Йәшая 50
1 Пәрвәрдигар мундақ дәйду: — Мән қоювәткән анаңларниң талақ хети қени? Маңа қәриз бәргүчиләрниң қайсисиға силәрни сетивәткәнмән? Мана, силәр өз гуналириңлар арқилиқ өз-өзүңларни сетивәткәнсиләр; Силәрниң асийлиқлириңлар түпәйлидин анаңлар қоюветилгән еди.
Така казва Господ: Где е разводното писмо на майка ви, С което я напуснах? Или на кого от заимодавците си ви продадох? Ето, поради вашите беззакония бяхте продадени, И поради вашите престъпления биде напусната майка ви.
2 Мән силәрдинму сораймән: Мән кәлгинимдә, немишкә һеч адәм чиқмиди? Мән чақирғинимда, немишкә һеч ким «Мана мән» дәп җавап бәрмиди? Һөрлүккә чиқиришқа қолум қисқилиқ қиламду? Қутқузғидәк күчүм йоқмиду? Мана, Мән бир әйипләпла деңизни қурутуп, Дәрияларни чөлгә айландуруветимән; Су болмиғачқа уларниң белиқлири сесип кетиду, Уссузлуқтин өлиду;
Защото, когато дойдох, нямаше никой, - Когато повиках, нямаше кой да отговори? Скъсила ли се е някак ръката Ми та да не може да изкупва? Или нямам ли сила да избавям? Ето, Аз със смъмрянето Си изсушавам морето, Обръщам реките в пустиня; Рибите им се вмирисват, Умирайки от жажда от нямане вода.
3 Асманларни қарилиқ билән кийдүримән, Уларниң кийим-кечәклирини [қара] бөздин қилимән».
Аз обличам небето с мрак, И турям вретище за неговото покривало.
4 «Рәб Пәрвәрдигар мениң җапа чәккәнләрниң көңлини ясашни билишим үчүн маңа тәлим-тәрбийә алғучиларниң тилини тәқдим қилди; У мени һәр сәһәр ойғитип туриду, Тәрбийиләнгәнләрниң қатарида мениң қулиқимни ойғитиду.
Господ Иеова ми даде език на учените, За да зная как да помогна с дума на уморения; Всяка заран Той събужда, Събужда ухото ми, За да слушам като учащите се.
5 Рәб Пәрвәрдигар қулиқимни ачти; Мән болсам итаәтсизлик қилмидим, Яки йолидин баш тартмидим.
Господ Иеова ми отвори ухото; И аз не се резбунтувах, Нито се обърнах назад.
6 Дүмбәмни савиғучиларға, Мәңзлиримни түк юлғучиларға тутуп бәрдим; Хорлуқ һәм түкүрүшләрдин йүзүмни қачурмидим;
Гърба си дадох на биене, И бузата си на скубачите на косми; Не скрих лицето си от безчестие и заплювания.
7 Бирақ Рәб Пәрвәрдигар ярдимимдә болиду; Шуңа мән йәргә қарап қалмаймән; Шуңа мән [нийитимни қәтъий қилип] йүзүмни алмастәк чиң қилдим; Хиҗиллиққа қалдурулмайдиғанлиғимни билимән.
Понеже Господ Иеова ще ми помогне. Затова не се смущавам, Затова съм втвърдил лицето си като кремък, И зная, че не ще бъда посрамен.
8 Мени Ақлиғучи йенимдидур; Ким маңа әрз-шикайәт қилалисун? Бар болса бирликтә дәвалишайли; Ким мениң үстүмдин әйиплимәкчи болса, Алдимға кәлсун!
Близо е Оня, Който ме оправдава: Кой ще се съди с мене? нека застанем заедно. Кой ми е противник? нека се приближи при мене.
9 Маңа ярдәмдә болғучи Пәрвәрдигардур; Әнди мени әрз қилалайдиған кимкән? Уларниң һәммиси бир тал кийимдәк әскирәп кетиду; Пәрваниләр уларни жутуветиду».
Ето, Господ Иеова ще ми помогне; Кой ще ме осъди? Ето, те всички ще овехтеят като дреха; Молец ще ги изяде.
10 — «Араңларда Пәрвәрдигардин қорқидиған, Униң қулиниң сөзигә итаәт қилидиған ким бар? Қараңғулуқта маңидиған, йоруқлуғи болмиған киши болса, Пәрвәрдигарниң намиға ишинип хатирҗәмләнсун, Худасиға йөләнсун!
Кой измежду вас се бои от Господа И слуша гласа на Неговия служител. Но ходи в тъмнина и няма светлина? Такъв нека уповава на името Господно, И нека се обляга на своя Бог.
11 Мана, өзлири үчүн от яқидиған, Әтрапиңларни мәшъәлләр билән орайдиған һәммиңлар! Қени, өз отуңларниң нурида, Өзүңлар яққан мәшъәлләр арисида меңиңлар; Бирақ силәр шуни қолумдин алисиләрки: — «Азап-һәсрәт ичидә ятисиләр!».
Ето, всички вие, които запаляте огън. Които обикаляте себе си с главни. Ходете в пламъка на огъня си, И всред главните, които сте разпалили; Това ще имате от ръката Ми, - В скръб ще легнете.
