Приповісті 24
1 Не зави́дуй злим лю́дям, не бажай бути з ними,
Не завиждай на злите хора, Нито пожелавай да си с тях,
2 бо їхнє серце говорить про зди́рство, а у́ста їхні мовлять про зло.
Защото сърцето им размишлява насилие, И устните им говорят за пакост
3 Дім будується мудрістю, і розумом ста́виться міцно.
С мъдрост се гради къща, И с разум се утвърждава,
4 А через пізна́ння кімна́ти напо́внюються усіля́ким має́тком цінни́м та приє́мним.
И чрез знание стаите се напълват С всякакви скъпоценни и приятни богатства.
5 Мудрий сильніший від сильного, а люди́на розумна — від повносилого.
Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,
6 Тому́ то провадь війну мудрими ра́дами, бо спасі́ння — в числе́нності ра́дників.
Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.
7 Для безумного мудрість за надто висока, — своїх уст не розкриє при брамі.
Мъдростта е непостижима за безумния, Той не отваря устата си в портата.
8 Хто чини́ти лихе заміря́є, того́ звуть лукавим.
Който намисля да прави зло, Ще се нарече пакостен човек;
9 Замір глупо́ти — то гріх, а насмі́шник — оги́да люди́ні.
Помислянето на такова безумие е грях, И присмивателят е мерзост на човеците.
10 Якщо ти в день недолі знеси́лився, то мала́ твоя сила.
Ако покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка.
11 Рятуй узятих на смерть, також тих, хто на стра́чення хи́литься, — хіба не підтри́маєш їх?
Избавяй ония, които се влачат на смърт, И гледай да задържиш ония, които политат към клане.
12 Якщо скажеш: „Цього́ ми не знали!“— чи ж Той, хто серця́ випробо́вує, знати не буде? Він Сторож твоєї душі, і Він знає про це, і пове́рне люди́ні за чином її.
Ако речеш: Ето, ние не знаехме това! То Оня, Който претегля сърцата, не разбира ли? Оня, Който пази душата ти, на знае ли, И не ще ли въздаде на всеки според делата му?
13 Їж, си́ну мій, мед, бо він добрий, а мед щільнико́вий — солодкий він на піднебі́нні твоїм, —
Сине мой, яж мед, защото е добър, И медена пита, защото е сладка на вкуса ти.
14 отак мудрість пізнай для своєї душі: якщо зна́йдеш її, то ти маєш майбу́тність, і надія твоя не пони́щиться!
И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, Ако си я намерил; и има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
15 Не чату́й на поме́шкання праведного, ти безбожнику, не огра́блюй мешка́ння його,
Не поставяй засада, о нечестиви човече, против жилището на праведния, Не разваляй мястото му за почивка.
16 бо праведний сім раз впаде́ — та зведе́ться, а безбожний в погибіль впаде́!
Защото праведният ако седем пъти пада, пак става, Докато нечестивите се препъват в злото.
17 Не тішся, як ворог твій па́дає, а коли він спіткне́ться, — хай серце твоє не радіє,
Не се радвай когато падне неприятелят ти, И да се не весели сърцето ти, когато се подхлъзне той.
18 щоб Господь не побачив, і це не було в Його о́чах лихим, і щоб Він не звернув Свого гніву від нього на тебе!
Да не би да съгледа Господ, и това да Му се види зло, И Той да оттегли гнева Си от него.
19 Не пались на злочинців, не заздри безбожним,
Не се раздразвай, поради злодейците, Нито завиждай на нечестивите,
20 бо злому не буде майбу́тности, світильник безбожних погасне.
Защото злите не ще имат бъдеще; Светилникът на нечестивите ще изгасне.
21 Бійся, сину мій, Господа та царя́, не водися з непе́вними,
Сине мой, бой се от Господа и от царя, И не се сношавай с непостоянните,
22 бо погибіль їхня на́гло постане, а біду від обох тих хто знає?
Защото бедствие ще се издигне против тях внезапно, И кой знае какво наказание ще им се наложи и от двамата?
23 І оце ось походить від мудрих: Звертати увагу в суді́ на обличчя — не добре.
И тия са изречения на мъдрите: - Лицеприятие в съд не е добро.
24 Хто буде казати безбожному: „Праведний ти!“того проклина́тимуть люди, і гніватись будуть на того наро́ди.
Който казва на нечестивия: Праведен си, Него народи ще кълнат, него племена ще мразят;
25 А тим, хто картає його, буде миле оце́, і при́йде на них благослове́ння добра!
Но който го изобличават, към тях ще се показва благоволение, И върху тях ще дойде добро благословение.
26 Мов у губи цілує, хто відповідає правдиве.
Който дава прав отговор, Той целува в устни.
27 Приготуй свою працю надво́рі, й оброби собі поле, а по́тім збудуєш свій дім.
Нареди си работата навън, И приготви си я на нивата, И после съгради къщата си.
28 Не будь ложним сві́дком на свого ближнього, і не підгово́рюй уста́ми своїми.
Не бивай свидетел против ближния си без причина, Нито мами с устните си.
29 Не кажи: „Як зробив він мені, так зроблю́ я йому, — верну́ люди́ні за чином її!“
Не казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, Ще въздам на човека според делата му.
30 Я прохо́див край поля люди́ни лінивої, та край виноградника недоу́мкуватого, —
Минах край нивата на ленивия И край лозето на нехайния човек,
31 і о́сь все воно позаро́стало те́рням, будяка́ми покрита поверхня його, камі́нний же мур його був поруйно́ваний.
И всичко бе обрасло с тръни, Коприва беше покрила повърхността му, И каменната му ограда беше съборена
32 І бачив я те, і увагу звернув, і взяв я поу́ку собі:
Тогава, като прегледах, размислих в сърцето си, Видях и взех поука.
33 „Ще тро́хи поспа́ти, подріма́ти ще тро́хи, руки трохи зложи́ти, щоб поле́жати, —
Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
34 і прихо́дить, немов мандрівни́к, незамо́жність твоя, і ну́жда твоя, як озбро́єний муж!“
И сиромашията ще дойде върху тебе, като крадец И немотията - като въоръжен мъж,
