Приповісті 21
1 Во́дні пото́ки — царе́ве це серце в Господній руці: куди тільки захоче, його Він скеро́вує.
Сърцето на царя е в ръката на Господа, като водни бразди; Той на където иска го обръща.
2 Всяка дорога люди́ни пряма́ в її о́чах, та керує серцями Госпо́дь.
Всичките пътища на човека са прави в неговите очи, Но Господ претегля сърцата.
3 Справедливість та правду чинити — для Господа це добірні́ше за жертву.
Да върши човек правда и правосъдие Е по-угодно за Господа от жертва
4 Муж гордого ока та серця надутого — несправедливий, а світильник безбожних — це гріх.
Надигнато око и горделиво сърце, Които за нечестивите са светилник, е грях.
5 Думки пильного лиш на достаток ведуть, а всякий квапли́вий — на збиток.
Мислите на трудолюбивите спомагат само да има изобилие, А на всеки припрян само - оскъдност.
6 Набува́ння майна язико́м неправдивим — це скоромину́ща марно́та шукаючих смерти.
Придобиването на съкровища с лъжлив език е преходна пара; Които ги търсят, търсят смърт.
7 Насильство безбожних пряму́є на них, бо пра́ва чинити не хо́чуть.
Грабителството на нечестивите ще ги обрече, Защото отказват да върнат това, което е право.
8 Дорога злочинця крута́, а чистий — прями́й його чин.
Пътят на развратния човек е твърде крив, А делото на чистия е право.
9 Ліпше жити в куті́ на даху́, ніж з сварливою жінкою в спі́льному домі.
По-добре да живее някой в ъгъл на покрива, Нежели в широка къща със свадлива жена.
10 Лихого жадає душа нечестивого, і в о́чах його ближній його не отримає милости.
Душата на нечестивия желае зло, Ближният му не намира благоволение пред очите му.
11 Як карають глумли́вця мудріє безумний, а як мудрого вчать, — знання́ набуває.
Когато се накаже присмивателя, простият става по-мъдър, И когато се поучава мъдрия, той придобива знание,
12 До дому свого пригляда́ється праведний, а безбожний дово́дить до зла.
Справедливият Бог наблюдава дома на нечестивия, Той съсипва нечестивите до унищожение.
13 Хто вухо своє затикає від зо́йку убогого, то й він буде кликати, та не отримає відповіді.
Който затуля ушите си за вика на сиромаха, - Ще викне и той, но няма да бъде послушан.
14 Таємний дару́нок пога́шує гнів, а нея́вний гости́нець — лють сильну.
Тайният подарък укротява ярост, И подаръкът в пазуха укротява силен гняв.
15 Радість праведному — правосу́ддя чинити, а злочи́нцеві — страх.
Радост е на праведния да върши правосъдие, А измъчване е за ония, които вършат беззаконие.
16 Люди́на, що зблуджує від путі розуму, у зборі померлих спочине.
Човек, който се отбие в пътя на разума, Ще стигне в събранието на мъртвите.
17 Хто любить весе́лощі, той немаю́чий, хто любить вино та оливу, той не збагаті́є.
Който обича удоволствие осиромашява, Който обича вино и масло не забогатява.
18 Безбожний — то викуп за праведного, а лукавий — за щирого.
Нечестивият ще бъде откуп за праведния, И коварният наместо праведните.
19 Ліпше сидіти в пусти́нній країні, ніж з сварливою та сердитою жінкою.
По-добре да живее някой в пуста земя, Нежели със свадлива жена и досада.
20 Скарб цінни́й та олива в мешка́нні премудрого, та нищить безумна люди́на його.
Скъпоценно съкровище и масло се намират в жилището на мъдрия, А безумният човек ги поглъща.
21 Хто жене́ться за праведністю та за милістю, той знахо́дить життя, справедливість та славу.
Който следва правда и милост, Намира живот, правда и милост,
22 До міста хоробрих уві́йде премудрий, і тверди́ню наді́ї його поруйнує.
Мъдрият превзема с пристъп града на мощните, И събаря силата, на която те уповават.
23 Хто стереже свої уста й свого язика́, той душу свою зберігає від лиха.
Който въздържа устата си и езика си Опазва душата си от смущения.
24 Надутий пихо́ю — насмішник ім'я́ йому, він робить усе із бундю́чним зухва́льством.
Присмивател се нарича оня горделив и надменен човек, Който действува с високоумна гордост.
25 Пожада́ння лінивого вб'є його, бо руки його відмовляють робити, —
Желанието на ленивия го умъртвява, Защото ръцете му не искат да работят
26 він кожного дня пожадли́во жадає, а справедливий дає та не жалує.
Той се лакоми цял ден, А праведният дава и не му се свиди.
27 Жертва безбожних — оги́да, а надто тоді, як за ді́ло безчесне прино́ситься.
Жертвата на нечестивите е мерзост, - Колко повече, когато я принасят за нечестива цел!
28 Свідок брехливий загине, а люди́на, що слухає Боже, говори́тиме за́вжди.
Лъжливият свидетел ще загине, А човекът, който слуша поука - ще го търсят да говори всякога.
29 Безбожна люди́на жорстока обличчям своїм, а невинний зміцня́є дорогу свою.
Нечестивият човек прави дръзко лицето си, А праведният оправя пътищата си.
30 Нема мудрости, ані розуму, ані ради насу́проти Господа.
Няма мъдрост, няма разум, Няма съвещание против Господа.
31 Приготовлений кінь на день бо́ю, але́ перемога від Господа!
Конят се приготвя за деня на боя, Но избавлението е от Господа.
