Плач Єремії 5
1 Згадай, Господи, що́ з нами сталося, — зглянься й побач нашу га́ньбу, —
Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.
2 наша спа́дщина діста́лась чужим, доми наші — чужи́нцям!
Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.
3 Поставали ми си́ротами: нема ба́тька, а ма́тінки наші — неначе ті вдо́ви!
Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.
4 Свою воду за срі́бло ми п'ємо́, наші дро́ва за гроші оде́ржуємо.
Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.
5 У поти́лицю нас поганяють, помучені ми, і споко́ю не маємо!
Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.
6 До Єгипту й Асирії ру́ку витя́гуємо, — щоб наси́титись хлібом!
Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.
7 Батьки наші грішили, але їх нема, — а ми двигаємо їхні прови́ни!
Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.
8 Раби запанува́ли над нами, і немає ніко́го, хто б ви́рятував з їхньої руки.
Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.
9 Нара́жуючи свою душу на меч у пустині, достаємо свій хліб.
Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.
10 Шкіра наша, мов піч, — попали́лась з пекучого голоду,
Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.
11 Жінок на Сіоні безче́стили, дівчат — по Юдейських містах.
Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.
12 Князі їхньою рукою пові́шені, лиця стари́х не пошано́вані.
Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.
13 Юнаки́ носять камінь млино́вий, а хлопці під ношею дров спотика́ються.
Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.
14 Перестали сиді́ти старші́ в брамі, юнаки́ — свою пісню співати,
Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.
15 втіха нашого серця спини́лась, наш та́нець змінивсь на жало́бу.
Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.
16 Спа́ла корона у нас з голови́, о горе, бо ми прогріши́лись, —
Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.
17 тому́ наше серце боля́ще, тому́ наші очі поте́мніли,
Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.
18 через го́ру Сіон, що спусто́шена, бро́дять лисиці по ній.
Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.
19 Пробува́єш Ти, Господи, вічно, Твій престо́л з роду в рід:
Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.
20 Нащо ж на́с забуваєш навік, покидаєш на довгі дні нас?
Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?
21 Приверни́ нас до Себе, о Господи, — і ве́рнемось ми, віднови́ наші дні, як давні́ше було́!
Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво,
22 Хіба́ Ти цілко́м нас відкинув, прогні́вавсь занадто на нас?
Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.
