Псалми 74
1 Псалом навча́льний, Аса́фів.
Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защо дими гневът Ти против овците на пасбището Ти?
2 Спогадай про громаду Свою, яку Ти відда́вна набув, про племе́но спа́дку Свого, що його Ти був ви́купив, про ту го́ру Сіон, що на ній осели́вся, —
Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкусил да бъде племето, което ще имаш за наследство; Спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.
3 підійми ж Свої сто́пи до вічних руї́н, бо во́рог усе зруйнував у святині!
Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, Към всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
4 Ревіли Твої вороги́ у святині Твоїй, умісти́ли знаки́ за озна́ки свої, —
Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.
5 виглядало то так, якби хто догори́ підійма́в був соки́ри в гуща́вині де́рева.
Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;
6 А тепер її рі́зьби ура́з розбивають вони молотко́м та соки́рами,
И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.
7 Святиню Твою на огонь віддали́, осе́лю Твого Йме́ння аж доще́нту збезче́стили.
Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти като го повалиха на земята.
8 Сказали вони в своїм серці: „Зруйнуймо їх ра́зом!“і спали́ли в краю́ всі місця Божих зборів...
Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.
9 Наших озна́к ми не бачимо, нема вже пророка, і між нами немає такого, хто знає, аж доки це буде ...
Знамения да се извършат за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има вече между нас някой да знае до кога ще се продължава това.
10 Аж доки, о Боже, гноби́тель знуща́тися буде, зневажа́тиме ворог навіки Ім'я́ Твоє?
До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?
11 Для чого притри́муєш руку Свою та прави́цю Свою? З сере́дини ло́ня Свого їх пони́щ!
Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? Изтегли я изсред пазухата Си и погуби ги.
12 А Ти, Боже, відда́вна мій Цар, Ти чиниш спасі́ння посе́ред землі!
А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.
13 Розділив Ти був море Своєю поту́гою, побив го́лови змі́ям на во́дах,
Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.
14 Ти левіята́нові го́лову був поторо́щив, його Ти віддав був на їжу наро́дові пустині,
Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.
15 Ти був розділи́в джерело́ та поті́к, Ти ви́сушив рі́ки великі!
Ти си разцепил канари, за да изтичат извори и потоци; Пресушил си реки не пресъхвали.
16 Твій день, а також Твоя ніч, приготовив Ти світло та сонце,
Твой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.
17 всі грани́ці землі Ти поставив, Ти літо та зи́му створи́в!
Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.
18 Пам'ятай же про це: во́рог знуща́ється з Господа, а наро́д нерозумний знева́жує Йме́ння Твоє!“
Помни това, че врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.
19 Не віддай звірині́ душі Своєї го́рлиці, живої Твоїх бідарі́в не забудь же наза́вжди!
Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота на Твоите немотни.
20 Споглянь же на Свій заповіт, бо темно́ти землі повні ме́шкань насилля!
Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
21 Нехай не відхо́дить пригно́блений посоро́мленим, бідний та вбогий нехай прославля́ють Іме́ння Твоє!
Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.
22 Встань же, о Боже, суди́ся за справу Свою, пам'ятай про щоде́нну нару́гу Свою від безумного!
Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.
23 Не забудь же про ве́реск Своїх ворогів, про га́лас бунтівникі́в проти Тебе, що за́вжди зростає!
Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.
