Һошия 5

1 Буни аңлаңлар, и каһинлар, Тиңшаңлар, и Исраил җәмәти, Қулақ селиңлар, и падишаниң җәмәти; Чүнки бу һөкүм силәргә бекитилгән; Чүнки силәр Мизпаһ шәһиридә бир қилтақ, Табор теғида йейилған бир тор болғансиләр.

Чуйте това, свещеници, Внимавайте, доме Израилев, И дайте ухо, доме царев; Защото има присъда против вас; Понеже станахте като примка в Масфа, И, като мрежа простряна върху Тавор.

2 Асий адәмләрму қирғин-чапқунға чөкүп кәтти; Бирақ Мән уларниң һәммисини җазалиғучи болимән.

Бунтовниците дълбоко потънаха в разврат; Но аз ги изобличавам всички.

3 Әфраимни билимән, Исраил мәндин йошурун әмәс; Чүнки и Әфраим, сән һазир паһишилик қилдиң, Исраил булғанғандур.

Аз познавам Ефрема, И Израил не е скрит от мене; Защото и сега блудстваш, Ефреме, И Израил е осквернен.

4 Уларниң қилмишлири уларни Худасиниң йениға қайтишиға қоймайду; Чүнки паһишиликниң роһи улар арисидидур, Улар Пәрвәрдигарни һеч билмәйду.

Делата им не ги оставят да се върнат при своя Бог; Защото блуднически дух има дълбоко в тях, И те не познават Господа.

5 Исраилниң тәкәббурлуғи өзигә қарши гувалиқ бәрмәктә; Исраил вә Әфраим өз қәбиһлиги билән жиқилип кетиду; Йәһудаму улар билән тәң жиқилиду.

Гордостта на Израиля свидетелства пред лицето му; За това, Израил и Ефрем ще се препъват чрез беззаконието си, И Юда ще се препъва с тях.

6 Улар қой падилири вә кала падилирини елип Пәрвәрдигарни издәшкә бариду; Бирақ улар Уни тапалмайду; чүнки У Өзини тартип улардин жирақлашти.

Със стадата си и с чердите си Ще отидат да търсят Господа; Но няма да го намерят; Той се е оттеглил от тях.

7 Улар Пәрвәрдигарға асийлиқ қилди, Чүнки улар балиларни һарамдин туғдурған; Әнди «йеңи ай» уларни несивилири билән йәп кетиду.

Те се отнесоха коварно към Господа, Защото родиха чада от чужденки; Сега, до новолуние, ще бъдат погълнати те и наследствата им,

8 Гибеаһта сүнайни, Рамаһда канайни челиңлар; Бәйт-авәндә агаһ сигналини аңлитиңлар; Кәйниңдә! Қара, и Бинямин!

Затръбете с рог в Гавая, С тръба в Рама; Дайте тревога във Вет-авен - След тебе, Вениамине!

9 Әфраим әйиплинидиған күнидә вәйранә болиду; Мана, Исраил қәбилилири арисида бекитилгән ишни аян қилдим!

Ефрем ще запустее в деня, когато бъде изобличен; Обявих между Израилевите племена онова, което непременно ще стане, сиреч, че,

10 Йәһуданиң әмирлири пасил ташларни йөткигүчигә охшаштур; Мән улар үстигә ғәзивимни судәк төкүветимән.

Понеже Юдовите първенци станаха като ония, които преместват межди, За това ще излея гнева си върху тях.

11 Әфраим хорланған, җазайимда езилгән, Чүнки у өз бешимчилиқ қилип «паскинилиқ»ни қоғлап жүрди.

Ефрем е насилван, поразен е в съдбата, Защото помисли за добре да следва суетните идоли;

12 Шуңа Мән Әфраимға күйә қурути, Йәһуда җәмәтигә чириткүч болимән.

И аз бях като молец на Ефрема, И като червей на Юдовия дом.

13 Әнди Әфраим өзиниң кесилини, Йәһуда өз ярисини көргәндә, Әфраим Асурийәликни издәп барди, «Җедәлхор падиша»ға тәливини йоллиди; Бирақ у һәм силәрни сақайталмайтти, Һәм яраңларниму давалалмайтти.

Когато Ефрем видя, че боледува, И Юда видя раната си, Ефрем отиде при Асириеца И Юда прати до цар Ярива; Но той не може да ви изцели, Нито да излекува раната ви.

14 Чүнки Мән Әфраимға ширдәк, Йәһуда җәмәтигә асландәк болимән; Мән, йәни Мәнки, уларни титма-титма қиливетип, кетип қалимән; Уларни елип кетимән, қутқузалайдиған һеч ким чиқмайду;

Защото аз ще бъда като лъв на Ефрема, И като млад лъв на Юдовия дом; Аз, да! аз ще разкъсам и ще си отида; Ще отнеса, и не ще има кой да отърве.

15 Мән кетимән, улар гунайини тонуп йетип, йүзүмни издимигичә өз җайимға қайтип туримән; Бешиға күн чүшкәндә улар Мени интилип издәйду.

Ще си отида, ще се върна на мястото си, Додето признаят грешката си и потърсят лицето Ми; В скръбта си ще ме търсят усърдно, казвайки;