Йов 10

1 Життя моє стало бридке́ для моєї душі... Нехай наріка́ння своє я на се́бе пущу́, нехай говорю́ я в гірко́ті своєї душі!

Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.

2 Скажу Богові я: Не осу́джуй мене́! Повідо́м же мене, чого став Ти зо мною на прю?

Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.

3 Чи це добре Тобі, що Ти гно́биш мене́, що пого́рджуєш тво́ривом рук Своїх, а раду безбожних осві́тлюєш?

Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?

4 Хіба маєш Ти очі тілесні? Чи Ти бачиш так само, як бачить люди́на люди́ну?

Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?

5 Хіба Твої дні — як дні лю́дські, чи лі́та Твої — як дні мужа,

Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,

6 що шукаєш провини моєї й виві́дуєш гріх мій,

Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,

7 хоч ві́даєш Ти, що я не беззако́нник, та нема, хто б мене врятува́в від Твоєї руки?

При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?

8 Твої руки створили мене і вчинили мене́, потім Ти обернувся — і гу́биш мене.

Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?

9 Пам'ятай, що мов глину мене оброби́в Ти, — і в порох мене оберта́єш.

Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?

10 Чи не ллєш мене, мов молоко, і не згусти́в Ти мене, мов на сир?

Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?

11 Ти шкірою й тілом мене зодяга́єш, і сплів Ти мене із костей та із жил.

С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;

12 Життя й милість пода́в Ти мені, а опіка Твоя стерегла мого духа.

Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.

13 А оце заховав Ти у серці Своє́му, — я знаю, що є воно в Тебе:

Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;

14 якщо я грішу́, Ти мене стереже́ш, та з провини моєї мене не очи́щуєш.

Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,

15 Якщо я провиню́ся, то горе мені! А якщо я невинний, не смію підня́ти свою голову, си́тий стидо́м та напо́єний горем своїм!

Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,

16 А коли піднесе́ться вона, то Ти ловиш мене, як той лев, і зно́ву предивно зо мною пово́дишся:

Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.

17 поно́влюєш свідків Своїх проти мене, помно́жуєш гнів Свій на мене, ві́йсько за ві́йськом на мене Ти шлеш.

Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.

18 І на́що з утро́би Ти вивів мене? Я був би помер, — і жодні́сіньке око мене не побачило б,

Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;

19 як нібито не існував був би я, перейшов би з утроби до гро́бу.

Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.

20 Отож, дні мої нечисле́нні, — перестань же, й від мене вступи́сь, і нехай не турбу́юся я бодай тро́хи,

Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко

21 поки я не піду́ — й не верну́ся! — до кра́ю темно́ти та смертної тіні,

Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка,

22 до те́много кра́ю, як мо́рок, до тьмя́ного краю, в якому поря́дків нема, і де світло, як те́мрява“.

Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.