Псалми 139
1 Для дириґента хору. Псалом Давидів.
За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си ме.
2 Ти знаєш сиді́ння моє та встава́ння моє, думку мою розумієш здале́ка.
Ти познаваш сядянето ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,
3 Доро́гу мою та лежа́ння моє виміря́єш, і Ти всі путі́ мої знаєш, —
Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.
4 бо ще сло́ва нема на моїм язиці́, а вже, Господи, знаєш те все!
Защото докато думата не е още на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
5 Оточи́в Ти мене ззаду й спере́ду, і руку Свою надо мною поклав.
Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.
6 Дивне знання́ над моє розумі́ння, високе воно, — я його не подола́ю!
Това знание е прочуто за мене; Високо е; не мога да го стигна.
7 Куди я від Духа Твого піду́, і куди я втечу́ від Твого лиця?
Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?
Ако възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята и там си Ти. (Sheol h7585)
9 Понесу́ся на кри́лах зірни́ці, спочи́ну я на кінці моря,
Ако взема крилата на зората И се заселя в най-далечните краища на морето,
10 — то рука Твоя й там попрова́дить мене, і мене буде трима́ти прави́ця Твоя!
Там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница не ме държи.
11 Коли б я сказав: „Тільки те́мрява вкриє мене, і ніч — світло для мене“,
Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще стане на нощ,
12 то мене не закриє від Тебе і те́мрява, і ніч буде світити, як день, і темно́та — як світло!
То и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, А нощта свети като деня; За Тебе тъмнината и светлината са безразлични.
13 Бо Ти вчинив нирки мої, Ти ви́ткав мене в утро́бі матері моєї, —
Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.
14 Прославляю Тебе, що я дивно утво́рений! Дивні діла́ Твої, і душа моя відає ве́льми про це!
Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това.
15 І кості мої не сховались від Тебе, бо я вчи́нений був в укритті́, я ви́тканий був у глиби́нах землі!
Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочина на земята ми се даваше разнообразната ми форма.
16 Мого за́родка бачили очі Твої, і до книги Твоєї записані всі мої члени та дні, що в них були вчи́нені, коли жодного з них не було́...
Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките ми определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.
17 Які дорогі́ мені стали думки́ Твої, Боже, як побі́льшилося їх число, -
И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!
18 перелі́чую їх, — численні́ші вони від піску́! Як пробу́джуюся, — то я ще з Тобою.
Ако бях поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли, се още съм с Тебе.
19 Якби, Боже, врази́в Ти безбожника, а ви, кровожерці, відступітесь від мене!
Непременно ще поразиш нечестивите Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.
20 Вони називають підсту́пно Тебе, Твої вороги на марно́ту пускаються!
Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат против Тебе заради суета.
21 Отож, ненави́джу Твоїх ненави́сників, Господи, і Твоїх заколо́тників бри́джусь:
Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?
22 повною не́навистю я нена́виджу їх, вони стали мені ворогами!
Със съвършена образа ги мразя, За неприятели ги имам.
23 Ви́пробуй, Боже, мене, — і пізнай моє серце, досліди́ Ти мене, — і пізнай мої за́думи,
Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;
24 і побач, чи не йду я дорогою злою, і на вічну дорогу мене попрова́дь!
И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечен път.
