Самуил 2 22
1 Пәрвәрдигар уни барлиқ дүшмәнлиридин һәм Саул падишаниң қолидин қутқузған күни, у Пәрвәрдигарға бу күйни ейтти: —
Тогава Давид изговори Господу думите на тая песен, в деня, когато Господ го беше избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула;
2 У мундақ деди: — Пәрвәрдигар мениң хада теғим, мениң қорғиним, мениң ниҗаткаримдур!
и рече: - Господ е скала моя, крепост моя, и Избавител мой;
3 Худа мениң қорам тешимдур, мән Униңға тайинимән — У мениң қалқиним, мениң қутқузғучи мүңгүзүм, Мениң егиз мунарим вә башпанаһим, мениң қутқузғучимдур; Сән мени зораванлардин қутқузисән!
Бог е канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, и рога на избавлението ми; Висока моя кула е, и прибежище ми е, Спасител мой е; Ти ме избавяш от насилие.
4 Мәдһийиләргә лайиқ Пәрвәрдигарға мән нида қилимән, Шундақ қилип, мән дүшмәнлиримдин қутқузулимән;
Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.
5 Чүнки өлүмниң асарәтлири мени қоршивалди, Ихлассизларниң ямрап кетиши мени қорқитивәтти;
Защото вълните на смъртта ме окръжиха, Порои от беззаконие ме уплашиха;
Връзките на ада ме обвиха, Примките на смъртта ме стигнаха (Sheol h7585)
7 Қийналғинимда мән Пәрвәрдигарға нида қилдим, Худайимға пәряд көтәрдим; У ибадәтханисидин авазимни аңлиди, Мениң пәрядим Униң қулиқиға кирди.
В утеснението си призовах Господа, И към Бога мой викнах; И от храма Си Той чу гласа ми, И викането ми стигна в ушите Му.
8 Андин йәр-зимин тәврәп силкинип кәтти, Асманларниң һуллири дәһшәтлик тәврәнди, силкинип кәтти; Чүнки У ғәзәпләнди.
Тогаз са поклати и потресе земята; Основите на небето се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.
9 Униң димиғидин ис өрләп туратти, Ағзидин чиққан от һәммисини жутувәтти; Униңдин көмүр чоғлири чиқти;
Дим се издигаше из ноздрите Му, И огън из устата Му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.
10 У асманларни еңиштүрүп егип чүшти, Пути астида тум қараңғулуқ еди.
Той сведе небето и слезе, И мрак бе под нозете Му.
11 У бир керуб үстидә пәрваз қилди, У шамалниң қанатлирида көрүнди.
Възседна на херувими и летя, И яви се на ветрени крила.
12 У қараңғулуқни, шундақла жиғилған суларни, Асманларниң қоюқ булутлирини, Өз әтрапида чедири қилди.
Положи за скиния около Си тъмнината. Събраните води, гъстите въздушни облаци.
13 Униң алдида турған йоруқлуқтин, Отлуқ чоғлар чиқип өтти;
От святкането пред Него Огнени въглища са разпалиха.
14 Пәрвәрдигар асманда гүлдүрлиди; Һәммидин алий Болғучи авазини яңратти;
Гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си;
15 Бәрһәқ, У оқлирини етип, [дүшмәнлиримни] тарқитивәтти; Чақмақларни чақтуруп, уларни қийқас-сүрәнгә салди;
И прати стрели та ги разпръсна, Светкавици та ги смути.
16 Шуниң билән деңизниң тәкти көрүнүп қалди, Аләмниң һуллири ашкариланди, Пәрвәрдигарниң тәнбиһи билән, Димиғиниң нәпәсиниң зәрбиси билән.
Тогава се явиха морските дълбочини, Откриха са основите на света От изобличението на Господа, От духането на духа на ноздрите Му.
17 У жуқуридин қолини узитип, мени тутти; Мени улуқ сулардин тартип алди.
Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води;
18 У мени күчлүк дүшминимдин, Маңа өчмәнләрдин қутқузди; Чүнки улар мәндин күчлүк еди.
Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха, Защото бяха по-силни от мене.
19 Күлпәткә учриған күнүмдә, улар маңа қарши һуҗумға өтти; Бирақ Пәрвәрдигар мениң таянчим еди.
Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.
20 У мени кәңри-азатә бир җайға елип чиқарди; У мени қутқузди, чүнки У мәндин хурсән болди.
И извади ме на широко, Избави ме, защото има благоволение към мене.
21 Пәрвәрдигар һәққанийлиғимға қарап маңа илтипат көрсәтти; Қолумниң һалаллиғини У маңа қайтурди;
Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме.
22 Чүнки Пәрвәрдигарниң йоллирини тутуп кәлдим; Рәзиллик қилип Худайимдин айрилип кәтмидим;
Защото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.
23 Чүнки униң барлиқ һөкүмлири алдимдидур; Мән Униң бәлгүлимилиридин чәтнәп кәтмидим;
Защото всичките Му съдби са били пред мене; И от повеленията Му не съм се отдалечил.
24 Мән Униң билән ғубарсиз жүрдум, Өзүмни гунадин нери қилдим.
Непорочен бях пред Него, И опазих се от беззаконието си.
25 Вә Пәрвәрдигар һәққанийлиғимға қарап, Көз алдида болған һалаллиғим бойичә қилғанлиримни қайтурди.
Затова ми въздаде Господ според правдата ми, Според чистотата ми пред очите Му.
26 Вападар-меһриванларға Өзүңни вападар-меһриван көрситисән; Ғубарсизларға Өзүңни ғубарсиз көрситисән;
Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш,
27 Сап диллиқларға Өзүңни сап диллиқ көрситисән; Тәтүрләргә Өзүңни тәтүр көрситисән;
Към чистия, чист ще се явиш, А към развратния противен ще се явиш,
28 Чүнки Сән аҗиз мөмин хәлиқни қутқузисән; Бирақ көзлириңни тәкәббур үстигә тикип, Уларни шәрмәндә қилисән;
Оскърбени люде ти ще спасиш; А над горделивите с очите Ти за да ги смириш.
29 Чүнки Сән Пәрвәрдигар мениң чирақимдурсән; Пәрвәрдигар мени басқан қараңғулуқни нурландуриду;
Защото Ти, Господи, си светилник мой; И Господ ще озари тъмнината ми.
30 Чүнки Сән арқилиқ дүшмән қошуни арисидин жүгүрүп өттүм; Сән Худайим арқилиқ мән сепилдин атлап өттүм.
Защото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.
31 Тәңрим — Униң йоли мукәммәлдур; Пәрвәрдигарниң сөзи синап испатланғандур; У Өзигә таянғанларниң һәммисигә қалқандур.
Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.
32 Чүнки Пәрвәрдигардин башқа йәнә ким илаһтур? Бизниң Худайимиздин башқа ким қорам таштур?
Защото кой е бог освен Господа? И кой е канара освен нашият Бог?
33 Тәңри мениң мустәһкәм қорғинимдур; У йолумни мукәммәл, түп-түз қилиду;
Бог е силната моя крепост, И прави съвършен пътя ми;
34 У мениң путлиримни кейикниңкидәк қилиду; У мени жуқури җайлиримға турғузиду;
Прави нозете ми като нозете на елените. И поставя ме на високите ми места;
35 Қоллиримни уруш қилишқа үгитиду, Шуңлашқа биләклирим мис каманни керәләйду;
Учи ръцете ми да воюват, Така щото мишците ми запъват меден лък.
36 Сән маңа ниҗатиңдики қалқанни бәрдиң, Сениң мулайим кәмтәрлигиң мени улуқ қилди.
Ти си ми дал и щита на избавлението Си; И Твоята благост ме е направила велик.
37 Сән қәдәмлирим астидики җайни кәң қилдиң, Мениң путлирим тейилип кәтмиди.
Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.
38 Мән дүшмәнлиримни қоғлап йоқаттим, Улар һалак болмиғичә һеч янмидим.
Гоних неприятелите си и ги изтребих, И не се върнах докато не ги довърших.
39 Қайта туралмиғидәк қилип, Уларни һалак қилип янҗидим, Улар путлирим астида жиқилди.
Довърших ги, стрих ги, та не можаха да се подигнат, А паднаха под нозете ми.
40 Сән җәң қилишқа күч билән белимни бағлидиң; Сән маңа һуҗум қилғанларни путум астида егилдүрдүң;
Защото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.
41 Дүшмәнлиримни маңа арқини қилип қачқуздуң, Шуниң билән мән маңа өчмәнләрни йоқаттим.
Сторил си на обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.
42 Улар тәлмүрди, бирақ қутқузидиған һеч ким йоқ еди; Һәтта Пәрвәрдигарға қаривиди, Уму уларға җавап бәрмиди.
Погледнаха, но нямаше избавител, - Към Господа, но не ги послуша,
43 Мән уларни соқуп йәрдики топидәк қиливәттим; Кочидики патқақтәк мән уларни чәйливәттим; Уларниң үстидин петиқдивәттим.
Тогава ти стрих като земния прах, Сгазих ги, както калта на пътищата, и стъпках ги;
44 Сән мени хәлқимниң низалиридин қутқузғансән; Сән мени әлләрниң беши болушқа сақлидиң; Маңа ят болған бир хәлиқ хизмитимдә болмақта.
Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете ми, Поставил си ме глава на народите; Люде, които не познавах, слугуват ми.
45 Ят әлдикиләр маңа зәиплишип тәслим болиду; Аңлиши биләнла улар маңа итаәт қилиду;
Чужденците ми се покориха; Щом чуха за мене, те ме и послушаха.
46 Ят әлдикиләр чүшкүнлишип кетиду; Улар өз истиһкамлиридин титригән һалда чиқип келиду;
Чужденците ослабнаха, И разтреперани излязоха из местата, гдето са се затворили.
47 Пәрвәрдигар һаяттур! Мениң Қорам Тешим мубарәкләнсун; Ниҗатим болған қорам таш Худа алийдур, дәп мәдһийиләнсун!
Жив е Господ, И благословена да бъде Канарата ми; И да се възвиси Бог, моята спасителна скала,
48 У, йәни мән үчүн толуқ қисас алғучи Тәңри, Хәлиқләрни маңа бойсундурғучидур;
Бог, Който отмъщава за мене, И покорява племена под мене,
49 У мени дүшмәнлирим арисидин чиқарған; Бәрһәқ, Сән мени маңа һуҗум қилғанлардин жуқури көтәрдиң; Зораван адәмдин Сән мени қутулдурдуң.
И Който ме извежда изсред неприятелите ми; Да! възвишаваш ме над въставащите против мене; Избавяш ме от насилника.
50 Мошу сәвәплик мән әлләр арисида саңа тәшәккүр ейтимән, и Пәрвәрдигар; Намиңни улуқлап күйләрни ейтимән;
Затова, ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.
51 У болса Өзи тиклигән падишаға зор қутқузушларни беғишлайду; Өзи мәсиһ қилғиниға, Йәни Давутқа һәм униң нәслигә мәңгүгә өзгәрмәс муһәббәтни көрситиду.
Ти си, Който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си. Към Давида и към потомството му да века.
