Приповісті 27
1 Не вихва́люйся за́втрашнім днем, бо не знаєш, що день той поро́дить.
Недей се хвали с утрешния ден, Защото не знаеш какво ще роди денят.
2 Нехай інший тебе вихваля́є, а не уста твої, чужий, а не губи твої.
Нека те хвали друг, а не твоите уста, - Чужд, а не твоите устни.
3 Камі́ння — тяга́р, і пісок — важка річ, та гнів нерозумного тяжчий від них від обох.
Камъкът е тежък и пясъкът много тегли; Но досадата на безумния е по-тежка и от двете.
4 Лютість — жорстокість, а гнів — то зато́плення, та хто перед заздрістю всто́їть?
Яростта е жестока и гневът е като наводнение, Но кой може да устои пред завистта?
5 Ліпше відкрите карта́ння, ніж таємна любов.
Явното изобличение е по-добро От оная любов, която не се проявява.
6 Побої коханого вірність показують, а в нена́висника поцілу́нки числе́нні.
Удари от приятел са искрени, А целувки от неприятел - изобилни.
7 Сита душа топче й мед щільнико́вий, а голодній душі все гірке́ — то солодке.
Наситената душа се отвръща и от медена пита, А на гладната душа всичко горчиво е сладко.
8 Як птах, що гніздо́ своє кинув, так і люди́на, що з місця свого мандру́є.
Както птица, която е напуснала гнездото си, Така е човек, който е напуснал мястото си.
9 Олива й кадило поті́шують серце, і солодкий нам друг за душевну пораду.
Както благоуханните места и каденията веселят сърцето, Така - и сладостта на сърдечния съвет на приятел.
10 Друга свого й друга батька свого не кидай, а в дім брата свого не прихо́дь в день нещастя свого́, — ліпший сусіда близьки́й за далекого брата!
Не оставяй своя приятел нито приятеля на баща си. И не влизай в къщата на брата си, в деня на злощастието си. По-добре близък съсед, отколкото далечен брат.
11 Будь мудрий, мій сину, й потіш моє серце, і я матиму що відповісти́, як мені докоря́тиме хто.
Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, За да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.
12 Мудрий бачить лихе — і ховається, а безумні йдуть — і караються.
Благоразумният предвижда злото и се укрива, А неразумните вървят напред - и страдат.
13 Візьми його одіж, бо він поручивсь за чужого, і за чужи́нку заста́ву візьми.
Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд; Да! Вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужда жена.
14 Хто сильним голосом благословляє із ра́ннього ранку свого товариша, — за прокля́ття залічується це йому.
Който става рано и благославя ближния си с висок глас, Ще се счете, като че го кълне.
15 Ри́нва, постійно теку́ча слотли́вого дня та жінка сварли́ва — одна́кове:
Непрестанно капене в дъждовен ден И жена крамолница са еднакви;
16 хто хоче сховати її — той вітра ховає, чи оливу паху́чу правиці своєї, що видасть себе.
Който би я обуздал, обуздал би вятъра И би хвърлил дървено масло с десницата си.
17 Як гострить залізо залізо, так гострить люди́на лице свого друга.
Желязо остри желязо; Така човек остри лицето си срещу приятеля си.
18 Сторож фіґо́вниці пло́ди її споживає, а хто пана свого стереже, той шанований.
Който пази смоковницата ще яде плода й, И който се грижи за господаря си ще бъде почитан.
19 Як лице до лиця у воді, так серце люди́ни до серця люди́ни.
Както водата отразява лице срещу лице, Така сърцето - човек срещу човека.
Адът и погибелта не се насищат; Така и човешките очи не се насищат. (Sheol h7585)
21 Що для срі́бла топи́льна посу́дина, і го́рно — для золота, те для людини уста́, які хвалять її.
Горнилото е за пречистване среброто и пещта за златото. А човекът се изпитва чрез онова, с което се хвали.
22 Хоч нерозумного будеш товкти́ товкаче́м поміж зе́рнами в сту́пі, — не віді́йде від нього глупо́та його!
Ако и с черясло сгрухаш безумния в кутел между грухано жито, Пак безумието му няма да се отдели от него.
23 До́бре знай вигляд своєї отари, поклади своє серце на че́реди,
Внимавай да познаваш състоянието на стадата си, И грижи се за добитъка си;
24 бо багатство твоє не навіки, і чи корона твоя з роду в рід?
Защото богатството не е вечно, И короната не трае из род в род.
25 Появилася зе́лень, і трава показалась, і збирається сіно із гір, —
Сеното се прибира, зеленината се явява, И планинските билки се събират.
26 будуть ві́вці тобі на вбрання́, і козли́ — ціна поля,
Агнетата ти служат за облекло, И козлите за купуване на нива.
27 і молока твоїх кіз буде до́сить на ї́жу тобі, на їду́ твого дому, і на життя для служни́ць твоїх.
Ще има достатъчно козе мляко за храна На теб, на дома ти и за живеене на слугините ти.
