Самуил 1 29
1 Филистийләр һәммә қошунлирини жиғип Афәктә җәм қилди; Исраиллар Йизрәәлдики булақниң йенида чедир тикти.
Филистимците, прочее, събраха всичките си войски в Афек; а израилтяните разположиха стана си при извора, който е в Езраел.
2 Филистийләрниң сәрдарлири йүз яки миңдин әскәрни башлап, сәп тизип кәлди; уларниң кәйнидин Давут өз адәмлирини башлап Ақиш билән чиқип сәп түзди.
И филистимските началници заминаваха със стотините си и с хилядите си войници; а Давид и мъжете му идеха отдире с Анхуса.
3 Филистийләрниң әмирлири: — Бу Ибранийлар бу йәрдә немә иш қилиду? — деди. Ақиш Филистийләрниң әмирлиригә: — Бу Исраилниң падишаси Саулниң хизмәткари Давут әмәсму? У бу йәрдә бир нәччә күн, бир нәччә жиллардин бери мән билән турған әмәсму? У маңа кәлгән күндин тартип бу күнгичә униңдин һеч әйип байқимидим, деди.
Тогава рекоха филистимските началници: Що търсят тука тия евреи? И Анхус каза на филистимските военачалници: Това не е ли Давид, слугата на Израилевия цар Саула, който е бил с мене през тия дни или години? и аз не съм намерил в него никаква грешка откакто е преминал откъм мене до днес.
4 Амма Филистийләрниң әмирлири униңға аччиқланди. Филистийләрниң әмирлири униңға: — Уни қайтурувәт! Бу киши сән өзүң униңға орунлаштурған җайға кәтсун; биз билән биллә соқушқа чүшмисун, болмиса, у соқушта бизгә рәқип болуп қелиши мүмкин. Бу адәм өз ғоҗиси билән немиси арқилиқ яришиду? Бу адәмләрниң башлирини елиш билән болмамду?
Обаче, филистимските военачалници му се разгневиха, и филистимските военачалници му рекоха: Изпрати този човек и нека се върна на мястото, което си му определил и да не слиза с нас в битката, да не би в боя да ни стане противник: защото как би се примирил този с господаря си, ако не с главите на тия мъже?
5 Бу қиз-аяллар бурун униң тоғрисида уссул ойнап қошақ қетип: — Саул миңлап өлтүрди, вә Давут он миңлап өлтүрди, дегән Давут әмәсму? — деди.
Той не е ли Давид, за когото пееха ответно в хороигранията, като казваха: - Саул порази хилядите си, А Давид десетките си хиляди?
6 Ақиш Давутни чақирип униңға: — Пәрвәрдигарниң һаяти билән [қәсәм қилип ейтимәнки], сән дурус адәмсән, сениң мениң билән ләшкәргаһда хизмәттә болушуң көзлиримдә яхши иштур; чүнки маңа кәлгән күнидин тартип бу күнгичә сәндин һеч яманлиқ байқимидим. Лекин сән әмирләргә яқмапсән.
Тогава Анхус повика Давида, та му рече: В името на живия Господ, ти си бил честен, и излизането ти и влизането ти с мене във войската е угодно пред очите ми; защото не съм намерил зло в тебе от деня, когато си дошъл при мене до днес; обаче началниците не са добре разположени към тебе.
7 Шуңа теч-аман йенип кәткин, болмиса Филистийләрниң әмирлирини нарази қилип қойисән, деди.
Сега, прочее, върни се та си иди с мир, да не би да причиниш незадоволство у филистимските началници и господаря си царя?
8 Давут Ақишқа: — Мән немә қилдим? Силиниң қашлириға кәлгән күндин тартип бу күнгичә қилған қайси [яманлиғим] үчүн мени ғоҗам падишаниң дүшмәнлири билән соқушқили барғузмайла? — деди.
А Давид каза на Анхуса: Но що съм сторил? и що си намерил ти в слугата си откак съм пред тебе до днес, та да не мога да воювам против неприятелите на господаря си царя?
9 Ақиш Давутқа җавап берип: — Көзлиримдә Худаниң бир пәриштисидәк маңа яхши екәнлигиңни билимән. Лекин Филистийләрниң әмирлири сени биз билән биллә җәңгә чиқмисун дәватиду, деди.
И Анхус в отговор каза на Давида: Зная, че си угоден пред очите ми, като Божия ангел; все пак, обаче, филистимските военачалници рекоха: Да не отива той с нас в битката.
10 Шуңа әтә сәһәрдә қопуңлар, өзүң вә биллә кәлгәнләр, йәни мән ғоҗаңниң хизмәткарлири; сәһәрдә қопуңлар, таң йоруши биләнла чиқип кетиңлар, деди.
Сега, прочее, стани утре рано със слугите на господаря си, които дойдоха с тебе; и като станете утре рано, щом се развидели, идете си.
11 Шуңа Давут өз адәмлири билән сәһәрдә туруп Филистийләрниң зиминиға маңди. Филистийләр болса Йизрәәлгә чиқти.
И тъй, на утринта Давид и мъжете му станаха рано, за да си идат и да се върнат във филистимската земя. А филистимците отидоха в Езраел.
