Псалми 44
1 Для дириґента хору. Синів Коре́євих. Псало́м навча́льний. Боже, своїми ушима ми чули, наші батьки́ нам оповіда́ли: велике Ти ді́ло вчинив за їхніх днів, за днів старода́вніх:
За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.
2 Ти вигнав пога́нів Своєю рукою, а їх осади́в, понищив народи, а їх Ти поши́рив!
Ти си изгорил с ръката Си народите, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.
3 Не мече́м бо своїм вони землю посі́ли, і їхнє раме́но їм не помогло́, — а прави́ця Твоя та раме́но Твоє, та Світло обличчя Твого́, бо Ти їх уподо́бав!
Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.
4 Ти Сам — Цар мій, о Боже, звели ж про спасі́ння для Якова:
Ти си Цар мой, Боже; Заповядай да стават победи за Якова.
5 Тобою поб'ємо своїх ворогів, Ім'я́м Твоїм будемо топта́ти повсталих на нас,
Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.
6 бо я буду наді́ятися не на лу́ка свого́, і мій меч не поможе мені,
Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.
7 але Ти нас спасеш від противників наших, і наших нена́висників засоро́миш!
Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.
8 Ми хва́лимось Богом щодня́, і пові́ки Ім'я́ Твоє сла́вимо, (Се́ла)
С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села)
9 та однак Ти покинув і нас засоро́мив, і вже не вихо́диш із нашими ві́йськами:
Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.
10 Ти вчинив, що від ворога ми оберну́лись назад, а наші нена́висники грабува́ли собі наш маєток.
Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.
11 Ти віддав нас на по́їд, немов тих ове́чок, і нас розпоро́шив посеред наро́дів,
Предал си ни като овци за ядене, И разпръснал си ни между народите.
12 Ти за бе́зцін продав Свій наро́д, і ціни́ йому не побільши́в!
Продал си Своите люде за нищо. И не си спечелил от цената им.
13 Ти нас нашим сусідам віддав на знева́гу, на нару́гу та по́сміх для наших око́лиць,
Правиш ни за укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.
14 Ти нас учинив за прислі́в'я пога́нам, і головою хита́ють наро́ди на нас.
Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.
15 Передо мною щоденно безче́стя моє, і сором вкриває обличчя моє, —
Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,
16 через голос того, хто лає мене й проклинає, через ворога й ме́сника.
Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля, и отмъстителя.
17 Прийшло було все це на нас, та ми не забу́ли про Тебе, й заповіту Твого не пору́шили,
Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.
18 не вступи́лось назад наше серце, і не відхили́вся наш крок від Твоєї доро́ги!
Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,
19 Хоч у місце шака́лів Ти ви́пхнув був нас, і прикрив був нас сме́ртною тінню, —
Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място. И да си ни покрил с мрачна сянка.
20 чи й тоді ми забули Ім'я́ Бога нашого, і руки свої простягну́ли до Бога чужого?
Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,
21 Таж про те Бог дові́дається, бо Він знає тає́мності серця, —
То не ще ли Бог да издири това? Защото той знае тайните на сърцето.
22 що нас побива́ють за Тебе щоденно, пораховано нас, як овечок жерто́вних.
Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овци за клане,
23 Прокинься ж, — для чо́го Ти, Господи, спиш? Пробуди́ся, — не кидай наза́вжди!
Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй за винаги.
24 Для чо́го обличчя Своє Ти ховаєш, забуваєш про нашу недолю та нашу тісно́ту?
Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?
25 Бо душа наша зни́жилася аж до по́роху, а живіт наш приліг до землі.
Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепен до земята.
26 Устань же, о По́моче наша, і ви́купи нас через милість Свою!
Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.
