Псалми 90
1 Молитва Мойсея, чоловіка Божого.
Bæn guðsmannsins Móse. Drottinn, þú hefur verið okkur athvarf frá kynslóð til kynslóðar.
2 Пе́рше ніж го́ри наро́джені, і поки Ти витворив землю та світ, то від віку й до віку — Ти Бог!
Áður en þú skapaðir fjöllin og jörðin varð til, varst þú, ó Guð – þú átt þér hvorki upphaf né endi!
3 Ти люди́ну вертаєш до по́роху, і кажеш: „Вернітеся, лю́дські сини!“
Þú talar – og maðurinn verður aftur að dufti.
4 Бо в оча́х Твоїх тисяча літ, — немов день той вчорашній, який проминув, й як сторо́жа нічна́.
Þúsund ár eru eins og einn dagur fyrir þér, eins og klukkustund!
5 Пустив Ти на них течію́, вони стали, як сон, вони, як трава, що мина́є:
Við berumst með straumi tímans og hverfum líkt og í draumi.
6 уранці вона розцвітає й росте, — а на вечір зів'я́не та со́хне!
Við erum eins og grasið sem grær að morgni en skrælnar að kvöldi, visnar og deyr.
7 Бо від гніву Твого ми ги́немо, і пересердям Твоїм перестра́шені, —
Við föllum fyrir reiði þinni og hnígum fyrir bræði þinni.
8 Ти наші прови́ни поклав перед Себе, гріхи ж нашої мо́лодости — на світло Свого лиця!
Þú hefur breitt úr syndum okkar frammi fyrir þér – einnig hinum leyndu syndum – engin þeirra er þér hulin.
9 Бо всі наші дні промайну́ли у гніві Твоїм, скінчи́ли літа́ ми свої, як зідха́ння.
Reiði þín er enginn leikur. Er að undra þótt ævin sé erfið og dagarnir líði sem andvarp.
10 Дні літ наших — у них сімдеся́т літ, а при силах — вісімдеся́т літ, і го́рдощі їхні — стражда́ння й марно́та, бо все швидко минає, і ми відліта́ємо.
Ævi okkar er sjötíu ár og þegar best lætur áttatíu ár. En jafnvel bestu árin eru full af mæðu og hégóma. Þau eru horfin áður en varir og við á bak og burt!
11 Хто відає силу гніву Твого́? А Твоє пересе́рдя — як страх перед Тобою!
Hver þekkir ógnir reiði þinnar, og hvert okkar óttast þig eins og ber?
12 Навчи нас лічи́ти отак наші дні, щоб ми набули́ серце мудре!
Kenndu okkur að telja alla okkar daga og skilja hve ævin er stutt. Gefðu að við fáum notað hana til góðs.
13 Привернися ж, о Господи, — доки терпі́тимемо? — і пожалій Своїх рабів!
Ó, Drottinn, hve lengi er þess að bíða að þú dragir reiði þína í hlé og blessir okkur á nýjan leik?
14 Насити́ нас ура́нці Своїм милосердям, і ми бу́демо співати й радіти по всі наші дні!
Miskunna okkur á hverjum morgni að við megum gleðjast hvern einasta dag.
15 Порадуй же нас за ті дні, коли Ти впокоря́в нас, за ті ро́ки, що в них ми зазнали лихого!
Já, gefðu okkur gleði í stað armæðu liðinna daga.
16 Нехай ви́явиться Твоє ді́ло рабам Твоїм, а вели́чність Твоя — їхнім сина́м,
Leyfðu okkur aftur að reyna máttarverk þín svo að börn okkar sjái dýrð þína eins og við forðum.
17 і хай буде над нами благоволі́ння Господа, Бога нашого, і ді́ло рук наших утверди́ нам, і діло рук наших — утверди́ його!
Náð Drottins Guðs sé með okkur. Hann veiti okkur gæfu og gengi.
