйду Рәб Пәрвәрдигар: — Хәлқим дәсләптә Мисирға мусапир сүпитидә чүшкән екән, Шундақла йеқинда Асурийә уларни әзгән йәрдә,
Защото така казва Господ Иова: Людете Ми слязоха изпърво в Египет, за да поживеят там; После и асирийците ги угнетяваха без причина.
5 (Әнди һазир хәлқим пулсиз елип келингинидә, — дәйду Пәрвәрдигар) Мениң карим болмамдикән? Улар үстидин һөкүмранлиқ қилғучилар уларни зар қақшатқан, — дәйду Пәрвәрдигар, — Шундақла намим болса күн бойи тохтавсиз һақарәтләнгән турса, Мениң карим болмамдикән?!»
Сега, прочее, що да правя тук, казва Господ. Тъй като людете Ми се взеха за нищо? Владеещите над тях вият, казва Господ, И името Ми непрестанно се хули всеки ден.
6 Шуңа Өз хәлқим Мениң намимни билиду; Шуңа шу күни улар Мениң «У» екәнлигимни, шундақла уларға: «Көр, Мени!» дәйдиғанлиғимни билиду.
Затова людете Ми ще познаят Моето име; Затова ще познаят в оня ден, Че Аз съм, Който говоря ето, Аз.
7 Тағлар үстидә хуш хәвәр елип кәлгүчиниң аяқлири немидегән гөзәл-һә! У арам-хатирҗәмликни җакалайду, Бәхитлик хуш хәвәрни елип келиду, Ниҗат-қутулушни елан қилиду, У Зионға: «Худайиң һәммигә һөкүм сүриду!»
Колко са прекрасни върху планините Нозете на онзи, който благовествува, който проповядва мир! Който благовествува добро, който проповядва спасение! Който казва на Сиона: Твоят Бог царува!
8 Күзәтчилириңниң авазини аңла! Улар авазини көтириду, Нахшиларни яңритип товлайду; Чүнки Пәрвәрдигар Зионни елип қайтқанда, улар өз көзи билән көриду!
Ето гласът на стражите ти! издигат гласа си, Всички възклицават; Защото ще видят ясно с очите си Как Господ се връща в Сион.
9 И Йерусалимниң харабилири, нахшиларни яңритип тәнтәнә қилиңлар! Чүнки Пәрвәрдигар Өз хәлқигә тәсәлли бәргән, У Йерусалимни һәмҗәмәтлик қилип қутқузған!
Възкликнете, запейте заедно, Запустели ерусалимски места; Защото Господ утеши людете Си, Изкупи Ерусалим.
10 Пәрвәрдигар әлләрниң һәммисиниң алдида Өз муқәддәс Билигини ечип аян қилған; Шуниң билән йәр-зиминниң барлиқ чәт-яқилири Худайимизниң ниҗат-қутулушини көриду.
Господ запретна светата Си мишца Пред всичките народи; И всичките земни краища ще видят Спасението от нашия Бог.
11 Чиқип кетиңлар, чиқип кетиңлар; Һеч напак нәрсигә тәгмәй шу йәрдин чиқип кетиңлар; Униң оттурисидин чиқип кетиңлар; Пәрвәрдигарниң муқәддәс қача-қучилирини көтәргүчиләр, өзүңларни пак тутуңлар;
Оттеглете се, оттеглете се, излезте от там. Не се допирай до нечисто; Излезте изсред него; Очистете се вие, които носите съдовете Господни;
12 Чүнки силәр алдириған пети әмәс, Патипарақ қачқан пети әмәс чиқип кетисиләр; Чүнки Пәрвәрдигар алдиңларда маңиду, Исраилниң Худаси арқа муһапизәтчиңлар болиду.
Защото няма да излезете набързо, Нито ще пътувате бежишком, Защото Господ ще върви пред вас, И Израилевият Бог ще ви бъде задна стража.
13 « — Көрүңларки, Мениң қулум даналиқ билән иш көриду, У [аләм алдида] көтирилиду, жуқури орунға чиқирилиду, наһайити алий орунға ериштүрүлиду.
Ето, служителят Ми ще благоуспее, Ще се възвиси и издигне, и ще се възнесе твърде високо.
14 Лекин нурғун кишиләр сени көрүп, интайин һәйран қелишиду, — Чүнки униң чирайи башқа һәр қандиқиниңкидин көп зәхимләнгән, [Қулниң] қияпити шу дәриҗидә бузуветилгәнки, униңда һәтта адәм сияқиму қалмиған!
Както мнозина се чудеха на тебе, (Толкова бе погрозняло лицето му, повече от лицето на кой да е бил човек, И образът му от образа на кой да е от човешките синове),
15 У шу йол билән нурғун әлләрниң үстигә [қан] чачиду. Һәтта шаһ-падишаларму униң карамитидин ағзини тутупла қалиду; Чүнки өзлиригә әзәлдин ейтилмиғанни улар көрәләйду, Улар әзәлдин аңлап бақмиғанни чүшинәләйду.
Така той ще удиви много народи; Царете ще затварят устата си пред него, Защото ще видят онова, за което не им се е говорило, И ще разберат това, което не са чули.
