Мисирдин чиқиш 15
1 Шу чағда Муса билән Исраиллар Пәрвәрдигарға мәдһийә оқуп муну күйни ейтти: — «Мән Пәрвәрдигарни мәдһийиләп күй ейтай, Чүнки У карамәт улуқлуғини көрсәтти; У ат вә мингүчини деңизға ташливәтти.
Тогава запяха Моисей и израилтяните тая песен Господу, като говориха с тия думи: - Ще пея Господу, защото славно възтържествува; Коня и ездача му хвърли в морето.
2 Мениң күчүм һәм мениң күйүм Яһ Өзидур; У маңа ниҗат болди; У мениң Тәңримдур, мән Уни улуқлаймән; У мениң атамниң Худасидур, мән Уни алий дәп мәдһийиләймән.
Господ е сила моя, песен моя. И стана ми Спасител; Той ми е Бог и ще Го прославя, Бащиният ми Бог, и ще Го превъзвиша.
3 Пәрвәрдигар җәңчидур, Яһвәһ Униң намидур.
Господ е силен Воевател; Името Му е Иеова.
4 Пирәвнниң җәң һарвулирини һәм қошунлирини деңизға ташливәтти; Униң алий ләшкәр башлиқлири Қизил Деңизда ғәриқ қилинди.
Колесниците Фараонови и войската му хвърли в морето; Отборните му полководци потънаха в Червеното море.
5 Чоңқур сулар уларни көмүвәтти, Улар худди таштәк деңиз тегигә чөкүп кәтти.
Дълбочините ги покриха Като камък слязоха в бездните.
6 Сениң оң қолуң, әй Пәрвәрдигар, Қудрити билән шан-шәрәп тапти; Сениң оң қолуң, әй Пәрвәрдигар, Дүшмәнни кукум-талқан қиливәтти.
Десницата Ти, Господи, се прослави в сила Десницата Ти, Господи, смаза неприятеля.
7 Өз улуқлуғуңниң һәйвиси билән өзүңгә қарши чиққанларни набут қилдиң, Сән отлуқ ғәзивиңни әвәттиң, У саманни көйдүргән оттәк уларни жутувәтти.
С превъзходното Си величие изтребил си противниците Си Пратил си гнева Си, и пояде ги като слама.
8 Димиғиңниң нәпәси билән сулар дөң болуп өрлиди, Җушқунлиған долқунлар дөң кәби тик турди, Деңизниң оттурисидики чоңқур сулар қатуруп қоюлди.
От духането на ноздрите Ти вадите се струпаха на куп, Вълните застанаха като грамада, Бездните се сгъстиха всред морето.
9 Дүшмән деди: «Мән уларни қоғлаймән, йетишимән, олҗа елип үләштүримән, Улардин дәрдимни чиқиримән, Қиличимни суғуруп, өз қолум билән уларни набут қилимән».
Неприятелят рече: Ще погна, ще стигна, ще разделя користите; Похотта ми ще се насити върху тях; Ще изтръгна ножа си, ръката ми ще ги погуби.
10 Лекин Сән нәпәсиң билән пүвлидиң, Деңиз уларни көмүвәтти; Улар җушқунлуқ суларда қоғушундәк чөкүп кәтти.
Подухнал си с вятъра Си, и морето ги покри; Потънаха като олово в силните води.
11 Илаһларниң арисида, әй Пәрвәрдигар, Ким Сениң тәңдишиң болсун? Пак-муқәддәслик ичидә Өз һәйвитиңни көрситидиған, Һәмд-мәдһийиләр арисида дәһшәтлик туридиған, Мөҗизә-карамәт яритидиған, Сәндәк ким болсун?
Кой е подобен на Тебе, Господи, между боговете? Дивен та да Те възпяват, правещ чудеса?
12 Сән оң қолуңни узитишиң билән, Йәр-зимин уларни жутувәтти.
Прострял си десницата Си, И земята ги погълна.
13 Лекин Өзүңгә һәмҗәмәт қилип қутқузған қовмни рәһимдиллиғиң билән башлап чиқтиң; Сән уларни Өз муқәддәс маканиңға қудритиң билән һидайәт қилип йетәклидиң.
С милостта Си водил си людете, които си откупил; Упътил си ги със силата Си към светото Си обиталище.
14 Ят хәлиқләр буни аңлап, титришип кәтти; Филистийәдә туруватқанларни толғақтәк азап тутти.
Племената ще чуят и ще затреперят; Ужас ще обладае филистимските жители,
15 Андин Едомниң әмирлири дәккә-дүккигә чүшти; Моабниң палванлирини болса, раса титрәк басти; Қанаан зиминидикиләрниң жүриги су болуп ақти;
Тогава ще се уплашат едомските началници; Трепет ще обземе моавските силни; Всичките жители на Ханаан ще се стопят.
16 Қорқунуч вә дәһшәт уларни басти; Билигиңниң һәйвити билән улар худди таштәк мидирлалмай қалди; Хәлқиң өтүп кәткичә, и Пәрвәрдигар, Өзүң рәнә төләп һөр қилған хәлқиң өтүп болғичә.
Страх и трепет ще нападне на тях; Чрез великата Ти мишца ще станат неподвижни като камък. Догде заминат людете ти, Господи, Догде заминат людете, които си придобил.
17 Уларни башлап кирип, Өз мирасиң болған тағда көчәттәк тикисән, Өз маканиң қилған җайға, и Пәрвәрдигар, Өз қоллириң тәйярлиған муқәддәс җайға, и Рәб, уларни елип барисән.
Ще ги въведеш и насадиш в хълма - Твоето наследство, На мястото, Господи, което си приготвил за свое обиталище, В светилището, Господи, което ръцете Ти утвърдиха.
18 Пәрвәрдигар әбәдил-әбәткичә падиша болуп һөкүм сүриду!
Господ ще царува до вечни векове.
19 Чүнки Пирәвнниң атлири, Җәң һарвулири атлиқлири билән биллә деңизға кирип болди; Пәрвәрдигар деңизниң сулирини уларниң үстигә яндурди, Лекин Исраиллар болса деңизниң оттурисидин қуруқ йәрдин меңип өтүп кәтти».
Защото, като бяха влезли в морето Фараоновите коне с колесниците му и с конниците му, Господ беше повърнал върху тях водите на морето; а израилтяните бяха преминали през сред морето.
20 Андин Һарунниң һәдиси пәйғәмбәр Мәрйәм қолиға дапни алди, барлиқ қиз-аялларму қолиға дап елип, уссул ойнишип униңға әгәшти.
Тогава пророчицата Мариам, Аароновата сестра, взе в ръката си тъпанче, и всички жени излязоха подир нея с тъпанчета и хороиграния,
21 Мәрйәм уларға җававән мундақ күйни оқуди: — «Пәрвәрдигарни мәдһийиләп күй ейтиңлар, Чүнки У зор улуқлуғини көрсәтти; У ат вә мингүчини деңизға ташливәтти!».
а Мариам им пееше ответно: Пейте Господу, защото славно възтържествува; Коня и ездача му хвърли в морето.
22 Андин Муса Исраилларни Қизил Деңиздин башлап, Шур чөлигә елип барди. Улар уда үч күн чөлдә жүрүп, су тапалмиди.
Тогава Моисей дигна израилтяните от Червеното Море и излязоха към пустинята Сур; и като вървяха три дена в пустинята не намериха вода.
23 Андин улар Мараһқа йетип кәлди; лекин у йәрниң сүйи аччиқ болуп, сүйини ичкили болмайтти; шуңа у җайниң нами «Мараһ» дәп қоюлған.
После дойдоха в Мера, но не можеха да пият от водата на Мера защото беше горчива; (затова се наименува Мера).
24 У вақитта халайиқ: — Биз немә ичимиз? — дәп Мусадин ағринип ғотулдашқили турди.
Тогава людете роптаеха против Моисея, казвайки: Що да пием?
25 У Пәрвәрдигарға пәряд көтәрди; Пәрвәрдигар униңға бир дәрәқни көрсәтти; у дәрәқ яғичини елип, суға ташливиди, су татлиқ суға айланди. У йәрдә Пәрвәрдигар уларға һөкүм-бәлгүлимә бекитип, уларни синап, мундақ деди: —
А той извика към Господа, и Господ му показа дърво; и като го хвърли във водата, водата се подслади. Там им положи повеление и наредба и там ги опита, като рече:
26 «Әгәр силәр көңүл қоюп Худайиңлар Пәрвәрдигарниң сөзини аңлап, Униң нәзиридә дурус болғанни қилип, әмирлиригә қулақ селип, барлиқ һөкүмлирини тутсаңлар, ундақта, Мән мисирлиқларниң үстигә салған кесәлләрдин һеч бирини үстүңгә салмаймән; чүнки Мәнки силәргә шипалиқ бәргүчи Пәрвәрдигардурмән».
Ако прилежно слушаш гласа на Господа своя Бог, и вършиш онова, което Му е угодно, и слушаш заповедите Му, и пазиш всичките Му повеления, то не ще ти нанеса ни една от болестите, които нанесох върху египтяните; защото Аз съм Господ, Който те изцелявам.
27 Андин улар Елимға йетип кәлди. Шу йәрдә он икки булақ билән йәтмиш хорма дәриғи бар еди; улар шу йәрдә суларниң бойида чедир тикти.
После дойдоха в Елим, гдето имаше дванадесет палмови дървета; и там се разположиха на стан при водите.
