Йәшая 26
1 Шу күнидә Йәһуданиң зиминида муну нахша ейтилиду: — «Мустәһкәм бир шәһиримиз бар; У ниҗатлиқни униңға сепил вә тирәкләр қилип бекитип қойиду.
В оня ден тая песен ще се изпее в Юдовата земя: Имаме укрепен град; Спасение ще тури Бог за стени и подпорки.
2 Вападарлиқта чиң турған һәққаний әлниң кириши үчүн, Дәрвазиларни ечип бериңлар!
Отворете портите, За да влезе праведният народ, който пази истината.
3 Ким өзиниң әқидә, ой-хияли Саңа бағлиған болса, Сән уни мутләқ хатирҗәмликтә сақлайсән; Чүнки у Саңа ишәш-етиқат бағлиғандур.
Ще опазиш в съвършен мир Непоколебими ум, Защото на Тебе уповава.
4 Мәңгүгә Пәрвәрдигарға тайиниңлар; Чүнки Яһ Пәрвәрдигар һәқиқәтән әбәдил-әбәтлик бир қорам таштур.
Уповавайте на Господа винаги, Защото Господ Иеова е вечна канара:
5 Чүнки У жуқурида турғанларни пәскә чүшүриду; Әшу алий шәһәрни, У пәс қилиду; Уни йәргә чүшүрүп, Топа-чаңға айландуриду.
Защото събаря живеещите на високо, Снишава високостоящия град, снишава го дори до земята, Хвърля го дори в пръстта.
6 У пут билән чәйлиниду; У мөминләрниң путлири, Мискинләрниң қәдәмлири билән чәйлиниду!
Ногата ще го потъпче - Нозете на сиромаха, стъпките на бедния.
7 Һәққанийниң йоли болса түздур; И Әң Түз Йоллуқ Болғучи, Сән һәққаний адәм үчүн униң йолини оң қилисән.
Пътят на праведния е прав път; Пътеката на праведния Ти направляваш.
8 И Пәрвәрдигар, биз дәрһәқиқәт Сениң һөкүмлириңниң йолида меңип, Сени күтүп кәлдуқ; Җенимизниң тәшналиғи шудурки, намиң вә шөһритиң ашсун!
Да! в пътя на Твоите съдби, Господи, Те чакахме: Желанието на душите ни е към Твоето име и към възпоменание за Тебе.
9 Вуҗудум билән кечиләрдә Саңа тәшна болдуммән; Бәрһәқ, таң сәһәрләрдиму роһум билән ич-ичимдин Сени издидим; Чүнки һөкүмлириң йәр йүзидә көрүнгән болса, Йәр йүзидикиләр һәққанийлиқни үгиниду.
С душата си Те пожелах нощем, Да! с дълбочината на духа си Тебе търся в зори; Защото, когато Твоите съдби се вършат на земята Жителите на света се учат правда.
10 Рәзил адәмгә рәһим көрситилсиму, У йәнила һәққанийлиқни үгәнмәйду; Һәтта дуруслуқ турған зиминдиму у йәнила адилсизлиқ қиливериду, Пәрвәрдигарниң шану-шәвкитини көрмәйду.
Ако се покаже милост към нечестивия, Пак той няма да се научи на правда; Даже в земята на правотата ще постъпва неправедно, И не ще погледне на Господното величие.
11 И Пәрвәрдигар, қолуң көтирилди, Бирақ улар көрмәйду. Һалбуки, Өз хәлқиңгә болған отлуқ муһәббитиңни улар көриду һәм хиҗил болиду; Күшәндилириң үчүн [тәйярланған] от уларни бәрһәқ жутуветиду.
Господи, ръката Ти е издигната, но те не виждат; Обаче ще видят ревността Ти за людете Ти, и ще се посрамят; Огън даже ще погълне враговете Ти.
12 И Пәрвәрдигар, Сән бизгә хатирҗәмлик несип қилисән; Чүнки бизниң әмәллиримизниң һәммисини өзүң вуҗуқа чиқарғансән.
Господи, Ти ще отредиш мир за нас, Защото си извършил за нас и всичките ни дела.
13 Дәрвәқә, и Пәрвәрдигар Худайимиз, илгири Сәндин башқа «рәбләр» үстимиздин һөкүмранлиқ қилған; Әндиликтә пәқәт Саңа тайинипла намиңни әсләп тилға алимиз.
Господи Боже наш, освен Тебе други господари са владели над нас; А само чрез Тебе ще споменуваме Твоето име.
14 Улар болса өлди, қайтидин яшимайду; Әрваһ болуп кәтти, қайта тирилмәйду; Чүнки Сән уларни җазалап йоқаттиң, Уларни адәмләрниң есидиму қилчә қалдурмидиң.
Те са мъртви, няма да живеят; Те са сенки няма да се издигнат; Защото Ти си ги наказал и изтребил, И си направил всеки спомен за тях да изчезне.
15 Сән әлни улғайтқансән, и Пәрвәрдигар; Әлни улғайтқансән, Өзүңгә шан-шәрәп кәлтүргәнсән; Зиминниң чегаралирини һәртәрәпкә узартқансән.
Умножил си народа, Господи; Умножил си народа; прославил си се; Разширил си всичките граници на страната.
16 И Пәрвәрдигар, улар дәрд-әләм ичидә қалғанда, Сени издиди; Тәрбийилик җазалишиң уларниң бешиға чүшкәндә, Улар аһ уруп, пичирлап бир дуани қилди: —
Господи в скръбта прибягнаха към Тебе, Изляха тайна молитва, когато наказанието Ти бе върху тях.
17 «Бошиниш алдида турған, толғиғи тутуп, ағриқтин вақириған бир һамилдар аялдәк, Биз Сениң алдиңда шундақ болдуқ, и Пәрвәрдигар.
Както непразна жена, Когато наближава да роди, е в мъка И вика в болките си, Такива станахме и ние пред Тебе, Господи.
18 Биз икки қат болуп, Толғаққа чүштуқ, Бирақ пәқәт йәлла чиқардуқ; Йәр йүзидикиләр үчүн һеч ниҗат-қутқузушни йәткүзмидуқ; Дуниядики адәмләр һеч туғулмиди».
Станахме непразни, бяхме в мъка, Но като че ли вятър родихме; Никакво избавление не извършихме на земята, Нито паднаха пред нас жителите на света.
19 «Саңа тәвә өлгән адәмләр яшайду; Мениң җәситимниң [тирилиши билән тәң] уларму тирилиду. И топа-чаңда ятқанлар, ойғинип нахша яңритиңлар! Шәбнимиң таң сәһәрниң шәбнимидәктур; Йәр-зимин өзидә өлгәнләрни туғуп бериду.
Твоите умрели ще оживеят; Моите мъртви тела ще възкръснат. Събудете се и запейте радостно вие, които обитавате в пръстта, Защото росата Ти е кат росата по тревите. И земята ще предаде мъртвите.
20 И хәлқим, келиңлар, Өйүңларға кирип, кәйниңлардин ишикләрни етип қоюңлар; Мениң дәрғәзивим өткичә, өзүңни бир дәмлик йошурувал.
Дойдете, люде Мои, влезте в скришните си стаи, И затворете вратите след себе си; Скрийте се за един малък миг, Догдето премине гневът.
21 Чүнки қара, Пәрвәрдигар Өз җайидин чиқип, Йәр йүзидикиләрниң гунайини өзлиригә қайтурмақчи; Йәр болса үстигә төкүлгән қанларни ашкарилайду, Өзидә өлтүрүлгәнләрни һаман йепивәрмәйду.
Защото, ето, Господ излиза от мястото Си. За да накаже жителите на земята за беззаконието им; И земята ще открие кървите си, И не ще покрие вече убитите си.
