< До Тита 1 >

1 Павел, слуга Божий, апостол же Ісуса Христа, по вірі вибраних Божих і зрозумінню правди, що по благочестю,
Павел, слуга Божий и апостол Исус Христов за подпомагане вярата на Божиите избрани и познаване на истината, която е благочестието,
2 в надїї вічнього життя, котре обітував Бог, що не обманює, перед вічними часами, (aiōnios g166)
в надежда за вечен живот, който преди вечни времена е обещал Бог, Който не лъже, (aiōnios g166)
3 явив же часу свого слово своє проповіданнєм, котре менї доручено по повелінню Спасителя нашого Бога.
а в своите времена яви словото Си чрез посланието, поверено на мене по заповед на Бога, нашия Спасител,
4 Титу, правдивому синові по спільній вірі: Благодать, милость, мир од Бога Отця і Господа Ісуса Христа, Спаса нашого.
до Тита, истинното ми чадо по общата ни вяра: Благодат и мир да бъде с тебе от Бога Отца и Христа Исуса, нашия спасител.
5 На те зоставив я тебе в Критї, щоб остальне довів до ладу і настановив до всїх городах пресвитерів, як я тобі повелїв.
Оставих те в Крит по тая причина, да туриш ред в недовършеното и да поставиш презвитери във всеки град, както аз ти поръчах;
6 Коли хто непорочен, однієї жінки муж, мав вірних дітей, недокорених за розврат, або непокірних.
ако е някой непорочен, на една жена мъж, и има вярващи чада, които не са обвинени в разпуснат живот или в непокорство.
7 Треба бо єпископу без пороку бути, яко Божому доморядникові, щоб не собі годив, не був гнївливий, не пяниця, не сварливий, не жадний поганого надбання,
Защото епископът трябва да бъде непорочен, като Божий настойник, не своеволен, нито гневлив, нито навикнал на пияни разправии, нито побойник нито да е лаком за гнусна печалба;
8 а був гостинний, любив добре, (у всьому) мірний, праведний, преподобний, вдержливий,
а гостолюбив, да обича доброто, разбрану праведен, благочестив, самообладан;
9 щоб державсь вірного слова по науцї, щоб умів і напоминати здоровою наукою і докоряти противних.
който да държи вярното слово според както е било научено, за да може и да увещава със здравото учение, и да опровергава ония, които противоречат.
10 Багато бо непокірних, марномовцїв і обманщиків, найбільше ж которі з обрізання,
Защото има мнозина непокорни човеци, празнословци и измамници, а особено от обрязаните,
11 їм треба роти позатуляти; вони всі доми розвертають, навчаючи чого не треба, ради скверного надбання.
чиито уста трябва да се затулят, човеци, които извръщават цели домове, като учат за гнусна печалба това, което не трябва да учат.
12 Сказав же один о них, власний їх пророк: Критяне завсїди брехуни, люті зьвіри, черева лїниві.
Един от тях някой си техен пророк е казъл: "Критяните са винаги лъжци, Зли зверове, лениви търбуси".
13 Вірне се сьвідченнє. З сієї ж то причини докоряй їх нещадно, щоб здорові були в вірі,
Това свидетелство е вярно. По тая причина изобличавай ги строго, за да бъдат здрави във вярата.
14 не вважаючи на жидівські байки, нї на заповіді людей, що одвертають ся од правди.
и да не дадът внимание на юдейски басни и на заповеди от човеци, които се отвръщат от истината.
15 Все чисте чистим; опоганеним же та невірним нїщо не чисте, а опоганив ся і розум їх і совість.
За чистите всичко е чисто; а за осквернените и невярващите нищо няма чисто, но умът им съвестта им са осквернени.
16 Визнають, що знають Бога, а дїлами одрікають ся від Него, бувши гидкими і непокірними і до всякого діла доброго неспосібними.
Твърдят, че познават Бога, но с делата си се отричат от Него, като са мръсни и непокорни, неспособни за каквото и да било добро дело.

< До Тита 1 >