Псалми 90
1 Молитва Мойсея, чоловіка Божого.
Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,
2 Пе́рше ніж го́ри наро́джені, і поки Ти витворив землю та світ, то від віку й до віку — Ти Бог!
Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.
3 Ти люди́ну вертаєш до по́роху, і кажеш: „Вернітеся, лю́дські сини!“
Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.
4 Бо в оча́х Твоїх тисяча літ, — немов день той вчорашній, який проминув, й як сторо́жа нічна́.
Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И като нощна стража.
5 Пустив Ти на них течію́, вони стали, як сон, вони, як трава, що мина́є:
Като с порой ги завличаш; те стават като сън; Заран са като трева, която пораства;
6 уранці вона розцвітає й росте, — а на вечір зів'я́не та со́хне!
Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.
7 Бо від гніву Твого ми ги́немо, і пересердям Твоїм перестра́шені, —
Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.
8 Ти наші прови́ни поклав перед Себе, гріхи ж нашої мо́лодости — на світло Свого лиця!
Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си
9 Бо всі наші дні промайну́ли у гніві Твоїм, скінчи́ли літа́ ми свої, як зідха́ння.
Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.
10 Дні літ наших — у них сімдеся́т літ, а при силах — вісімдеся́т літ, і го́рдощі їхні — стражда́ння й марно́та, бо все швидко минає, і ми відліта́ємо.
Дните на живота ни са естествено седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години, Но най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.
11 Хто відає силу гніву Твого́? А Твоє пересе́рдя — як страх перед Тобою!
Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
12 Навчи нас лічи́ти отак наші дні, щоб ми набули́ серце мудре!
Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.
13 Привернися ж, о Господи, — доки терпі́тимемо? — і пожалій Своїх рабів!
Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
14 Насити́ нас ура́нці Своїм милосердям, і ми бу́демо співати й радіти по всі наші дні!
Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.
15 Порадуй же нас за ті дні, коли Ти впокоря́в нас, за ті ро́ки, що в них ми зазнали лихого!
Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал. И с годините, в които сме виждали зло.
16 Нехай ви́явиться Твоє ді́ло рабам Твоїм, а вели́чність Твоя — їхнім сина́м,
Нека се яви Твоето дело на слугата Ти, И Твоята слава върху чадата им.
17 і хай буде над нами благоволі́ння Господа, Бога нашого, і ді́ло рук наших утверди́ нам, і діло рук наших — утверди́ його!
И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, да ни ръководи; И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.
