Приповісті 22
1 Ліпше добре ім'я́ за багатство велике, і ліпша милість за срі́бло та золото.
За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство, И благоволение е по-добро от сребро и злато.
2 Багатий та вбогий стрічаються, — Господь їх обох створив.
Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.
3 Мудрий бачить лихе — і ховається, а безумні йдуть і кара́ються.
Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.
4 Заплата покори і стра́ху Господнього, — це багатство, і слава, й життя.
Наградата на смирението и на страха от Господа Е богатство, слава и живот.
5 Терни́на й пастки́ на дорозі лукавого, а хто стереже́ свою душу, віді́йде далеко від них.
Тръне и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.
6 Привчай юнака́ до дороги його, і він, як поста́ріється, не усту́питься з неї.
Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.
7 Багатий панує над бідними, а боржни́к — раб позича́льника.
Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.
8 Хто сіє кри́вду, той жа́тиме лихо, а бич гніву його покінчи́ться.
Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.
9 Хто доброго ока, той поблагосло́влений буде, бо дає він убогому з хліба свого́.
Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.
10 Глумли́вого вижени, — й вийде з ним сварка, і суперечка та га́ньба припи́няться.
Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.
11 Хто чистість серця кохає, той має хороше на устах, і другом йому буде цар.
Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.
12 Очі Господа оберігають знання́, а лукаві слова́ Він відкине.
Очите на Господа пазят онзи, който има знание, И той осуетява думите на коварния.
13 Лінивий говорить: „На вулиці лев, — серед майда́ну я буду забитий!“
Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!
14 Уста коха́нки — яма глибока: на ко́го Господь має гнів, той впадає туди.
Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.
15 До юнако́вого серця глупо́та прив'язана, та різка карта́ння відда́лить від нього її.
Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.
16 Хто тисне убогого, щоб собі́ збагати́тись, і хто багаче́ві дає, — той певно збідніє.
Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, И който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.
17 Нахили своє вухо, і послухай слів мудрих, і серце зверни до мого знання́,
Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,
18 бо гарне воно, коли будеш ти їх у своєму нутрі́ стерегти́, — хай стануть на устах твоїх вони ра́зом!
Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.
19 Щоб надія твоя була в Го́споді, я й сьогодні навчаю тебе.
За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на тях днес - да! тебе.
20 Хіба ж не писав тобі три́чі з порадами та із знання́м,
Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.
21 щоб тобі завідо́мити правду, правдиві слова́, щоб ти істину міг відпові́сти тому, хто тебе запитає.
За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?
22 Не грабу́й незамо́жнього, бо він незамо́жній, і не тисни убогого в брамі,
Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,
23 бо Господь за їхню справу суди́тиметься, і грабіжникам їхнім ограбує Він душу.
Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.
24 Не дружись із чоловіком гнівли́вим, і не ходи із люди́ною лютою,
Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.
25 щоб доріг її ти не навчи́вся, і тене́та не взяв для своєї душі.
Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.
26 Не будь серед тих, хто пору́ку дає́, серед тих, хто пору́чується за борги́:
Не бъди от тия, които дават ръка, От тия, които стават поръчители за дългове,
27 коли ти не матимеш чим заплатити, — нащо ві́зьмуть з-під тебе посте́лю твою?
Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?
28 Не пересува́й віково́ї границі, яку встановили батьки́ твої.
Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.
29 Ти бачив люди́ну, мото́рну в занятті своїм? Вона перед царя́ми спокійно стоятиме, та не всто́їть вона перед про́стими.
Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.
