Об'явлення 16
1 І почув я з храму великий голос, що глаголав семи ангелам: Ідіть і вилийте чаші гнїва Божого на землю.
И чух из храма силен глас, който казваше на седемте ангела: Идете та излейте на земята седемте чаши на Божия гняв.
2 І пійшов первий, і вилив чашу свою на землю; і обвинуло людей злим і лютим боляком, тих що мали пятно зьвіра, і покланялись образові його.
И първият отиде та изля чашата си на земята; и появи се лоша и люта рана на ония човеци, които носеха белега на звяра и които се покланяха на неговия образ.
3 А другий ангел вилив чашу свою на море; і стала кров наче у мерця, і всяка душа жива вмерла в морі.
Втория ангел изля чашата си в морето; и стана кръв като на мъртвец, и всяка жива твар в морето умря.
4 І третїй ангел вилив чашу свою на ріки і жерела водні; і стала кров.
Третият ангел изля чашата си в реките и във водните извори; и водата им стана кръв.
5 І чув я ангела вод, що глаголав: Праведний Ти, Господи, котрий єси, і був, і сьвятий, що таке судив єси;
И чух ангела на водите да казва: Праведен си Ти, Пресвети, Който си, и Който си бил, загдето си отсъдил така;
6 кров бо сьвятих і пророків пролили вони, тим і кров дав єси їм пити; вони бо достойні.
понеже те проляха кръв на светии и на пророци, то и Ти си им дал да пият кръв. Те заслужават това.
7 І чув я иншого, що з жертівнї глаголав: Так, Господи, Боже Вседержителю, правдиві і праведні суди Твої.
И чух [друг от] олтара да казва: Така Господи Боже Всемогъщи, истинни и праведни са Твоите съдби.
8 А четвертий ангел вилив чашу свою на сонце; і дано йому пекти людей огнем.
Четвъртият ангел изля чашата си върху слънцето, на което се позволи да гори човеците с огън.
9 І пекла людей велика спека, і вони хулили імя Бога, що мав власть над тими поразами, та не надумались дати Йому славу. (questioned)
А като се опекоха човеците от голямата жега, похулиха името на Бога, Който има власт над тия язви, и не се покаяха да Му отдадат слава.
10 А пятий ангел вилив чашу свою на престол зьвіра, і стало царство його темне. І кусали язики свої від болю;
Петият ангел изля чашата си върху престола на звяра; и царството му потъмня, и човеците хапеха езиците си от болки,
11 і хулили Бога небесного задля болещів своїх, і задля боляків своїх, а не покаялись від діл своїх.
и похулиха небесния Бог поради болките си и раните си, и не се покаяха за делата си.
12 А шестий ангел вилив чашу свою на велику ріку Євфрат; і висохла вода його, щоб готова була дорога царям, що зі сходу сонця.
Шестият ангел изля чашата си върху голямата река Ефрат; и пресъхна водата й, за да се приготви пътя на царете, които идат от изток.
13 І бачив я із рота змія, і з рота зьвіра, і з рота лжепророка три нечисті духи, подобні до жаб.
И видях да излизат от устата на змея и от устата на звяра и от устата на лъжепророка три нечисти духове, прилични на жаби;
14 Се бо духи бісовські, що роблять ознаки, що виходять на царів землі і цїлої вселенної, зібрати їх на війну в день той великий Бога Вседержителя.
защото те са бесовски духове, които, като вършат знамения, отиват при царете на цялата вселена, да ги събират за войната във великия ден на всемогъщия Бог.
15 Ось іду, як злодій; блаженний, хто чував, і хоронить одежу свою, щоб не ходити йому голим, і щоб не бачили сорому його.
(Ето, ида като крадец. Блажен оня, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, та да не гледат срамотата му).
16 І зібрав їх в одно місце, що зоветь ся по еврейськи Армагедон.
И събраха ги на мястото, което по еврейски се наричаше Армагедон (Т. е. Хълмът на Магедон или на поражението).
17 А семий ангел вилив чашу свою на повітрє; і вийшов великий голос з храму небесного, від престола, глаголючи: Стало ся.
И седмият ангел изля чашата си върху въздуха; и из храма излезе силен глас от престола и каза; Сбъдна се.
18 І постали голоси, і громи, і блискавки, і трясеннє постало велике, якого не було, від коли люде на землї постали; таке трясеннє! таке велике!
И произлязоха светкавици и гласове и гръмове, и стана силен тръс, небивал откак съществуват човеците на земята, такъв тръс, толкоз силен.
19 І розпав ся великий город на три частї, і городи поган попадали; і про Вавилон великий згадано перед Богом, дати йому чашу вина лютости гнїва Його.
И великия град се раздели на три части, и градовете на народите паднаха; и Бог си спомни за великия Вавилон, да му даде чашата с вино от яростния Си гняв.
20 І всякий остров зник, і не знайдено гори.
И всеки остров побягна и планините не се намериха.
21 І град великий, як сотнар, упав з неба на людей; і хулили люде Бога задля градової порази, бо пораза граду вельми була велика.
И едър град, тежък около един талант, падаше от небето върху човеците; и човеците похулиха Бога поради язвата от града, защото язвата от него беше твърде голяма.
