Йәшая 15
1 Моаб тоғрисида жүкләнгән вәһий; Һалакәтлик бир кәчтила, Моабтики Ар шәһири вәйран қилиниду; Һалакәтлик бир кәчтила, Моабтики Кир шәһири йоқ қилиниду;
Наложеното на Моава пророчество: Понеже Ар моавски се разори през нощ и загина,
2 Жиға-зерәлар көтириш үчүн, Мана у бутханисиға, Дибонға, шундақла [барлиқ] егизликлиригә чиқти; Моаб Небо вә Мәдәба шәһәрлири үчүн пәряд көтириду; Һәммә башлар тақир көрүниду, Җимики сақаллар кесилип чүшүрүлди.
Затова той възлезе на високите места във Вант и в Девон за да плаче; Моав ридае за Нево и за Медева; Всяка негова глава е плешива, Всяка брада е обръсната.
3 Кочиларда улар бөз кийиду; Өгүзлиридә, мәйданлирида, һәр бир адәм көз яшлирини яғдуруп пәряд көтириду.
В улиците си те се опасват с вретища; По къщните си покриви и по площадите си Всичките заридават, потънали в плач.
4 Һәшбонға, Елеалаһ шәһәрлиригә жиға олишиду, Авазлири Яһаз шәһиригиму йетип бариду. Шуңа Моабниң әскәрлириму нида қилиду; Униң вуҗуд-бағрини титрәк басиду.
И Есевон лелека, и Елеала; Гласът им се чува дори да Яса; Затова въоръжените моавски мъже ридаят; Душата на всеки от тях трепери вътре в него.
5 Мениң қәлбимму Моаб үчүн жиға-зерә көтириду; Уларниң қачқунлири Зоарға һәм Әглат-Шели-Шиҗаға бәдәр қачиду; Мана улар топлишип, жиғлиған пети Луһитқа чиқидиған даван йоли билән жуқуриға маңиду, Һоронаимға чүшидиған йолда туруп һалакәттин налә-зар көтириду.
Сърцето ми ридае за Моава; Благородните му бягат до Сигор, до Еглат-шелишия; Защото с плач възлизат през угорницата на Луит, Защото в пътя при Оронаим високо плачат за изтреблението си.
6 Чүнки Нимримдики сулар қуруп кетиду, От-чөпләр солишип, Гүл-гия түгәп кетиду; Һеч яп-йешиллиқ қалмайду.
Защото водите на Нимрим пресъхнаха; Защото тревата изсъхна, моравата изчезна, Няма нищо зелено.
7 Шуңа улар байлиқлири, тапқан-тәргинини жиғип «Тәрәк вадиси»дин өтмәкчи болиду;
Затова изобилието, което събраха, И онова, което скътаха, Ще занесат в долината на върбите.
8 Уларниң көтәргән жиғиси Моабниң чегарасиға, Аһу-зарлири әглаимға, Пиғанлири Бәәр-елимға йетиду.
Защото воплите стигнаха до всичките предели на Моава, Риданието му в Еглаим, И риданието му в Вир-елим.
9 Димонниң сулири қанға толуп кетиду, Чүнки Димонниң үстигә техиму көп балаю-апәтни топлаймән; Чүнки Моабниң қачқунлири һәм зиминида қалғанлириниңму үстигә бир ширни әвәтимән.
Защото водите на Димон се пълнят с кръв, Понеже ще докарам още злини върху Димон, - Лъвове върху оцелелите от Моава И върху останалите от оная земя.
