Йов 17
1 Мій дух залама́всь, мої дні погаса́ють, — зоста́лись мені самі гроби!
Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.
2 Дійсно, насмі́шки зо мною, й моє око в розгі́рченні їхнім ночує.
Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!
3 Поклади, дай заста́ву за мене Ти Сам, — хто ж то той, що умову зо мною заб'є по рука́х?
Дай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; Кой друг би дал ръка на мене?
4 Бо від розуміння закрив Ти їх серце тому не звели́чуєш їх.
Защото си скрил сърцето им от разум; Затова няма да ги възвисиш.
5 Він призна́чує ближніх на по́діл, а очі синів його те́мніють,
Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.
6 Він поставив мене за прислі́в'я в наро́дів, і став я таким, на якого плюють.
Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.
7 З безтала́ння поте́мніло око моє, а всі члени мої — як та тінь...
Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми телесни части станаха като сянка.
8 Праведники остовпі́ють на це, і невинний встає на безбожного.
Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.
9 І праведний буде держа́тись дороги своєї, а хто чистору́кий — побі́льшиться в силі.
А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.
10 Але всі ви пове́рнетеся, — і прихо́дьте, та я не зиахо́джу між вами розумного.
А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.
11 Мої дні проминули, порвалися ду́ми мої, мого серця маєток, —
Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.
12 вони мені ніч оберта́ють на день, набли́жують світло при те́мряві!
Нощта скоро ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,
Ако очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината, (Sheol h7585)
14 До гро́бу я кличу: „О батьку ти мій!“До черви́: „Моя мамо та се́стро моя!“
Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,
15 Де ж тоді та наді́я моя? А надія моя, — хто побачить її?
То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?
