Йәшая 24
1 Мана, Пәрвәрдигар йәр йүзини бәрбат, вәйран қилип, Уни астин-үстин қиливетип, Униңда туруватқанларни тәрәп-тәрәпкә тарқитиду;
Ето, Господ изпразва земята и я запустява, Превръща я разпръсва жителите й.
2 Шу вақитта шундақ болидуки, Хәлиқләр қандақ болса, каһин шундақ болиду; Қул қандақ болса, ғоҗайини шундақ болиду; Дедәк қандақ болса, аял ғоҗайини шундақ болиду; Сетивалғучи қандақ болса, сетивәткүчи шундақ болиду; Өтнә алғучи қандақ болса, өтнә бәргүчи шундақ болиду; Өсүм алғучи қандақ болса, өсүм бәргүчи шундақ болиду.
И ще стане, както на людете, така и на свещеника; Както на слугата така и на господаря му; Както на слугинята, така и на господарката й; Както на купувача, така и на продавача; Както на земеделеца, така и на заемача; Както на приемача с лихва, така и на оня, който му дава с лихва.
3 Йәр йүзи пүтүнләй бәрбат қилиниду, Пүтүнләй булаң-талаң қилиниду; Чүнки Пәрвәрдигар мошу сөзни қилди.
Съвсем ще се изпразни земята, и съвършено ще се оголи; Защото Господ е изговорил това слово.
4 Йәр йүзи матәм тутиду, у зәиплишиду, Җаһан һалсизлинип зәиплишиду, Йәр йүзидики бәг-төриләрму һалидин кетиду.
Земята жалее и повяхва; Светът изнемощява и повяхва; Високопоставените между людете на земята са изнемощели.
5 Йәр-зимин өзидә туруватқанлар тәрипидин булғиниду; Чүнки улар көрсәтмә-қанундин чәтлигән; [Тәбиәтниң] қанунийәт-тәртивини өзгәртивәткән, Мәңгүлүк әһдиниму йоққа чиқиривәткән.
Земята тоже е осквернена под жителите си, Защото престъпиха законите, не зачитаха повелението, Нарушиха вечния завет.
6 Шуңа ләнәт йәр йүзини жутувалиду, Униңда туруватқанлар «гунайи бар» дәп һесаплиниду, Шуңа йәр йүзидикиләр жутувелиниду, Инсанлар аз қалиду.
Затова, клетва погълна земята, И ония, които живеят на нея се намериха виновни; Затова жителите на земята изгоряха, И малцина човеци останаха.
7 Йеңи шарап түгәй дәп қалди, Үзүм таллири болса солишип кетиду; Кәйпликтин көңли хуш адәмләрму уһ тартишиду;
Новото вино жалее, лозето изнемощява, Всички, които имаха весело сърце, ваздишат.
8 Дапларниң шох садалири тохтайду, Көңүл ечиватқанларниң вараң-чуруңлириму түгәйду, Чилтарниң шатлиқ муңлириму тохтайду.
Веселието на тъпанчетата престава: Шумът на ликуващите се свършва; Престава веселието на арфата.
9 Шарап ичкәнләрниңму нахшиси йоқайду; Һарақ ичкәнләргә һарақ аччиқ туюлиду.
Няма да пият вино с песни; Спиртното питие ще бъде горчиво за тия, които го пият.
10 Тәртипсиз, мәнасиз шәһәр бузулиду; Һеч ким кирмисун дәп һәммә өйләр етилиду;
Суетният град се събори; Всяка къща се затвори тъй щото да не влезе никой.
11 Кочиларда шарап үчүн налә-пәряд көтирилиду; Бар шат-хурамлиқ түтәккә айлиниду; Йәр-зиминдики шатлиқ йоқайду.
Вик има по улиците за виното; Всяка радост се помрачи: веселието на земята е отишло в плен.
12 Шәһәрдә пәқәт вәйранчилиқла қалиду, Дәрваза болса чеқилған, Һәммиси — харап болиду!
В града остана пустота, И портата е разбита и съборена.
13 Чүнки хәлиқ-милләтләрниң арисида, Йәр-җаһанниң оттурисида шундақ болидуки, Зәйтун дәриғини қаққандин кейин қеп қалған зәйтунлардәк, Үзүм һосулини жиғивалғандин кейин тәргидәк бир нәччила үзүм қалғандәк, бир қалдиси қалдурулиду.
Защото всред земята, между племената, ще бъде Подобно на плода паднал при отърсването на маслина, Подобно на пабиръка, когато се свърши гроздобер.
14 [Қалдилар] болса авазлирини жуқури көтириду; Пәрвәрдигарниң һәйвисигә қарап тәнтәнә қилиду; Улар деңиз тәрәптин сүрән салиду.
Тия ще извикат с висок глас, ще издадат силен глас, За величието Господно ще възкликнат от морето.
15 Шуңа Пәрвәрдигарни шәриқтиму, Исраилниң Худаси Пәрвәрдигарниң намини ғәриптики жирақ араллардиму улуқлаңлар;
Затова прославете Господа в източните страни, Прославете името на Господа Израилевия Бог в крайморията.
16 Җаһанниң чәт-чәтлиридин биз нахшиларни аңлидуқ: — «Һәққаний Болғучиға шан-шәрәп болсун!» Бирақ мән шундақ дедим: — «Аһ, мениң ядаңғулуғум! Мениң ядаңғулуғум! Һалимға вай! Чүнки хаинлар хаинлиқ қиливатиду; Бәрһәқ, хаинлар номуссизларчә хаинлиқ қиливатиду!
От край земята чухме да пеят Слава на праведния; Но аз рекох: Чезна! чезна! горко ми! Коварните коварствуваха; Да! коварните страшно коварствуваха.
17 И йәр йүзидә туруватқан инсанлар! Вәһимә, ора вә қапқан бешиңға чүшиду;
Страх, и яма, и примка са върху тебе, О земни жителю.
18 Вә шундақ болидуки, Вәһимә садасидин қачқанлар ориға чүшиду, Оридин чиққан болса қапқанқа тутулиду. Чүнки асмандики деризиләр ечилиду, Йәр һуллири тәврәп кетиду.
Кой бяга от гласа на страха Ще падне в ямата; И който възлиза всред ямата, Ще се улови в примката; Защото прозорците отгоре са отворени, И основите на земята треперят.
19 Йәр мутләқ дәзлинип кетиду, Йәр пүтүнләй парә-парә болуп кетиду, Йәр дәһшәтлик тәвриниду.
Земята се съкруши съвсем, Земята се разложи съвсем, Земята силно се разтърси.
20 Йәр мәс адәмдәк иләң-силәң маңиду; Худди лапастәк ирғаңшип қалиду. Чүнки униңдики асийлиқ гунайи өзини қаттиқ басиду, У жиқилип, иккинчи туралмайду.
Земята ще полита като някой пиян, И ще се люлее насам натам като колиба; Беззаконието й ще натегне върху нея: И ще падне и няма вече да стане.
21 Шу күнидә шундақ болидуки, Пәрвәрдигар жуқурида турған қошунларни жуқурида, Вә йәр йүзидики падишаларни йәр йүзидә җазалайду.
И в оня ден Господ ще накаже в височината войнството на високопоставените, И на земята земните царе.
22 Улар орәккә жиғилидиған бир топ әсирләрдәк жиғивелиниду, Гундиханиға солап қоюлиду. Нурғун күнләрдин кейин улар җазалиниду.
И ще бъдат събрани, Както се събират затворниците в тъмницата. И ще бъдат затворени в тъмницата, И след дълго време ще бъдат наказани.
23 Ай уятлиқта қалиду; Күнму хиҗил болуп көрүнмәйду; Чүнки самави қошунларниң Сәрдари болған Пәрвәрдигар Зион теғида, йәни Йерусалимда сәлтәнитини жүргүзиду; Униң шан-шәриви Өз ақсақаллири алдида парлайду!
Тогава луната ще се смути и слънцето ще се засрами; Защото Господ на Силите ще царува на Сионския хълм, И в Ерусалим, и пред старейшините Си, със слава.
