Приповісті 1
1 При́повісті Соломона, сина Давидового, царя Ізраїлевого, —
Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
2 щоб пізна́ти премудрість і карність, щоб зрозуміти розсу́дні слова́,
Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
3 щоб прийняти напоу́млення мудрости, праведности, і пра́ва й простоти,
За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
4 щоб мудрости дати простоду́шним, юнако́ві — пізна́ння й розва́жність.
За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
5 Хай послухає мудрий — і примно́жить науку, а розумний здобу́де хай мудрих думо́к,
За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
6 щоб пізнати ту при́повість та загадко́ве говорення, слова мудреці́в та їхні за́гадки.
За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
7 Страх Господній — початок прему́дрости, — нерозумні пого́рджують мудрістю та напу́чуванням.
Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
8 Послухай, мій сину, напу́чення батька свого́, і не відкидай науки матері своєї, —
Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
9 вони бо хороший вінок для твоєї голови, і прикра́са на шию твою.
Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
10 Мій сину, як грішники будуть тебе намовляти, — то з ними не згоджуйся ти!
Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
11 Якщо скажуть вони: „Ходи з нами, чатуймо на кров, безпричи́нно засядьмо на неповинного,
Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова, (Sheol h7585)
13 Ми зна́йдемо всіляке багатство цінне́, перепо́внимо здо́биччю наші хати́.
Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
14 Жеребо́к свій ти кинеш із нами, — буде са́ква одна для всіх нас“, —
Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
15 сину мій, — не ходи ти доро́гою з ними, спини́ но́гу свою від їхньої сте́жки,
Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
16 бо біжать їхні но́ги на зло, і поспішають, щоб кров проливати!
Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
17 Бож нада́рмо поставлена сі́тка на о́чах усього крила́того:
Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
18 то вони на кров власну чату́ють, засідають на душу свою!
И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
19 Такі то доро́ги усіх, хто за́здрий чужого добра: воно́ бере душу свого власника́!
Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
20 Кличе мудрість на вулиці, на пло́щах свій голос дає,
Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
21 на шумли́вих місцях проповідує, у місті при входах до брам вона каже слова́ свої:
Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
22 „Доки ви, нерозумні, глупо́ту любитимете? Аж доки насмі́шники будуть кохатись собі в глузува́нні, а безглу́зді нена́видіти будуть знания́?
Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
23 Зверніться но ви до карта́ння мого́, — ось я виллю вам духа свого, сповіщу́ вам слова свої!
Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
24 Бо кликала я, та відмовились ви, простягла́ була руку свою, та ніхто не прислу́хувався!
Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
25 І всю раду мою ви відкинули, карта́ння ж мого не схотіли!
Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
26 Тож у вашім нещасті сміятися буду і я, насміха́тися буду, як при́йде ваш страх.
То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
27 Коли при́йде ваш страх, немов вихор, і прива́литься ваше нещастя, мов буря, як при́йде недоля та у́тиск на вас,
Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
28 тоді кликати бу́дуть мене, але не відпові́м, будуть шукати мене, та не зна́йдуть мене, —
Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
29 за те, що науку знена́виділи, і не ви́брали стра́ху Господнього,
Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
30 не хотіли поради моєї, пого́рджували всіма моїми доко́рами!
Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
31 І тому́ хай їдять вони з пло́ду дороги своєї, а з порад своїх хай насища́ються, —
Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
32 бо відсту́пство безумних заб'є їх, і безпе́чність безтя́мних їх ви́губить!
Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
33 А хто мене слухає, той буде жити безпе́чно, і буде спокійний від страху перед злом!“
Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
