Буття 2
1 І були скі́нчені небо й земля, і все во́їнство їхнє.
Така се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство.
2 І скінчив Бог дня сьомого працю Свою, яку Він чинив. І Він відпочив у дні сьомім від усієї праці Своєї, яку був чинив.
И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал.
3 І поблагословив Бог день сьомий, і його освятив, бо в нім відпочив Він від усієї праці Своєї, яку, чинячи, Бог був створив.
И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил.
4 Це ось походження неба й землі, коли створено їх, у дні, як Господь Бог створив небо і землю.
Това е произходът на небето и на земята при сътворението им във времето, когато Господ Бог създаде земя и небе.
5 І не було на землі жодної польової рослини, і жодна ярина польова не росла, бо на землю дощу Госпо́дь Бог не давав, і не було людини, щоб порати землю.
А никакво полско растение още нямаше на земята и никаква полска трева не беше още поникнала; защото Господ Бог не беше дал дъжд на земята и нямаше човек, който да обработва земята;
6 І пара з землі підіймалась, і напувала всю землю.
но пара се издигаше от земята та напояваше цялото лице на земята.
7 І створив Господь Бог люди́ну з пороху зе́много. І дихання життя вдихнув у ніздрі її, — і стала люди́на живою душею.
И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.
8 І насадив Господь Бог рай ув Едені на сході, і там осадив людину, що її Він створив.
И Господ Бог насади градината на изток, в Едем, и постави там човека, когото беше създал.
9 І зростив Господь Бог із землі кожне дерево, принадне на вигляд і на їжу смачне, і дерево життя посеред раю, і дерево пізна́ння добра і зла.
И Господ Бог направи да произраства от земята всяко дърво, що е красиво наглед и добро за храна, както и дървото на живота всред градината и дървото на познаване доброто и злото.
10 І річка з Едену виходить, щоб поїти рай. І звідти розділюється і стає чотирма́ початками.
И река изтичаше от Едем да напоява градината, от гдето се разклоняваше и стана четири главни реки.
11 Імення одному Пішон, — оточує він усю землю Хавіла, де є золото.
Името на едната е Фисон; тя е, която обикаля цялата Евилатска земя, гдето има злато.
12 А золото тієї землі добре; там бделій і камінь онікс.
И златото на оная земя е добро там има още бделий и ониксов камък.
13 Ім'я́ ж другої річки Ґіхон, — вона оточує ввесь край Етіопії.
Името на втората река е Гион; тя е, която обикаля цялата Хуска земя
14 А ім'я річки третьої — Тигр, — вона протікає на сході Ашшуру. А річка четверта — вона Ефрат.
Името на третата река е Тигър: тя е, която тече на изток от Асирия. А четвъртата река е Ефрат.
15 І взяв Господь Бог людину, і в еденському ра́ї вмістив був її, щоб порала його та його доглядала.
И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази.
16 І наказав Господь Бог Адамові, кажучи: „Із кожного дерева в раю́ ти можеш їсти.
И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш;
17 Але з дерева знання́ добра й зла — не їж від нього, бо в день їди́ твоєї від нього ти напевно помреш!“
но от дървото на познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.
18 І сказав Господь Бог: „Не добре, щоб бути чоловіку самотнім. Створю йому поміч, подібну до нього“.
И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник.
19 І вчинив Господь Бог із землі всю польову звірину́, і все птаство небесне, і до Адама привів, щоб побачити, як він їх кликатиме. А все, як покличе Адам до них, до живої душі — воно ймення йому.
И Господ Бог създаде от земята всички полски зверове и всички въздушни птици; и ги приведе при човека, за да види как ще ги наименува; и с каквото име назовеше човекът всяко одушевено същество, това име му остана.
20 І назвав Ада́м імена всій худобі, і птаству небесному, і всій польовій звірині. Але Адамові помочі Він не знайшов, щоб подібна до нього була.
Така човекът даде имена на всеки вид добитък, на въздушните птици и на всички полски зверове. Но помощник, подходящ за човека не се намери.
21 І вчинив Господь Бог, що на Адама спав міцний сон, — і заснув він. І Він узяв одне з ребер його, і тілом закрив його місце.
Тогава Господ даде на човека дълбок сън, и той заспа; и взе едно от ребрата му, и изпълни мястото му с плът.
22 І перетворив Господь Бог те ребро, що взяв із Адама, на жінку, і привів її до Адама.
И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека и я приведе при човека.
23 І промовив Адам: „Оце́ тепе́р вона — кість від костей моїх, і тіло від тіла мого. Вона жінкою буде зватися, бо взята вона з чоловіка.
А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа бе взета.
24 Покине тому чоловік свого батька та матір свою, та й пристане до жінки своєї, — і стануть вони одним тілом“.
Затова ще остави човека баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът.
25 І були вони на́гі обоє, Адам та жінка його, і вони не соро́мились.
А и двамата, човекът и жена му бяха голи и не се срамуваха.
