Амос 8
1 Рәб Пәрвәрдигар маңа мундақ бир ишни көрсәтти; мана, бир севәт язлиқ мевә.
Това е, което Господ Иеова ми показа: - Ето кошница с узряло (Еврейски: лятно) овощие.
2 Андин У мәндин: Амос, немини көрдуң? — дәп сориди. Мән: «Бир севәт язлиқ мевини» — дедим. Пәрвәрдигар маңа: Әнди хәлқим Исраилға завал йәтти; Мән йәнә уларни җазалимай өтүп кәтмәймән, — деди.
И рече: Що виждаш Амосе? И рекох: Кошница с узряло (Еврейски: лятно) овощие. Тогава Господ ми рече: - Людете ми Израил узряха; (Еврейски: Дойде краят на людете ми Израил) Занапред няма вече да ги щадя.
3 — Шу күни ордидики қизларниң нахшилири қия-чияларға айлиниду, — дәйду Рәб Пәрвәрдигар; — Җәсәтләр көп болиду; улар җай-җайларда сиртқа ташлиниду. Сүкүт!
И в оня ден, казва Господ Иеова, Храмовите песни ще бъдат виения; Защото труповете ще бъдат много, Навсякъде ще ги изхвърлят мълчешком.
4 Буни аңлаңлар, һәй мискинләрни әзгүчиләр, Зиминдики аҗиз мөминләрни йоқатмақчи болғанлар —
Слушайте това, вие, които бихте поглъщали бедните, И бихте погубвали сиромасите на тая земя,
5 «Ашлиғимизни сатмақчи едуқ, йеңи ай қачанму ахирлишар, Буғдай яймисини ачаттуқ, шабат күни қачан түгәр?» — дәйдиғанлар, — Шундақла «әфаһ»ни кичик қилип, «шәкәл»ни чоң елип, Алдамчилиқ үчүн таразини ялған қилғанлар!
Казвайки: Кога ще мине новолунието, за да продадем жито, И съботата, за да изложим на продан пшеница, Като смалим ефата, уголемим сикъла, И мамим с лъжливи къпони?
6 — Намратларни күмүчкә, Мискин адәмни бир җүп чоруққа сетивалмақчи болғанлар, Буғдайни сүпүрүндиси билән қошуп сатмақчи болғанлар!
За да купим сиромасите с пари, И бедният за един чифт обуща, И да продадем отсевките на пшеницата?
7 Пәрвәрдигар Яқупниң ғурури билән шундақ қәсәм қилдики, — Бәрһәқ, Мән һәргиз уларниң қилғанлиридин һеч бирини унтумаймән!
Господ се закле в Оня, с когото Яков се слави, като рече: Наистина няма никога да забравя кое да било от делата им.
8 Зимин бу ишлардин тәвринип кәтмәмду? Вә униңда туруватқанларниң һәммиси матәм тутмамду? У Нил дәриясидәк өрләп кетиду, У Мисир дәриясидәк өркәшләп, андин чөкүп кетиду.
Не ще ли се поклати земята за това, И всеки, който живее на нея да жалее? Така! И тя цяла ще се издига като Нил, Ще се развълнува и спада пак като Египетската река.
9 Шу күни шундақ әмәлгә ашурулидуки, — дәйду Рәб Пәрвәрдигар, — Қуяшни чүштә патқузимән, Зиминни шу очуқ күндә қараңғулаштуримән.
В оня ден казва Господ Иеова, Ще направя да залезе слънцето на пладне, И ще помрача земята всред бял ден.
10 Һейтлириңларни мусибәткә, Һәммә нахшилириңларни аһ-зарларға айландуриветимән; Һәммә адәмниң чатриқи үстини бөз рәхт билән ориғузимән, Һәр бир адәмниң бешида тақирлиқ пәйда қилимән; Бу матәмни йәккә-йеганә бир оғулниң матимидәк, Һейтниң ахирини дәрд-әләмлик бир күн қиливетимән.
Ще обърна пируванията ви в жалеене, И всичките ви песни в плач; Ще туря вретище на всички кръстове, И плешивост на всяка глава; И ще причиня жалеене като за единороден син, И скончанието му да бъде като края на горестен ден.
11 Мана, шундақ күнләр келидуки, — дәйду Рәб Пәрвәрдигар, Зиминға қәһәтчиликни әвәтимән, — — Нанға болған қәһәтчилик әмәс, яки суға болған чаңқашму әмәс, бәлки Пәрвәрдигарниң сөз-каламини аңлашқа болған қәһәтчиликни әвәтимән.
Ето, идат дни, казва Господ Иеова, Когато ще пратя глад на земята, - Не глад за хляб, нито жажда за вода, Но за слушане думите Господни.
12 Шуниң билән улар деңиздин деңизға, шималдин шәриққә кезип маңиду, Улар Пәрвәрдигарниң сөз-каламини издәп уян-буян жүрүп, уни тапалмайду.
Те ще се скитат от море до море Да търсят словото Господне, И ще обикалят от север до изток, Но няма да го намерят.
13 Шу күни гөзәл қизлар һәм жигитләрму уссузлуқтин һалидин кетиду;
В оня ден красивите девици И юношите ще премират от жажда.
14 Һәм Самарийәниң гунайиниң [нами] билән қәсәм ичкәнләр, Йәни «Илаһиңниң тириклиги билән, и Дан», яки «Бәәр-Шебадики [илаһий] тирик йол билән!» дәп қәсәм ичкәнләр болса — Улар жиқилиду, орнидин һәргиз қайтидин туралмайду.
Ония, които се кълнат с престъплението на Самария, Като казват - Заклеваме се в живота на бога ти, Дане! И - Заклеваме се в живота на обичайния бог у Вирсавее! - Те ще паднат, и никога няма да станат вече.
