Псалми 73
1 Псалом Аса́фів.
Асафов псалом. Благ е наистина Бог към Израиля, Към чистосърдечните.
2 А я, — мало не послизну́лися но́ги мої, мало не посковзну́лися сто́пи мої,
А колкото за мене, нозете ми почти се отклониха. Без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми.
3 бо лихим я зави́дував, бачивши спо́кій безбожних, —
Защото завидях на надменните, Като гледах благоденствието на нечестивите.
4 бо не мають стражда́ння до смерти своєї, і здорове їхнє тіло,
Понеже не се притесняват при умирането си, Но тялото им е тлъсто.
5 на лю́дській роботі нема їх, і ра́зом із іншими лю́дьми не зазнаю́ть вони вда́рів.
Не са в общите човешки трудове Нито са измъчвани, като другите човеци.
6 Тому́ то пиха їхню шию оздо́блює, зодяга́є їх ша́та наси́лля,
Затова гордостта като верижка окръжава шията им, Насилието ги облича като дреха.
7 вилазять їм очі від жи́ру, бажа́ння їхнього серця збули́ся,
Очите им изпъкват от тлъстина; Мечтанията на сърцето им се превишават.
8 сміються й злосли́во говорять про у́тиск, говорять бундю́чно:
Присмиват се и говорят нечестиво за насилие: Говорят горделиво,
9 свої уста до неба підно́сять, — а їхній язик по землі походжа́є!
Издигат устата си до небето, И езикът им обхожда земята.
10 Тому́ то туди Його люди зверта́ються, і щедро беруть собі воду
Затова отбиват се при тях людете му; И вода с пълна чаша се изпива от тях.
11 та й кажуть: „Хіба́ Бог те знає, і чи має Всеви́шній відо́мість,
И казват: От где знае Бог? И: Има ли знание у Всевишния?
12 як он ті безбожні й безпечні на світі збільши́ли бага́тство своє?“
Ето, такива са нечестивите! винаги са благополучни! Умножават богатство!
13 Направду, нада́рмо очи́стив я серце своє, і в неви́нності вимив ру́ки свої,
Наистина аз съм напразно очистил сърцето си, И съм измил в невинност ръцете си,
14 і ввесь день я побитий, і щора́нку пока́раний.
Тъй като съм измъчван цял ден, И наказван всяка заран.
15 Коли б я сказав: „Буду так говори́ть, як вони“, то спроневі́рився б я поколі́нню синів Твоїх.
Ако речех да говоря така, Ето, изневерил бих на поколението на чадата Ти;
16 І розду́мував я, щоб пізна́ти оте, — та трудне́ воно в о́чах моїх,
И мислех как да разбера това, Но ми се виждаше много мъчно,
17 аж прийшов я в Божу святиню, — і кінець їхній побачив:
До като влязох в Божието светилище И размишлявах върху сетнината им.
18 направду, — Ти їх на слизько́му поставив, на спусто́шення кинув Ти їх!
Ти наистина си ги турил на плъзгави места, Тръшнал си ги на разорение.
19 Як вони в одній хвилі спусто́шені, згинули, пощеза́ли від стра́хів!
Как изведнъж стигат в запустение! Съвършено се довършват от ужаси.
20 Немов сном по обу́дженні, Господи, о́бразом їхнім пого́рдиш, мов сном по обу́дженні!
Както се презира съновидение, когато се събуди някой, Така и Ти, Господи, когато се събудиш, ще презреш образа им,
21 Бо болить моє серце, і в нутрі́ моїм коле,
Но тогава моето сърце кипеше. И чреслата ми се измъчваха.
22 а я немов бидло й не знаю, — я перед Тобою худо́бою став!
До толкова бях обезумял и не разбирах! Бях като скот пред Тебе.
23 Та я за́вжди з Тобою, — Ти де́ржиш мене за правицю,
Обаче аз винаги съм с Тебе, Ти ме хвана за дясната ми ръка.
24 Ти Своєю порадою во́диш мене, і пото́му до слави Ти ві́зьмеш мене!
Чрез съвета Си ще ме водиш, И подир това ще ме приемеш в слава.
25 Хто є мені на небеса́х, окрім Тебе? А я при Тобі на землі не бажаю нічо́го!
Кого имам на небето освен Тебе? И на земята не желая другиго освен Тебе.
26 Гине тіло моє й моє серце, та Бог — скеля серця мого й моя доля навіки,
Чезне плътта ми и сърцето ми; Но Бог е сила на сърцето ми и вечния ми дял.
27 бо погинуть ось ті, хто боку́є від Тебе, пони́щиш Ти кожного, хто відсту́пить від Тебе!
Защото, ето, тия, които се отдалечават от Тебе ще погинат; Ти изтребваш всички, които като блудници Те оставят.
28 А я, — бли́зькість Бога для мене добро́, — на Владику, на Господа свою певність складаю, щоб звіща́ти про всі Твої чи́ни!
Но за мене е добре да се приближа при Бога; Тебе, Господи Иеова, направих прибежището си, За да възгласявам всичките Твои дела.
