Самуил 1 30
1 Шундақ болдики, Давут вә адәмлири үчинчи күни Зиклагқа йетип кәлди; мана, Амаләкләр җәнуп тәрәпкә вә Зиклагқа һуҗум қилип, Зиклагни вәйран қилип от қоюп көйдүргән еди.
И когато на третия ден Давид и мъжете му влязоха в Сиклаг, амаличаните бяха нападнали южната страна и Сиклаг, и бяха опустошили Сиклаг и бяха го изгорили с огън.
2 Улар шәһәрдики қиз-аялларни, чоң болсун, кичик болсун, уларниң һәммисини әсиргә алди. Улардин һеч кимни өлтүрмәй, һәммисини елип, йолиға чиққан еди.
Бяха запленили и жените, които се намираха в него; не бяха убили никого, ни малък, ни голям, но бяха ги откарали и бяха отишли в пътя си.
3 Давут өз адәмлири билән шәһәргә кәлгәндә, мана, шәһәр аллиқачан көйүп түгигән еди; уларниң аяллири вә оғул-қизлири әсиргә елинған еди.
А когато Давид и мъжете му дойдоха в града, ето, беше изгорен с огън, и жените им, синовете им и дъщерите им пленени.
4 Әнди Давут вә униң билән биллә болған хәлиқ қаттиқ жиға-зерә көтиришти, таки мағдури қалмиғичә жиғлашти.
Тогава Давид и людете, които бяха с него, плакаха с висок глас, докато не им остана вече сила да плачат.
5 Давутниң икки аяли, Йизрәәллик Аһиноам билән Кармәллик Набалдин тул қалған Абигаилму әсиргә елинған еди.
Също и двете Давидови жени бяха пленени, езраелката Ахиноам и Авигея жената на кармилеца Навал.
6 Давут қаттиқ азапланди; чүнки барлиқ халайиқ, һәр бири өз оғул-қизлири үчүн қайғуруп ғәзәплинип уни чалма-кесәк қилип өлтүрәйли, дейишивататти. Амма Давут өзини Худаси Пәрвәрдигардин күч-қувәтләндүрди.
И Давид се наскърби много, защото людете говореха да го убият с камъни, понеже душата на всички люде беше преогорчена, всички за синовете си и дъщерите си; а Давид се укрепи в Господа своя Бог.
7 Давут Ахимәләкниң оғли каһин Абиятарға: — Әфодни йенимға елип кәлгин, деди.
Тогава Давид каза на свещеника Авиатара, Ахимелеховия син: Донеси ми тук, моля, ефода. И Авиатар донесе ефода при Давида.
8 Давут Пәрвәрдигардин: — Бу қошунни қоғлайму? Уларға йетишәләрмәнму? — дәп сориди. У: — Қоғла; сән җәзмән уларға йетишивалисән һәм һәммисини қайтуруп келәләйсән, деди.
И Давид се допита до Господа, казвайки: Да преследвам ли тоя полк? ще ги стигна ли? А Той му отговори: Преследвай, защото без друго ще ги стигнеш, и непременно ще отървеш всичко.
9 Давут вә униң билән биллә болған алтә йүз адәм берип Бесор вадисиға йетип кәлгәндә, кәйнидә сөрүлүп қалғанлар шу йәрдә қалди.
Тогава Давид отиде с шестте стотин мъже, които бяха с него, и дойдоха до потока Восор, дето се спряха изостаналите надире;
10 Давут өзи төрт йүз адәм билән давамлиқ қоғлап маңди; икки йүз адәм һалсирап кәткәчкә, Бесор вадисидин өтәлмәй кәйнидә қалған еди.
понеже останаха надире двеста души, които бяха до там уморени, щото не можеха да преминат потока Восор. А Давид и четиристотин мъже преследваха;
11 Улар далада Мисирлиқ бир адәмни учратти. Улар уни Давутниң қешиға елип келип, униңға нан берип йегүзди, су ичкүзди;
и на полето намериха един египтянин, когото доведоха при Давида; и дадоха му хляб та яде, и напиха го с вода,
12 униңға бир парчә әнҗир пошкили билән икки кишмиш пошкилиниму бәрди. У буларни йәп, униңға қайтидин җан кирди; чүнки у үч кечә-күндүз нан йемигән, суму ичмигән еди.
дадоха му и част от низаница смокини и два грозда сухо грозде; и като яде, духът му са върна в него, защото три дена и три нощи не беше ял хляб, нито беше пил вода.
13 Давут униңдин: — Сән кимгә тәвә? Сән қәйәрликсән? — дәп сориди. У: — Мән Мисирлиқ жигит болуп, бир Амаләкниң қулимән. Лекин мән үч күн илгири кесәл болуп қалғачқа, ғоҗам мени ташливәтти.
И Давид му каза: Чий си? и от где си? И той рече: Аз съм младеж египтянин, слуга на един амаличанин; и господарят ми ме остави понеже се разболях преди три дена.
14 Биз әсли Кәрәтийләрниң жутиниң җәнуп тәрипигә вә Йәһуда зиминиға вә Каләбниң зимининиң җәнуп тәрипигә һуҗум қилип булаң-талаң қилдуқ; шундақла Зиклагни көйдурүвәткән едуқ, деди.
Ние нападнахме южната земя на херетците, и Юдовите земи, и южната земя на Халева, и изгорихме Сиклаг с огън.
15 Давут униңдин: — Бизни у [дүшмән] қошуни тәрәпкә башлап бараламсән, деди. У: — Худаниң нами билән мән сени өлтүрмәймән, сени ғоҗаңниң қолиғиму тутуп бәрмәймән дәп қәсәм қилсила, силини у қошунниң қешиға башлап барай, деди.
Тогава Давид му каза: Завеждаш ли ме при тоя полк? А той рече: Закълни ми се в Бога, че няма да ме убиеш, нито ще ме предадеш в ръката на господаря ми, и ще те заведа при тоя полк.
16 Уни у йәргә башлап барғанда, мана улар пүткүл йәргә йейилип, йәп-ичип Филистийләрниң зиминидин һәм Йәһуда зиминидин алған чоң олҗилиридин хуш болуп уссул ойнишивататти.
И когато го заведе, ето, те бяха разпръснати по цялата местност та ядяха, пиеха и се веселяха поради всичките големи користи, които бяха взели от филистимската земя и от Юдовата земя.
17 Амма Давут шу күни гугумдин тартип иккинчи күни кәчкичә уларни уруп қирди. Төгигә минип бәдәр қачқан төрт йүз жигиттин башқа һеч бир адәм қечип қутулмиди;
И Давид ги поразяваше от зората дори до вечерта срещу другия ден, тъй че ни един от тях не се избави, освен четиристотин момци, които се качиха на камили и побягнаха.
18 вә Давут Амаләкләр булувалған һәммә нәрсини яндуруп алди; өзиниң икки аялиниму қутқузувалди.
Така Давид отърва всичко що бяха взели амаличаните; също и двете си жени отърва Давид.
19 Амаләкләр елип кәткән оғул-қиз, мал-мүлүкләр вә башқа һәммә нәрсини Давут улардин қайтурувалди. Һеч немә, чоң болсун кичик болсун чүшүп қалмиған еди.
Не им се изгуби нищо, ни малко ни голямо, ни синове, ни дъщери, ни користи, ни каквото да било нещо, което бяха заграбили от тях; Давид върна всичко.
20 [Давутниң адәмлиди] қайтурувалған маллириниң алдиға [олҗа алған] башқа қой вә кала падиларни селип һайдап кетивататти. [Униң адәмлири] кетиветип: — Булар Давутниң олҗиси, дейишти; Давут уларниң һәммисини өзигә алди.
Също Давид взе всичките овци и говеда; и като караха тая чарда пред него, казваха: Тия са Давидовите користи.
21 Давут һалсизлинип өзи билән биллә баралмиған Бесор вадисиниң бойида қалдуруп кәткән икки йүз адәмниң қешиға йетип кәлди; улар Давут вә униң билән кәлгән адәмләрниң алдиға чиқти, Давут хәлиқниң қешиға берип уларға салам қилди.
И когато дойде Давид при двестате мъже, които бяха до там уморени, щото не можеха да следват Давида, и които бяха оставили при потока Восор, те излязоха да посрещнат Давида и да посрещнат людете, които бяха с него; и когато се приближи Давид при людете, поздрави ги.
22 Лекин Давут билән барғанларниң арисидики рәзил адәмләр вә әрзимәсләрниң һәммиси қопуп: — Булар биз билән бармиғандин кейин биз яндуруп алған олҗидин уларға һеч немә бәрмәйли. Улар пәқәт һәр бири өз хотун-балилирини елип кәтсун, деди.
А всичките лоши и развратени мъже от ония, които бяха ходили с Давида, проговориха казвайки: Понеже тия не дойдоха с нас, не ще им дадем от користите, които отървахме, освен на всекиго жена му и чадата му; тях нека вземат и да си отидат.
23 Амма Давут: — Яқ, и бурадәрлирим; Пәрвәрдигар бизгә тәқсим қилғанни [уларғиму тәқсим] қилмисақ болмайду. Чүнки У бизни қоғдап бизниңкигә таҗавуз қилғанларни қолимизға тапшурди.
Но Давид каза: Не бива да постъпите така, братя мои, с ония неща, които ни даде Господ, Който не опази и предаде в ръката ни полка що бе дошъл против нас.
24 Бу ишта ким силәргә мақул дәйду? Чүнки соқушқа чүшкәнниң үлүши қандақ болса жүк-тақларға қариғучиларниңму үлүши шундақ болиду; һәммә адәм тәң бөлүшсун — деди.
И кой би послушал тия ваши думи? Но какъвто е делът на участвуващия в боя, такъв ще бъде делът и на седящия пре вещите; по равно ще се делят користите помежду им.
25 Шу күндин тартип бу Исраил үчүн һөкүм-бәлгүлимә қилип бекитилди. Бүгүнгичә һәм шундақ.
И така ставаше от оня ден и нататък; той направи това закон и повеление в Израиля, както е и до днес.
26 Давут Зиклагқа йетип кәлгәндә, олҗидин достлири болған Йәһуда ақсақаллириға әвәтип: — Мана, Пәрвәрдигарниң дүшмәнлиридин алған олҗа силәргә бир соғат болсун, деди.
А когато Давид дойде в Сиклаг, изпрати от тия користи на Юдовите старейшини, на приятелите си, и рече: Ето ви подарък от користите взети от Господните врагове.
27 У олҗидин һәм Бәйт-Әлдикиләргә, җәнубий Рамоттикиләргә, Яттирдикиләргә,
Изпрати на ония, които живееха във Ветил, на ония в южния Рамот, на ония в Ятир,
28 Ароәрдикиләргә, Сифмоттикиләргә, Әштәмоадикиләргә,
на ония в Ароир, на ония в Сифмот, на ония в Естемо,
29 Рақалдикиләргә, Йәраһмәәлликләрниң шәһәрлиридикиләргә вә Кенийләрниң шәһәрлиридикиләргә,
на ония в Рахал, на ония в градовете на ерамеилците, на ония в градовете на кенейците,
30 Хормаһтикиләргә, Қорашандикиләргә, Атақтикиләргә,
на ония в Хорма, на ония в Хорасан, на ония в Атах,
31 Һеброндикиләргә вә Давут вә адәмлири биллә жүргән һәммә йәрдикиләргә соғат әвәтти.
на ония в Хеврон, и на ония във всичките места, гдето Давид и мъжете му се навъртаха.
